"Това не е първото изследване по темата за ТКЗС в обръщането на актуалната наука към близкото минало, и специално към един от най-силните български приноси към теорията и най-вече към практиката на "реалния" социализъм. Но доколкото ми е известно, е първото, което прави това на втора степен, през опосредяващия опит на художествената литература. Тъкмо това удвояване му придава същинското достойнство: а именно как българската литература, най-вече прозата от втората половина на XX век, разказва тази част от българския опит с универсалния социалистически експеримент. Това е големият залог на изследването. Макар ... |
|
|
Сюжети, типажи и случки, видени откъм опакото. ... Една национална литература, освен светлите си и прекрасни пориви, крие и множество тъмни и смешни течения. Както се казва, литература има и своето "опако", не по малко гръмогласно като език и претенция. "Отровата на изкуството" побира всички. Литературният театър е като житейския театър - можеш да погледнеш навсякъде и да видиш най-различни неща. Но както и в живота - как ще откроиш прекрасното, ако нямаш очи и за обратното? Та нали тъкмо то още повече извайва релефа на високите откровения на една идентичност. ... |
|
|
Антоанета Алипиева е професор по нова и най-нова българска литература в ШУ "Епископ К. Преславски". Автор е на книгите "Четене на себе си", "Национална идентичност в българската литература", "Български комплекси", "Българската поезия от 60-те години на XX век. На повърхността. Под повърхността", "Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век", "Българската лирика през 70-те години на XX век. Тенденции. Модели. Имена." и романът-гротеска "В театъра на литературата". "Българската литература от 1878 до 1918 г.", & ... |
|
|
Антоанета Алипиева е доцент по нова и най-нова българска литература в ШУ Епископ К. Преславски. Автор е на книгите Четене на себе си (1998; 2004), Национална идентичност в българската литература (1999), Български комплекси (2001; 2004), Българската поезия от 60 -те години на XX век. На повърхността. Под повърхността (2004), Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век (2007), Българската литература от 1878 до 1918 г. (2004), Българската литература от 20 -те години на XX век до наши дни (2004). Съставител е на сборника Списание Българска мисъл (1999), Петър Алипиев. Лирика (2000) и на антологията ... |
|
|
"Книгата на Антоанета Алипиева се появява в момент, когато за Вера Мутафчиева може да се пише достатъчно задълбочено и информирано, без конюнктурни съобразявания, а с позоваване на разнообразни свидетелства и документи. Алипиева се е възползвала от всичко това, за да създаде монографичен портрет, който до този момент липсва в българската литературна и културна история. Това е книга, която бих определил като портрет, постигнат чрез сравнения. Образът на Вера Мутафчиева не е представен като отделен и самодостатъчен, а е изграден от Алипиева чрез конструиране на динамични отношения и съпоставки. Така творчеството и ... |
|
|
В началото на 21 век проблемите на национализма са остри, пълни с напрежение и конфликти. Илюзия е, че може да се избере една или повече националистически теории и чрез тях да се чете литературният дискурс. Разглеждайки българската културна и литературна ситуация от последните тридесетина години, виждаме, че тя би могла да се опише с ракурси от всички известни националистически теории, намерили представителство в българския контекст: тя е и "морална консолидация", и "териториална концептуална точка", и "въобразена общност", и "идентичност в границите на теоретичните интерпретации", ... |
|
|
Тази книга заявява значимостта на едно лирическо и критическо присъствие в българската култура през последните тридесет години чрез думите на други четирима значими критици и изследователи - Антоанета Алипиева, Антония Велкова-Гайдаржиева, Митко Новков, Михаил Неделчев. Именно тези избрани гласове четат през годините текстовете на Пламен Дойнов, тълкуват ги и в съвременен, и в литературноисторически контекст. Първият отзив тук е от 1997 г., а последният - от 2019 г. - достатъчно време, в което те постепенно проясняват същността на едно ярко творчество. Книгата съдържа и библиография на всички книги на Пламен Дойнов." ... |
|
|
Съставител: Пламен Дойнов. ... Сборникът събира статии и студии, представени на конференцията Войната и борбата за мир в литературата на НРБ, проведена на 18 януари 2023 г. в Нов български университет. Първата част на книгата съдържа теоретико-исторически интерпретации на милитаристичния фундамент на социалистическия реализъм, на алтернативите в антивоенната проза на Константин Петканов и Константин Константинов, на емблематични творби за Втората световна война и Студената война. Втората част е посветена на промените в езика и образната система на българската литература от 60-те години на XX век при възприемането на ... |
|
|
"Когато излезе "Елада Пиньо и времето", няколко литературни критици написахме, че се е появила една изключително важна голяма книга, която се появява един път на 10 - 20 години... Трябваше да изминат няколко месеца, за да разбере по-широката читателска аудитория, че става дума за един нов голям български роман. Когато излезе нейната следваща книга "Вътрешната стая", пред нас стоеше задачата да кажем къде в българската литература стои Керана Ангелова." Михаил Неделчев, литературен критик "Докато четях "Вътрешната стая", постигах усещането за щастие." Юлия Огнянова, ... |
|
|
Поезия, проза, критика. ... Книга с произведения от и за Йордан Кръчмаров - незабравеният поет на Добруджа, послучай 70 години от рождението му. "...Колкото повече липсва живият автор, толкова повече стихотворенията говорят или не говорят. Не бранени от живия човек, не защитавани от користни сделки на литературни моди и временни нужди, захвърлили шлагера като ненужна възможност, творбите сам-сами си пробиват път през времето, предлагайки единствено самотата си. В тази романтична закономерност случайността е изключена. В нея властват неумолимите закони на смисъла, индивидуалността, верността към себе си... ... |
|
|
"Тези истории визират преживяванията на средностатистическия посттоталитарен българин и неговото поредно трансформиране в периферен човек. Става въпрос за маргинизирането на „малкия гражданин", за отпадането му от „играта" и при демокрацията. Тук дегероизацията се разтваря до болезненост на отделния живот. „Безвремието" на така наречения преход е нарисувано чрез отделни битово-драматични или социални случки, чиято драма превръща трагедията на оцеляването в ирония на битието." Доц. Антоанета Алипиева, литературовед "В центъра на авторовия обектив е травмираният от свободата българин, който ... |
|
|
"...Протяга към мене десница Христос и през страшната рана от гвоздея виждам звездите...""...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини... В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива. Рисувателното често прелива в скулптурно, ... |
