Роман за древния Рим. ... Третият роман от най-забележителната сага за древния Рим след "Аз, Клавдий" обхваща последните петнадесет години от живота на великия държавник и оратор Цицерон. Събитията, разказани от секретаря му Тирон, са сред най-драматичните в човешката история - разпадането на Римската република, последвалата гражданска война и трагичният край на Помпей, Цезар, Катон, Брут и самия Цицерон. Робърт Харис повдига един вечен въпрос: как да опазим политическата свобода от заплахите на безскрупулни лични амбиции и избирателна система, доминирана от финансови интереси, както и от пагубните последици ... |
|
"Портретите на "великите мъже" на световната римска империя, на черния фон на крайната поквареност на управниците и на крайната мизерия на управляваните, бяха написани не толкова заради интереса, който представляват от историческа гледна точка, колкото най-вече заради поуката. Те бяха написани по времето, когато италианският фашизъм се беше нахвърлил върху Гърция. Целта им бе да укрепят духа на борещата се нация и да разпалят омразата ѝ към насилието на агресорите. Тази цел остава същата и днес, защото и насилието на империалистите остава, при това в още по-големи мащаби. От разкриването на миналото ... |
|
В романите от поредицата е описана историята на двамата основатели на най-могъщата империя в света - Гай Марий - богаташ с плебейски произход, и Сула - обеднял аристократ. Във времената на величествени победи и варварска жестокост вътрешен бунт заплашва да разруши устоите на великата Римска империя. Гай Марий се изправя срещу ново поколение убийци и интриганти, както и срещу Луций Корнелий Сула. Докато Сула воюва с Митридат Евпатор, политическите му противници в Рим отменят ултраконсервативните закони, които е прокарал преди заминаването си. Той разчита на своята малобройна, но придобила огромно самочувствие армия, ... |
|
Макар диктатурата да е стара като историята, тя придобива особен размах след края на Първата световна война с появата на съветския и фашисткия тоталитаризъм, а финансовата криза от 1929 г. открива пътя за триумфа на нацизма. В продължение на четири поколения на всички континенти различни идеологически режими налагат желязна диктатура. Цял век на войни и унищожение, когато прогресът сякаш е насочен не в полза на човечеството, а срещу него. Тази форма на абсолютна власт, съсредоточена в ръцете на безмилостни, жестоки хора, белязва като с нажежено желязо режимите, в които те играят първостепенна роля. Характерите им са ... |
|
Многопластов исторически роман за епохата на нацизма, в центъра на който е една енигматична и много противоречива личност - талантливата кинорежисьорка Лени Рифенщал, любимка на Хитлер и Гьобелс. Тя създава двата най-известни пропагандни филма за Третия райх, а нейните революционни техники и похвати се ползват и до днес. Ким Нюландс е английски атлет, "спонсориран" от британските фашисти - Черноризците на Осуалд Моузли. Ким е изцяло отдаден на любовта на живота си - капризната благородничка и светска лъвица Кони. Мечтата му е да се покаже достоен за нея, като спечели златен медал на Берлинската олимпиада през ... |
|
Изданието съдържа две произведения - Двата края на света и Жена Чудо. ... Книгата Лудият диктатор обединява две разнородни по жанр и близки по дух творби на водещи полски автори: пиесата Жена Чудо на Мария Павликовска-Ясножевска и антиутопията Двата края на света на Антони Слонимски. Написани в края на 30-те години на XX век, те не само отразяват лудостта на Диктатора и диктатурите, но и на задаващата се война, която авторите преживяват в емиграция. Текстовете звучат невероятно актуално и днес. Жена Чудо (1938) е считана от критиката за една от най-стойностните пиеси на поетесата. Мария Павликовска-Ясножевска е от ... |
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток-Запад". ... Биографичният труд "Диктаторът" от видния български писател, публицист и общественик Антон Страшимиров проследява живота на една от ключовите личности в новата ни история - българския държавник Стефан Стамболов. Освен детството и юношеските години, Страшимиров описва и първите стъпки на Стамболов като апостол, въстанието в Херцеговина, участието му в Българския централен революционен комитет в Букорещ, в Руско - турската война, в Кресненското въстание, във всенародното изпращане на княз Дондуков и др. " ... |
|
По време на политическата си кариера Адолф Хитлер дава повече от сто интервюта за чуждестранната преса, а журналисти от цял свят го възприемат като необикновено интересен събеседник. Какво можем да научим от тези срещи? Интервюта с Хитлер: Диктаторът и журналистите от медийния експерт Луц Хахмайстер за първи път проследява тези разговори в тяхната пълнота и ги разглежда през призмата на медийната стратегия на германския диктатор, като изследва отношенията между пропагандните стратези и репортерите. Опирайки се на автентични източници и архивни материали, книгата предлага съвременен аналитичен поглед към една властова ... |
|
"Стилът на Хитлер, Мусолини и Сталин персонализира тоталитарното им управление и е продукт на тяхната властова култура. Представата за демоните в историята е крайна и противоречива като същността им - гротескна и кичозна, но и респектираща и ужасяваща. Стилът на диктаторите помага за техния възход, но и допринася за тяхното падение - морално и физическо. Този стил не умира, а се възпроизвежда периодично и затова трябва да бъде демаскиран и диагностициран. Опитахме се да направим тъкмо това." Любомир Стойков Проф. Любомир Стойков последователно извайва образите на тримата диктатори и съгласно фройдистката ... |
|
"Николае, Роден съм в страната, мачкана от теб цели двадесет и две години. Родителите ми избягаха от твоята политическа полиция, която шпионираше и тероризираше населението. Бях шестгодишен, когато заминах при тях в Швейцария - страна, която няма вяра на лидерите и всяка година сменя своя президент. Бях двадесетгодишен, когато те разстреляха. Днес съм на петдесет и две. Вече тридесет и две години лежиш в гроба, Николае. Определено ти не би харесал човек като мен. Историите, които пиша, разкриват абсурдността на света. Допада ми иронията и намирам самоиронията за спасителна. С една дума, за мен е въпрос на чест да ... |
|
"Аз не съм християнин повече, отколкото е бил Пилат или пък си ти, любезни читателю, но все пак, подобно на Пилат, силно предпочитам Исус пред Анна и Каяфа. Даже съм готов да си призная, че след като съзерцавах света и човешката природа в течение на близо шейсет години, не виждам изход от световното злочестие освен по пътя, който можеше да бъде открит по волята на Христос, ако той беше се захванал с попрището на един съвременен държавник. Сега се моля на един ранен етап да не ви писне от мене и да затворите книгата." Бърнард Шоу ... |
|
Какво биха писали днес историците за Адолф Хитлер и Бенито Мусолини, ако двамата бяха загинали през 1937 г. и Втората световна война не се беше състояла? От днешна гледна точка е почти невъзможно да отговорим на този въпрос, без да се абстрахираме от това, което се случва в действителност до тяхната смърт през 1945 г. Затова са толкова интересни фактите, представени от Уорд Прайс през 1937 г. в книгата му "Познавам тези диктатори". През неговите очи ние успяваме да разберем как са възприемали германския Фюрер и италианския Дуче немалка част от европейците по онова време. Уорд Прайс е английски журналист във ... |