44 жени разказват своите истински истории. Ти си на 16 и първата ти любов току-що е приключила трагично. Ти си на 27 и се радваш на стабилен партньор/ка, но не бързаш да вдигаш сватба. Ти си на 32 и имаш добра професия с високи доходи, смяташ, че бракът е отживелица, но не пропускаш сватбите на приятелките си. Ти си на 37 и си една от приятелките, която днес ще се жени. Ти си на 40 и си убедена, че си изтървала всички влакове. Ти си на 43 и имаш два брака зад гърба си, сега копнееш само за спокойствие. Ти си на 57 и подготвяш сватбата на дъщеря си. Ти си на 64 и понякога отиваш до гардероба, за да зърнеш булчинската си ... |
|
|
Колко пъти животът трябва да среща две сродни души, докато се открият? Колко пъти трябва да се разминат, за да се срещнат? Тес и Гъс са създадени един за друг, но не са се срещнали. А може би това никога няма да се случи... "Днес е първият ден от остатъка от живота ти" - това е надпис, който Тес държи в кухнята си и който не излиза от ума ѝ, дори докато е на идилична почивка във Флоренция, преди да започне следването си в университета. Животът ѝ ще се промени завинаги и то не така, както очаква. Гъс също е във Флоренция. Семейството му е белязано от трагична загуба. Той се опитва да бъде добрият син ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
За всеки, който чувства потребността да обича! Започна да вали Започна силно да вали, както е в душата ми изтерзана Като силна буря дето брули клони, търсеща и изтерзана, неразбрана. Едно сравнение изпълнено със вяра крещящо, откриващи нови хоризонти, недописано, оставено за после... с надежда да преоткрием себе си. Мария Желева ... |
|
|
"Винаги, когато съм разглеждал снимки от миналото, най-дълбоко ме е трогвала светлината в тях. Слънцето, чиито лъчи са създали снимката - лъчите, които като осъдени на смърт гълъби са накацали върху хората, тревите, дърветата, покривите и всички предмети в снимката и са застинали завинаги там, в този документ на спомена и носталгията. Думата "фотография", преведена на чист български език, е "светлопис". Нещо, написано със светлина. Но нима ние не пишем всичко именно със светлината? Когато тя си отиде, ние просто няма какво да пишем. Ненаписаното е именно това, което мракът на забравата е похлупил ... |
|
|
"Имах четири футболни любови в живота си - Динамо, Милан, Челси и националния отбор на Украйна... По пътя си срещах различни хора, хора, без които нямаше да се превърна в онова, което съм днес. Имаше възходи и падения. Това беше огромна жертва в името на работата ми - единственият начин, чрез който можех да превърна мечтите си в реалност. Дойде време да се огледам и да разкажа какво съм преживял. Да благодаря на тези, които ме придружиха в нелекия път, който избрах. Никога нямаше да се справя сам." Андрий Шевченко "Той беше невероятен футболист, който е невъзможно да бъде сравнен с никого. Сякаш на терена ... |
|
|
Филип: Ще го кажа накратко. Първо, аз продадох на ВАШАТА жена булчинската рокля на МОЯТА жена в НАШАТА първа брачна нощ. Сутринта, в четири часа. Роланд: По дяволите. Това обещава неприятности. Не, "неприятности" е много слабо. Има ли изобщо подходяща дума за това в нашия език? Филип: И второ, аз предложих роклята ѝ за едно евро в мрежата. Включително и пощенските разходи! Които трябва да поема аз - или, по-точно, моята жена. Значи, без да преувеличавам, може да се говори за напълно неуспешна сделка. ... |
|
|
Книжка от поредицата "Първи книжки за моята библиотека" ... Разработена от специалисти в областта на образованието, тази интригуваща поредица дава на малкото дете първи представи за броенето, цветовете, размерите и намирането на съответствие. Впечатляващите фотографии и ясните надписи насърчават малките деца да откриват и назовават частите на тялото и да използват прости думи, обозначаващи действия. ... |
|
|
Писма до Диди - 1960 - 1970 г. ... Поетичен хербарий на копнежа. През 1960 г. Х. К. Артман пише изпълнени с копнеж писма и духовити пощенски картички, към които прибавя и любовни стихотворения (по-късно включени в стихосбирката "Auf meine Klinge geschrieben" (написано върху резеца ми) - всички те адресирани до младата актриса Диди Махер от Клагенфурт, където тя продължително време се лекува от тежко заболяване и където поетът често я посещава. Епистоларните и лирически "вербарий" са съчетани с изрезки на карикатури и пасажи с шрифт на санскрит, който и поетът, и актрисата са умеели да пишат и четат. ... |
|
|
Георги Младенов. Моят живот, моята игра е автобиографията на големия български баскетболист Г. Младенов."В добрата стара зала Сливница, преди малко повече от много отдавна се натъкнах за пръв път на автора на тази книга. Седнах върху една от набедените за трибуни дървени пейки, за да гледам някакъв юношески турнир, и вниманието ми бе моментално приковано от един от играчите на Левски. Беше просто различен. Не знаех с кого да го сравня. Техниката, координацията, скоростта, стрелбата, начинът, по който се движеше, се намираха в свое собствено измерение, до което останалите играчи нямаха достъп. Но не това беше най- ... |
|
|
Ми не ми се спи разказва за едно семейство мечоци по време на подготовката за зимен сън. Но на малкото Мече не му се спи, а му се играе. Мама Мечка и Татко Мечо са изправени пред сериозното предизвикателство да накарат мъничето да заспи. Те самите са толкова сънливи, че нямат сили за нищо друго освен за сън. Но за щастие имат добър план. Тази толкова симпатична книжка е най-подходяща за дечица в предучилищна и ранна училищна възраст. Забавна и позитивна, тя е чудесна за моментите, когато не ни се спи, но и чудесно може да приспи малчуганите. Книжката е част от поредицата Прозорче на издателство Прозорец. ... |
|
|
Легендарният журналист събра футболните си мемоари. Пайташев е събрал всичките си преживявания, свързани с царя на спортове в книгата "Животът не е само футбол, но футболът е моят живот". Читателите ще могат да видят и 385 снимки от личния архив на автора за срещите му с големи футболни легенди. На страниците ще може да се прочетат изключително интересните преживявания на Румен Пайташев, свързани с посещението на 111 държави по света заради различни футболни поводи. ... |
|
|
Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ... |
