Берлинският конгрес приключва на 13 юли 1878 година и слага край на Източния Въпрос. Същият ден официално е подписан т. нар. Берлински договор, който постановява де юре и де факто създаването на Княжество България. Българската освободителна кауза най-после се промъква успешно през международната политическа конюнктура, която този път не е особено благоприятна. След 482 години българската държава отново възкръсва като самостоятелен политически субект в Европа. Нейното възкресение чрез Априлското въстание е безспорно най-крупното постижение, което бележи поврат в новата ни история и поставя началото на съвременна България. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Съдържа: хидрография; територия на Османската империя и държавите, зависими от нея, както и райони, обхванати от подготовка на въстанието и райони на масово участие във въстанието; центрове на революционни окръзи; номера и имена на апостоли на революционни окръзи; отбелязани със знаци Гюргевски революционен комитет, събранието в Оборище, избухването на въстанието; действия на Хвърковатата чета, както и път на четите на поп Харитон и Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Христо Ботев , Таньо Стоянов, Сидер Грънчаров и Стоил войвода;; главни сражения на въстаниците; места на масово клане на българи; въстанали селища; ... |
|
Характеристики: размери: 140 x 100 cm; пластмасови лайсни и винил. ... |
|
Характеристики на картата: ламинирана с лайсни; размери: 175 x 107 cm. ... |
|
Настоящото издание на монографията за Априлското въстание е подготвено по повод неговата юбилейна 130-годишнина. Целта на авторите е да освежат спомена за това съдбовно събитие в нашата нова история, като се опитват да разширят, обогатят и уплътнят още повече неговата цялостна панорамна характеристика. С оглед на това са систематизирани и обобщени всички резултати от проучванията на множеството изследователи на въстанието през последните години. Същевременно наред с фактологическите допълнения и редица уточнения на някои детайли авторите правят опит за една нова интерпретация в осмислянето на това крупно събитие в нашата ... |
|
Захарий Стоянов е пряк участник в борбата за Освобождението на България. Той описва подготовката и избухването на Априлското въстание в едноименното томче. Авторът разказва за своята първа среща с Георги Бенковски, създаването на Хвърковатата чета, хода на въстанието, неговото потушаване и убийството на войводата. Захарий Стоянов увековечава паметта на апостолите и обикновените въстаници - част от героичното ни минало, което ни определя като народ. ... |
|
В третия том на "История на Априлското въстание 1876" въз основа на богат документален материал и на постиженията на историографията са изследвани резултатите от въстанието.Прогресивната общественост в чужбина е спечелена за националното ни освобождение - стратегическа цел на Априлското въстание. ... |
|
"Батак" не престава да вълнува българското общество, той остава "гореща точка". Ожесточената медийна война от 2007 г. приключи - но без "мирен договор"; спорът не роди никаква истина, никакво консенсусно мнение. Сега като че ли гласът на учените най-сетне може да се чуе, без да бъде заглушаван от страсти и пристрастия. И тази книга е призив да погледнем към "Батак" не само sine ira et studio (без гняв и пристрастие), но и да използваме за това инструментариума на научната дисциплина "история" - тя може и да има своите недостатъци, но никой все още не е успял да предложи по- ... |
|
"Баба Тонка Тиховица Обретенова, майка на Никола Обретенов, който водеше комитетските роботи в Русчук, се е родила в с. Червен, Русчукска околия, в 1812 г., от прости родители овчари. Според тогавашните понятия и обичаи, понеже не било още на мода да се пращат в училище и момичетата, нейните родители се трудели само да приготвят от нея добра стопанка и трудолюбива къщовница. Тя била една у майка родителите ѝ, които били доволно богати хора, оставили селото Червен и дошли да живеят в Русчук. Други человечески обязаности, като например какво тя дължи на себе си, на родители си, на Бога, на ближните си или въобще ... |
|
Том 1 от поредицата "Съчинения в седем тома" на големия български писател, революционер и държавник Захарий Стоянов включва първата част от неговите "Записки по българските въстания: Разкази на очевидци 1870 - 1876" - една от най-уникалните книги в нашата литература, която е и фундамента, върху който се гради съзнанието на съвременния българин. Съчиненията са под научната редакция на проф. Филип Панайотов и са придружени от подробни бележки за лица, събития и факти, срещащи се в повествованието. Том 2 включва онази част от "Записки по българските въстания", която проследява потъпкването ... |
|
Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история - изненадващ и спорен от началото до края! И след края! Не е образ като на картина, че да го приковеш на стената, а неспокойно зрънце живак - докато разбереш, че си го докоснал, и виждаш как ти се присмива от някой неочакван ъгъл! Така и сега при подредбата на публицистиката му. По хронологичен ред, по жанрове или...? Ако изоставим каноните, ще успеем ли да го представим по-понятно, по-правдиво, по-верен на себе си и на епохата? Как навикваното неграмотно медвенско овчарче се превърна в блестящ публицист? Може ли узурпаторът на Българската конституция, жестоко ... |
|
Захарий Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у ... |