"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в ... |
|
|
Спортът е възникнал в незапомнени времена. С годините той се е превърнал във феномен за цялото човечество и също като литературата, музиката, изкуството, киното и науката, има своите изключителни представители. В тази книга се разказва за шампионите от различни времена и държави, чиято слава не угасва с годините и с чиито спортни постижения се гордее целият свят. Подробно и увлекателно са представени най-добрите от най-добрите в историята на леката и тежката атлетика, в борбата и бокса, в плуването и гребането, в ските и кънките, в хокея и футбола. Авторът е избрал по един знаменит представител от всеки спорт, добре ... |
|
|
"Самота" е от типа книги, които трудно се побират в стилови рамки. Дебютният роман на Мартина Дечевска, позната на читателите с работата си като журналист за "VICE" и "Maxim България", културното предаване на "БНТ" "БунтАРТ" и "bTV Новините", със сигурност ще предизвика силна реакция у всеки читател. Книгата разказва паралелните истории на две млади момичета в два съвършено различни затвора. Студентката по психология Роберта е отвлечена и държана в плен от кибер социопат, който ѝ поставя нелек избор - със силата на думите си да накара трима души в ... |
|
|
"Самотата съществува дотогава, докато доминира. Целта ни е да реорганизираме живота си и да поставим нови цели за постигане. Самотата е състояние на силно стеснени социални контакти, криза на личността в нейното развитие, отдръпване към себе си в собствения си вътрешен свят. Стриндберг пише, че самотата е "да се загърнеш в коприната на собствената си душа, да се превърнеш в какавида и да изчакаш метаморфозата, която е неминуема." След такава метаморфоза като промяна на съзнанието излизаме обогатени и с повишена чувствителност, допринасяйки за света около себе си." Севда Маринова ... |
|
|
Книгата е посветена на болката от самотата и отговора, който предлага християнското учение. За първи път излиза на български език в превод на епископ Страхил Каваленов и под редакцията на Тони Николов, художественото оформление е на Николай Киров. Няма по-коварен глас от онзи, който нашепва в ухото ни: "Вие сте безвъзвратно сами, няма лъч светлина в мрака". Християнството ни убеждава, че този глас лъже. Християнската участ се основава на увереността, че най-висшата реалност, източник на всичко съществуващо, е личностна реалност на общението, а не някаква метафизическа абстракция. Насочвайки ни към това общение, ... |
|
|
Кирил Аврамов е худжник по призвание, но излага произведенията си за първи едва на 74 годишна възраст. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Десетилетия работи в сферата на културата. Член на СБП, автор на стихосбирки, той се занимава и с изобразително изкуство. По-системно започва да рисува през последните години, когато оформя собствена стилистика. "Един човек върху земята да остане той пак за любовта ще пее." Кирил Аврамов ... |
|
|
Годината е 1913 -та. Седемдесет и двама отбрани мъже, албанци мюсюлмани от спорната и до днес област Чамерия, са примамени в Парамития от гръцкия митрополит с маслинова клонка, ала биват избити до крак и душите им, понесени от мътните води на реката на смъртта и ненамерили покой, години наред населяват сънищата и виденията на живите. Сред тях е Авдул, принадлежащ към многолюдна албанска общност от живеещи в сговор поклонници на кръста и полумесеца. Със сочен език и съпричастност, но и с лек хумор Том Кука разгръща епична сага с разнолики човешки съдби на хора простодушни със старинен бит, на корави мъже и силни жени, ... |
|
|
Над Мила и нейната съдба, като че ли тегне тежка прокоба. Майка ѝ я изоставя още докато е била дете, баща ѝ се пропива скоро след това и младата девойка е принудена сама да се бори с живота. Тя учи, за да усвои професия, и едновременно с това работи, за да се издържа. Мила е борбена и упорита и навярно би успяла, ако не бе облогът между нейни колеги. Те се хващат на бас, че единият от тях ще успее да я прелъсти и да я унижи за определен период от време. ... |
|
|
Изданието включва избрани и нови фрагменти на Иван Теофилов, редактор е Тони Николов, а художественото оформление е дело на Надежда Олег Ляхова."Битието на писателя е от просто по-просто: тиха стая и отворен лаптоп в затаена самота, извисена над делниците. По такъв прост и красив начин се отваря вратата на тази книга и Иван Теофилов ни кани в светлата самота на стаята си. Стаята е тиха, за да чуем добре всички разбудени гласове. Каква акустика има тук! Като в Епидавъра, онзи гигантски амфитеатър, описан великолепно в книгата, в който откънтява всяка изречена дума и звук. И продължава да вибрира. Това е магическата ... |
|
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
