Орфей

"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител.

В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на поета не е само метафора, то отразява колективната представа за знанието, като дошло отвън.

Архаичните певци са винаги на път - от един царски двор към друг. Защото те нямат род и родно място. Ясно е защо Орфей е представян от самите гърци като тракиец - за тях Тракия е била страната на Другия.

В няколко етюда от тази книга се изследват някои по-малко известни аспекти от многостранния мит за Орфей, вдъхновявал поети, художници, музиканти, учени от античността до наши дни."
Иван Маразов

Изданието съдържа:

• Орфей. Мистична поема - Иван Гранитски;
• Етюди за Орфей, критически коментар, студии, речник - Иван Маразов.

Пета книга от поредицата Мнемозина.

"3а Орфей легендата мълви
че син бил на тракиеца Еагър
от възвишената муза Калиопа
или дори на самия Аполон
Златоустият му дар всепокорявал
вихрите свирепи
и бурите утихвали покорно
Вълшебното му слово
зората румена събуждало
и в бисерните капчици роса
сияела усмивката на Хелиос

Танцувал в унес и Зефир
богът златокос на западния вятър
и нежния си дъх излъхвал
над росните и девствени поляни
където пролетни цветя уханни
главиците си в такт люлеели
а пчелите слънцеозарени
нектара им любовно пиели"
Иван Гранитски