Проверени от времето техники за овладяване на стреса. ... Съветите на Дейл Карнеги са помогнали на милиони хора да възприемат нова психическа нагласа, която им носи сигурност и щастие и им помага да преодолеят навика да се безпокоят: изолирайте миналото и бъдещето; живейте в днешния ден; погледнете на живота откъм смешната му страна; ангажирайте се с работа; обзетият от безпокойство човек трябва да се потопи в действие; давайте най-доброто от себе си; бъдете себе си; помнете, че на света няма втори като вас. Присъединете се към милионите обикновени и прочути хора, които са се научили да преодоляват ... |
|
|
Вътрешно небе Тайна, която неотменно назовава себе си. На устните и аз съм сладък прилив, бръшлянен отлив. А та сияе. ... |
|
|
Това е историята на Клое и Размус - те живеят в хармония, ала са женени от двайсет години, тъгата се е натрупала, редом с разочарованията. В леглото той е кръгла нула, въпреки старанието ѝ да го научи как да ѝ доставя удоволствие. Затова - изморена от мечти, които никога не се сбъдват, тя си намира мъж. Така започва епичната битка на любовта и секса, в която няма победители, но няма и победени. Може би, освен един. С много хумор и ирония авторката представя на читателя няколко болезнено пълнокръвни образа - безсрамно откровени в признанията си, а в същото време коварно прикрити; интелигентни, но постъпват ... |
|
|
Трето преработено издание. ... Жена Не питайте коя е тя! Тя няма образ, нито име. Изваях я от самота и назовах "неназовима". Създадох я от къс небе. От всички земни твари сбрана, така възможно само бе безсмъртна тя да си остане. Дамян Дамянов ... |
|
|
"Падане завинаги" е книга за човека, избрал унищожението като спасение. Целувка с Юда. Изповед пред бездната, която ни опрощава също с целувка. Втората стихосбирка на Нинко Кирилов надгражда "По-сурово" и поставя сериозния въпрос какво може да предстои след нея. Завършена в разпада си, книгата постулира липсата на път като единствения истински път и го следва до самия му край." Георги Гаврилов ... |
|
|
Роден на 6 февруари 1947 г. в Потсдам (ГДР) в семейството на военен. През 1970 г. завършва Историческия факултет на Харковския държавен университет. От 1971 до 1974 г. завършва аспирантура в Софийския университет (България). През 1974 г. защитава дисертацията си. Кандидат е на историческите науки. Автор е на Руският Лемнос, Да се завърнеш в Русия. Третият път или задънените улици на безнадеждността и на повече от 70 научни и публицистични статии. От 1974 до 1976 г. работи в Икономическия институт на Световната социалистическа система на Академията на науките на СССР. От април 1976 г. до април 2009 г. - във Външното ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
"В тази книга са усилията ми в продължение на години, изпълнени с обич и към руската поезия, и с увлеченията ми на неин преводач. Подборът може да озадачи познавачите. Той се отличава от подбора в други подобни антологии. В него няма преднамерена избирателност на авторите, нито пък наумени цели и съображения. Затова нито броя, нито пък избора на преведените стихотворения от известни поети не е отклик на мисловни и емоционални нагласи, настроения и търсения. В тези стихове аз видях себе си. Тъкмо затова озаглавих съставената от мен христоматия „Руски поети на мой глас”. Додето превеждах и търсех интонацията и точния ... |
|
|
Петър Денчев е роден на 8 август 1986 г. във Варна. Пише поезия и проза. Освен литературни има и театрални амбиции. Учи театрална режисура в Натфиз "Кръстьо Сарафов". Публикувал е в периодичния печат и в интернет. Има няколко малки литературни награди."Тъй, както мъж целува жена, която обича" е първият му роман. Не можех да повярвам, че жена ми обича само мен. Смятах, че ме лъже. Бях обзет от мисълта, че ако не сега, един по-късен ден тя ще ми изневери. Чувствах се щастлив, когато тя ми казваше, че обича само мен. Но идеята, че други мъже могат да поискат секс от нея, ме влудяваше. Не само това. Дори ... |
|
|
Записки от границата между световете. ... "Имам един амулет с разпятие, но с Орфей на кръста. Реплика е на пръстен печат от около III век, намерен в нашите земи. Обичах го, а жена ми се боеше от него. Когато страшното я сполетя, май реши, че ми бе даден за оброк. Струваше ми се смешно - подари ми го издател. Бяха жестоките години на прехода към кошмара на разсипията, политическата наглост, бедността, а той единствен тогава ми плати добре за книга, която сам издаде. Но тя се поболя. "Носи го, носи. - започна да ми натяква за амулета, - че току-виж се наложи и ти да слизаш в ада за мен!" Писал съм за ... |
|
|
В тази книга са събрани всички познати досега разкази за възрастни и за деца на поета Даниил Хармс (1905 - 1942) - една от най-екстравагантните и трагични фигури в руската литература, както и неговата повест Старицата. Тук са прочутата четирикрака гарга, несъществуващият риж човек и падащите бабички, както и не така прочутите, но не по-малко налудничаво-забавни алпенисти Бибиков и Аугенапфел, преялият с грухан грах Орлов, малкото момченце на име Платон. В приложението Действителни абсурди може да се прочете извадка от документите по делото, сложило край на писателските изяви, свободата и живота на Хармс. С илюстрации ... |
|
|
"И така, една сутрин седнах и написах първия си разказ. Бях учуден, че успях за по-малко от два часа, за времето между 10 и 12 часа преди обяд. След няколко дни опитах един следобед да напиша втори разказ, но не се получи. На следващия ден опитах отново късно вечерта, но пак не се получаваше. Всяко едно изречение беше повод за дълго обмисляне, което ме накара да се откажа. Реших да направя трети опит, но този път преди обяд. Както първия път, разказът бе готов преди 12 часа. Просто необяснимо за мен как мисълта ми течеше така гладко и бързо, като че ли някой ми диктуваше отгоре. Взех решение да пиша нови разкази ... |
