Моята България, моят Китай

"Винаги, когато съм разглеждал снимки от миналото, най-дълбоко ме е трогвала светлината в тях. Слънцето, чиито лъчи са създали снимката - лъчите, които като осъдени на смърт гълъби са накацали върху хората, тревите, дърветата, покривите и всички предмети в снимката и са застинали завинаги там, в този документ на спомена и носталгията. Думата "фотография", преведена на чист български език, е "светлопис". Нещо, написано със светлина. Но нима ние не пишем всичко именно със светлината? Когато тя си отиде, ние просто няма какво да пишем. Ненаписаното е именно това, което мракът на забравата е похлупил навеки. А когато пишем, то е, защото върху миналото все пак грее светлина, запалена вътре в самата ни душа, и ние можем да гледаме към миналото именно благодарение на тази светлина. Ние помним благодарение на това, че върху тайниците на душата ни се е проляла светлина. Неслучайно човек се стреми да предаде на забрава онова, което не иска светлината да огрее, а отрицателния си опит се опитва да възпроизведе отново в светлината на доброто, което е извлякъл от него."
Петко Хинов

Петко Тодоров Хинов е роден в Пловдив през 1972 г. Завършва Английската гимназия в Пловдив (1991) и Софийския университет със специалност китаистика и румънска филология (1996). Работил е като преводач, редактор и автор на християнска литература, поезия, есета, пътеписи и научни трудове, включително книги по история, богословие и народознание. Преподавал е английски език в Китай (2010 - 2013) и е дългогодишен преводач от китайски, старобългарски и староруски. Съучредител е на Асоциацията на книгоиздателите на Китай и ЦИЕ (2018). Разказвач на аудиокниги, музикант и певец. Женен за китайка, с четири деца.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

През очите на благодарността (като увод)
Преживяното в България

• Малкост (предисловие)
• Едно малко градче
• Отвъдна земя
• Най-добре е у дома
• Баба Пенка и нейните истории
• Въпрос отвъд всички отговори
• Музика и слово
• Униние и остроумие
• Красотата възтържествува
• Дон Кихот поетът
• Моето вечно лято
• Ревностен почитател на речниците
• Между звездите и калта
• Смъртта и отвъд
• Голямото освобождение
• Началото на сбъдващата се мечта
• Покривалото на мрака
• Светлината
• По пътя на монашеството
• Сбогом, свят!
• Изгаряне на мостовете
• Дон Кихот монахът
• Православен християнин, но и китаец
• В ярките цветове на литературата
• Моята родина умира
• Високи сини планини
• На прага на отчаянието

Преживяното в Китай

• Свитък първи: С очи към неизвестността
• Как започна всичко
• От бездната на отчаянието
• Душата на дете
• Прощавай, България!
• Моето "трето назначение"
• Фошан
• Първо основно на Лиоцун
• Сам
• Есен без листопад
• Деца, деца!
• Навлизам в Южното море
• Свитък втори
• Навлизам в Южното море (продължение)
• Нашето бъдеще
• Ниудзяохъ, окръг Чун-и. Нашият годеж
• Официално женени - Ганджоу, Нанчан и обратно
• Сбогом, Луоцун
• Нашата китайска сватба
• Експерименталното училище Шъмън
• Българската доброта в спомените на едно китайско момиче (Написано от Сяо Ли)
• Богато село в бедна държава
• Живот на село в името на културата
• Градът на детството. Нашата семейна култура
• Две култури, един път
• Дневник на едно неочаквано пътешествие
• Впечатления от китайската култура и надежди за нейното развитие в един унифициран свят

Епилог