На базата на огромно количество документи и проучвания авторът разкрива характера на политическата промяна в България на 9 септември 1944 г. и на установения след нея политически режим. Анализират се измененията в държавно-политическата структура на страната, политическите борби между отечественофронтовските и опозиционните сили, развитието на многопартийната и парламентарната система, сливането на партийно-политическите с държавните структури и т.н. Специално място се отделя на съдебните процеси срещу опозиционни лидери. Изнасят се много нови факти за историята и ролята на политическите партии в България през този период. ... |
|
|
Монографията е първото цялостно изследване на тоталитарната държава и право в България за периода между 1944 г. и 1989 г. с цел констатиране и анализиране на трансформациите, които са настъпили в различните отрасли на правото. За изработването на монографията са използвани основно публикации на автори, творили по времето на социализма, както и архивни материали и стенографски дневници на Народното събрание. В изследвания период правото се променя и като теория, и като правни норми - преминава през революционното и извънредно законодателство, през въвеждането на съветската правна школа, през създаването на изцяло нови ... |
|
|
След Втората световна война в международните отношения и външната политика на България настъпва коренен прелом. В продължение на 45 години страната се намира в сферата на съветските интереси и изпълнява ролята на послушен сателит на Съветския съюз. Нейните международни позиции се предопределят от разделението на света на два враждуващи помежду си военнополитически блока, от проявленията на Студената война и от икономическото и идеологическото противопоставяне на двете световни социални системи. Периодът 1944 - 1989 г. е ясно определен исторически етап в развитието на страната, в който тя следва изцяло международните ... |
|
|
Проф. д.п.н. Тодор Георгиев Галунов е роден на 15 септември 1964 г. в гр. Павликени. От октомври 1993 г. е преподавател по дисциплината История на българската държава и в ЮФ на ВТУ Св. св. Кирил и Методий. От март 2002 г. е доцент в катедра Политология, социология и културология, а от октомври 2011 г. е професор. Преподава: История на българския политически живот, Избори и избирателни системи, Парламентарен процес и практика, Местна власт и самоуправление. Автор е на книгата Втората национал на катастрофа. Процесът. Виновниците, 1998 г. С нея през 1999 г. участва в ежегодния конкурс за високи научни постижения на Съюза ... |
|
|
След като завземат властта през 1944 г., българските комунисти си поставят за цел да осъществят и „социалистически начин на живот” – всички аспекти на ежедневния живот трябва да бъдат преустроени в съответствие с определени идеологически цели. Но при реализирането на това намерение Партията и държавата се сблъскват с едно непокорно население, което не иска да живее живота си по зададени от идеологията директиви. Като резултат от политическото вмешателство и своеволните практики, възниква една диалектическа динамика на развитието, която формира реално-социалистическия експеримент. Разглеждайки централните аспекти на „ ... |
|
|
С Димитров навсякъде, във всичко - към нови победи! ... Настоящото изследване е поглед върху марксистко-ленинската интерпретация на старата тема за преобразяването на "ветхия човек" в "нов", получила възможност за практическо приложение в ред европейски държави след Втората световна война. Ключово понятие тук се явява идеологията, която има за цел създаването и налагането на нов разказ за действителността. Това предполага съсредоточаване на изследователското внимание преди всичко върху езика (предмет на изследване са почти 4000 текстови единици от различни жанрове, публикувани във в. Работническо ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Книгата Жени, пол и модернизация в България изследва някои от предизвикателствата към мъжката хегемония в модерната социална, културна и политическа история на българската национална държава между 1878 и 1944 г. Книгата поставя българските развития в контекста на Балканите и Европа; очертава ред противоречия и напрежения в националната история, като превръща понятието "пол" в една от основните категории за исторически анализ. Авторката подсказва, че българското общество и култура не са нито повече, нито по-малко "патриархални" от други общества в Европа и света като цяло; ... |
|
|
Като неделима част от българския народ българското еврейство споделя наравно с него цялата му история на национално утвърждаване. Българските евреи, интегрирани от векове в българското общество, участват в националната история наравно с всички българи. Те защитават отечеството си в Освободителната и всички други войни, които България води, за да се запази като държава и народ. Приносът на евреите в икономическия, културния и духовния възход, който обхваща България след Освобождението, е също така значителен, познат на българското общество и е получил своето признание. Страна с ниско равнище на антисемитизъм, България е ... |
|
|
Научна конференция. ... Този сборник съдържа доклади от научна конференция на тема "Проекции на комунистическия тоталитаризъм в България в периода 1944 - 1989 г.", проведена на 10 - 11 ноември 2018 г. в София. Докладчици: Даниел Вачков Тома Биков Антон Тодоров Борис Михайлов Тодор Галунов Георги Харизанов Димитър Стоянов Веселин Вучков Михаил Константинов Борислав Дичев Виолета К. Радева Михаил Груев Владимир Мигов Горан Благоев Александър Владимиров Борислав Скочев ... |
|
|
Документи. ... Преди 70 години, след настъпилите през лятото и есента на 1944 г. коренни промени във военно-стратегическата обстановка в полза на антихитлеристката коалиция, България е изправена пред необходимостта да търси възможност за по-безболезнено излизане от Втората световна война. "Голямата тройка" (СССР, Великобритания и САЩ) още от лятото на 1943 г. разработва перспективни планове за следвоенното устройство на света и за принципите, които те трябва да следват при прекратяване на военните действия с европейските страни – членки на Оста. Пример за това стават събитията, свързани с България. В първия том & ... |
|
|
Можеше ли българският път да бъде друг? Този въпрос възниква непрестанно, когато представителите на различните революционни парадигми сблъскат тезите си в директен или задочен дебат. Въпросът е подвеждащ, защото предразполага не към отговори, а към хипотези. А хипотезите, макар и истинни, не произвеждат факти. В шума, породен от подобни въпроси, остават нечути редица отговори, които биха допринесли за осъзнаването на качества и дефицити на колективната българска идентичност. Осмислянето на тези отговори би дало далеч по-голям принос за настоящето отколкото преповтарянето на хипотези и линейни констатации. В книгата си & ... |
|
|
Книгата представя историята на радиото в България през социализма чрез три изследователски анализирани кръга: документи от институционалния архив на медията, специализирана периодика и дълбочинни интервюта. Българското радио е разгледано като един от основните стълбове на властта, като незаобиколим фактор в културата и всекидневието на хората и като инкубатор на професионалната еманципация на българската журналистика. ... |
