Съставител: Милко Г. Желязков. ... Тегне ли проклятие над най-известната българска фамилия Живкови? Случайност или прокоба отнема живота на Людмила Живкова, брат ѝ Владимир и синът ѝ Тодор на една и съща дата - 21 юли? Каква е ролята на пророчицата Ванга? В тази история има твърде много мистика, за да приемем, че всичко е резултат от житейски случайности и съвпадения. От тази книга ще научите: истината за проклятието Горуня; Бастет ли затри Людмила Живкова и сина ѝ Тодор; как Бялото братство предрешава съдбата на семейството; факторът Ванга и знаменията на пророчицата; Владко Живков и раната ... |
|
|
Момичето с панделките е книга - изповед. Разтърсващо откровен биографичен разказ за това как травмите от комунистическите репресии пречупват и предопределят личните съдби, за последствията от преживяното през тоталитарния режим, за лутането на авторката в опита да намери своето призвание, а и голямата любов. Книгата се състои от няколко истории и всички те са предадени болезнено убедително, защото действително са се случили в живота на писателката - изселването на семейството, лагерите, в които е бил заточен бащата, лутането по чуждите къщи, омразата на хората. Наравно с това, обаче, Милка Русева ни разказва и за ... |
|
|
Второ ново и допълнено издание. ... "Тайната история на българския футбол" от дългогодишния журналист Станил Йотов събира на страниците си всички най-интересни събития, развивали се зад кулисите на великата игра. От комунистическия режим с вмешателствата, скандалните корупционни афери и сметките на Политбюро и Държавна сигурност в спорта, през прехода след Десети ноември, черните каси, появата на кредитните милионери и мутренските групировки във футбола, през времената на легендарния Иван Славков - Батето, та чак до наши дни. Подробно е отразено и великото американско лято от 1994-та с всичките му страсти, ... |
|
|
"Принцесата на Перперикон" хвърля мост през вековете. ... Дали е възможно прераждането? Дали бихме могли да таим спомени от друг, предишен живот и те да окажат влияние на сегашния ни? Красимира Султанова създава една омагьосваща история за силата на човешкия дух и неговата способност да победи времето и пространството. Разкрити са тайнствени легенди за изчезнали цивилизации, историческите факти се преплитат с древни митове, далеч надхвърлящи границите на България, Балканския полуостров и дори Европа. Какво общо имат египетската богиня Бастет, жената котка, и траките? Какви изключителни артефакти се намират в ... |
|
|
Созополският Чудомир разбива каси."Всъщност разбивал ги е преди 1990. Сега ще ви разбие от смях и ще ви открадне сърцето. Четвъртата книга на Савко Калата представя най-доброто от него - изкусителен разказвач, непресторен повествовател на покъртителни житейски истории и - най-важното - един от най-сладкодумните писатели събеседници, които можете да срещнете днес. Защото разказите на Савко създават усещането, че сте поседнали под някоя натежала смокиня на самата улица "Рибарска" с филджан подбрана ракия от знаменития "Казан на Савко" и историите, които четете всъщност ги чувате от първа ръка. С ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
