Хората вечно правят опити да разгадаят какво е живот. Но успяват само когато намират невидими допреди структури. За да си обяснят топлина, дълго търсят някакво специално вещество, което телата около нас да обменят. Но и температура се оказва характеристика на недостъпна за окото динамика. На каква обаче структура би могло да бъде израз времето? Централна за нашия подход е идеята, че социално време може да се анализира чрез разглеждане на възникването и устройството на социалните предмети (строго казано: на посреднически структури). Време е последица от това устройство, бидейки негова неразбираема и сякаш вълшебна сянка. ... |
|
|
Списание за критическа теория и нова хуманитаристика. Автори: Албена Стамболова, Андрей Райчев, Бруно Латур, Валентин Калинов, Георги Медаров, Дарин Тенев, Деница Ненчева, Десислав Георгиев, Деян Деянов, Деян Кюранов, Елица Димитрова, Жана Цонева, Кольо Коев, Кънчо Стойчев, Лоик Вакан, Мартина Минева, Милена Ташева, Нина Николова, Пиер Бурдийо, Пламен Кольовски, Светлана Събева, Стоян Ставру, Тодор Петков, Тодор Христов, Янис Варуфакис. ... |
|
|
"Мощен, ерудиран разговор "за времето и за всичко". От Талес до Дельоз и от българската хроничност до идеята за федерална Европа. Тази книга реабилитира интелектуалния разговор в приспана България. Провокира и обогатява. Интелектуалната енергия на Андрей Райчев предизвиква възхищение. Независимо от всички мирогледни различия и предвидими несъгласия." Д-р Николай Михайлов "Живеем в свят без "защо". А смелостта да обобщава позволява на Райчев да бъде интересен обяснител, човек, който може да разкаже своите теории на широка публика. При това да ги разкаже така, че дори онзи, който не е ... |
|
|
Сборник, посветен на 60-годишнината на Кольо Коев ... Професор Кольо Коев е преподавател по социология в Нов български университет и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", главен редактор на списание "Социологически проблеми". Статиите в сборника са свързани с теми и автори, които занимават Кольо Коев през годините: класиците на социологията и философията Георг Зимел, Макс Вебер, Алфред Шютц, Валтер Бенямин, социологическата релевантност на феноменологията, социологията на всекидневния живот и на публичността, етнометодологията, методологическите проблеми на социологическото познание, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Психологичният анализ на престъплението е в основата на изготвянето на психологичен профил на извършителя. Психологичният профил може да бъде още един метод за извеждане на критерии за разпознаване на престъпника, но неговата ефикасност зависи от качеството на традиционната оперативно издирвателна дейност, от предварителната експертна информация, от огледа на местопрестъплението и виктимологичния анализ. Профилирането не може да замени качественото криминално разследване, но може да даде обосновано предположение за основни характеристики на личността и поведението на престъпника и по този начин да даде адекватна насока на ... |
|
|
Монографията представя технологията на психологичния анализ на насилствените престъпления срещу личността и създаването на психологичен профил на неизвестен извършител на убийство. Представени са основните елементи на психологичния профил и фактори, обуславящи криминалното поведение. Анализирани са случаи от криминалната практика и са систематизирани водещи профилни характеристики на извършители на насилствени престъпления. Неделчо Стойчев е доктор по психология, ръководи сектор по криминална психология в Института по психология на МВР, участва в работата по разкриването на много от тежките престъпления през последните ... |
|
|
Родина Звънеца, топла песничка запял, и страницата първа на буквара, и думите: любов, победа, вяра, които пишеш върху листа бял. Цвъртежа мил на лястовиче ято в следобедната тиха синева, и ябълката румена, която сама ще капне в меката трева, врабците рошави в клонака зиме, и тропота на стъпки във нощта и толкова безименни неща, наричани с едно едничко име! Кънчо Атанасов ... |
|
|
Как да извлечем истината от купищата фалшификации, които хронистите, писателите и властниците на Московия, Руската Империя, СССР, Руската федерация произвеждат от четири века насам? Може би с един нетрадиционен аналитичен подход, който бих нарекъл Полет над историчето гнездо (благодаря на Кен Киси за заемката). Държавата Россия, нейните управници и сместа от племена и етноси, дължаща названието си российски народ на Петър I, образуват порочен кръг, в който всяка от съставките извлича най-лошото от другите две. Приключва втората ми обиколка около московската черква Василий Блажени, но разностилните кубета не ми ... |
|
|
Живот, достоен за Небесното Царство е аналитично изследване на темите, представени в Поучението на планината (евангелие от Матей, глави 5 - 7), чиято цел е ясно разбиране на изискванията на Исус за благочестив християнски живот. Макар и изключително дълбоки, наставленията Му са понятни и достъпни, защото те не са предназначени за мъдрите в този свят, а за онези Негови последователи, които са станали като дечицата - незлобливи, смирени и с обучаемо сърце. Тонът им, обаче, не е сладникав и ласкателен, а назидателен, насочващ, освобождаващ и най-вече благодатен, защото поставя всичко във вечна блажена перспектива за ... |
|
|
Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво те хващат за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
