"Николай Хайтов влезе в нашия културен живот не като босяк, който ще се присламчи и приспособи, който ще се оглежда как да заприлича на другите. Той носеше своя духовен мир, своите спомени, своето минало, с което можеше да се гордее и да каже с думите на Лермонтов - "Да, были люди в наше время, могучее, лихое племя. Богатыри - не вы!" Както неговите есета, етнографски и исторически проучвания, "Диви разкази" са размишления на писателя за нашата история, за историята на нашата душевност, за дълбоко вкоренените, същности черти на българина, за нашите традиции - културни, моралистични, духовни; за ... |
|
|
"Даровит майстор на приказки. Като прочетох сборника с приказки на писателя Павел Павлов, имах дълго време чувството, че съм си проветрявал душата и съм я поочистил от горещата пепел, с която животът постоянно се опитва да я засипва. Защо се почувствах така: Облекчен и подмладен? Защото животът е понякога суров и мрачен и те засипва с киселините на съмнението, дали Правдата най-сетне ще победи Кривдата, а угнетените и озлочестените ще въздъхнат с облекчение. Хубавата приказка укрепва вярата в победата на Правдата и затова тя се появява в същия оня миг, в който човек се е разприказвал. Забележете: Всички измислени от ... |
|
|
Одобрен със заповед № РД 09 - 1565 / 17.07.2020 г. ... Какво представлява междутекстовостта и какъв е механизмът, по който връзките между книгите опират в един безкраен културен хоризонт? Как един от най-изявените представители на световната литературна мисъл през 20. век - Хорхе Луис Борхес, свързва Вселената с Библиотеката? В какво се изразява духовното родство между автори от различни епохи и географски ширини? Как разработват мотива за любовта О. Хенри в разказа си "Даровете на влъхвите" и Георги Господинов в своята коледна история "О, Хенри"? По какво си приличат и по какво се различават ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
""Хайдути" от Николай Хайтов ни дават нравствения и исторически мащаб, елементите на едно национално самопознание, което ни противопоставя на "мързеливата човешка правда" и въпреки многобройните горчиви примери е извор на исторически оптимизъм. Те ни приобщават към един свят на саможертва и благородство, издигат ни до най-светлите върхове на българщината и ни карат да изживяваме с патриотична гордост и въодушевление най-героичните и драматични епизоди на нашето историческо минало, за да не дадем да угасне в душите ни техният огън и да не забравяме с колко кръв и самоотричане е заплатено името & ... |
|
|
Съвременната "бетонна цивилизация" и нейните технически "услуги", сред които е удобно да се живее, ни прави неусетно свои пленници и ни откъсва от природата, към която уж непрекъснато искаме да пътуваме,а всъщност непрекъснато се отдалечаваме. Навярно и заради това, докато четем новелите на Николай Хайтов, ние сме щастливи, че пътуваме към природата, към естествения живот, към екзотиката на планината, че бродим на воля из гората и гълтаме на големи глътки пресния въздух, който в съвременния свят се превръща все повече и повече в истинско зло... В тези разкази връзката "човек-природа" е ... |
|
|
"Николай Хайтов пръв в българската драматургия, ясно и вълнуващо изрази тревогата си от откъсването на човека от неговата кърмилница - природата. Той я показа не само като естествената среда за труда и радостите от труда за човека, но и като мерило за неговата нравственост. Това беше нов и ясен глас, който предупреждаваше, че трудът не може да бъде плодоносен, ако не е творчески, ако не носи радостно опиянение, ако не изразява свободната воля на човека. И това прозвуча в рязък контраст с бездушното бюрократство, с чиновничеството, със статистиката, която придобива по-голямо значение от живия човек." Севелина ... |
|
|
"Николай Хайтов има рядката способност да усеща значението на конкретния факт или събитие, раждащи историчността на момента. Неслучайно повече от четири десетилетия с удивителна прилежност и последователност той води дневник. Последните години ни поднесе няколко тома от този дневник. На пръв поглед някои от бележките и записките са без особено значение, даже отделни подробности могат да ни се сторят излишни и несъществени. Но ако внимателно прочетем дневниците на Хайтов, ще видим, че тяхното значение не е толкова и не е само в отразяването на лични творчески планове, авторови размишления, случки и събития с по- ... |
|
|
Книгата е част от поредицата на издателство "Захарий Стоянов" - "Съчинения в седемнайсет тома" от Николай Хайтов. ... |
|
|
"Николай Хайтов живее и днес. В сърцата на онези, които бяха с него в битките му и в миговете на отдих; и в летежите му, и в миговете на покой; и в гръмола на справедливия му гняв, и в яснината на ведрата му усмивка. Той беше несломим. Никакви житейски обстоятелства не можеха да го отклонят от пътя, не можеха да го откажат от битката. Беше безкомпромисен към враговете си, но и милостив. Удряше, но и им даваше възможност да се вразумят, да се поправят. Не унищожаваше човека. Бореше се с порока в него. С лъжата в него. С неистината." Елена Алекова ... |
|
|
"Първият и основен факт е, че съм роден в село и от дете "плувам" в приказки и песни." (Дневник, 24.10.1979 г.). ... |
|
|
Едва ли ще е пресилено да кажем, че една от главните характеристики на личността и твореца Николай Хайтов е филипиката, спорът. Две ярки книги, определящи съществени негови творчески търсения, също са родени в полемика. Първата е "Бодливата роза". Много преди темата за екологията и опазването на природната среда да стане актуална, Хайтов се насочи към нея. В "Бодливата роза" той предупреждава, че ако човекът продължава така варварски да се отнася към своята природа, последствията ще бъдат непоправими. Днес виждаме, че, за съжаление, пророчествата му се оказаха верни. И каква тънка невидима духовна ... |
|
|
"Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков, за рисувача на Шопско Елин Пелин, за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир, съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков. Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер. Хайтов принадлежи към съвременното ... |
