Загадката на френска картина се преплита с една от големите любовни истории в българската литература. Малко парижко бистро с ароматни ястия и колоритна клиентела става дом на необичайно запознанство. "При Гастон" има славата на място, където заедно с кафето може да получите мастило - за да адресирате картичка или да започнете своя история. През 1905 г. до масата на Смахнатия Брюно, който вярва, че е прероденият Балзак, се настанява непозната чужденка. Поръчва чай и вади от чантичката си елегантен черен бележник. Повече от век по-късно този бележник попада в ръцете на Ева. Двайсет и две годишната студентка в ... |
|
Съдбата е сянка, която те следва дори денят да е мрачен. Проникновен, многопластов, разтърсващ роман от авторката на "Афиши в огледалото", "Бал в Мулен Руж" и "Виенски апартамент", които завладява с неповторим стил и безпощаден поглед в дълбините на душата. "Скреж" е история, в която читателят има усещането, че пропада. Но точно преди да докосне земята, Радостина А. Ангелова му подава ръка и му припомня, че след всяка зима отново идва пролет. Две момичета. Седем незабравими лета. Трийсет и три непростими години. Дима и Вида се запознават край басейна на ведомствената вила във ... |
|
Всяка любов се разпада на моменти, които в неделя, пред чаша кафе и сметанов сладкиш, се наричат спомени. Малки мигове от времето, когато си бил щастлив, когато си летял. Те не могат да умрат... Едно пътуване през горещото испанско лято. Двайсет различни лица на любовта. Събрани са в Барселона като парченца от мозайка на Гауди - цветни, различни, с още неизгладени от времето ръбове и с бляскав гланц от мечти. Даниела е от България, Олга - от Колумбия, Марта - от Испания, Хавиер - от Аржентина, а Абнер и Тобиас - от Германия. Отправят се заедно към Кадакес, за да отпразнуват рождения ден на Марта. Но се оказва, че всеки ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Необяснимите неща в живота са твърде много, за да ги отречем пренебрежително или да им се подчиним сляпо. Историята на човечеството е пълна с хиляди случки, които все още не могат да бъдат обяснени със сегашните познания на науката. В тази книга разказваме истински и доказани истории, които нямат нужда от никаква литературна украса. Нашето знание е съвсем микроскопично, а незнанието, с което сме заобиколени, е безкрайно. В това незнание манифестират милиарди сили и същества, за които ние изобщо не подозираме. Потопете се без колебание във "В огледалото на неведомото", за да се докоснете до тях и да станете по- ... |
|
За едно огледало, един замък и няколко съвсем обикновени, но уникални съдби. Кокоро е на четиринадесет години в нормална прогимназия в Токио, когато изведнъж спира да ходи на училище. Родителите ѝ не знаят причината, но уважават молбата ѝ. А вие ще знаете причината доста по-натам и тя никак няма да ви хареса. Един ден огледалото в стаята ѝ започва да свети и без да иска Кокоро попада в Замъка в огледалото. Там се среща с още шест деца, които имат само едно общо помежду си - никое от тях не ходи на училище. Или поне така си мислят. И... нищо повече не може да се каже, защото всичко ще е спойлер. Но не ... |
|
"Пътят към истинската ни същност не винаги е лесен, понякога е осеян с много разклонения, объркващи знаци, срещи и раздели с хора. Но тези срещи са ценни, защото са отражения и на нас самите - такива каквито сме - с нашите светли и сенчести аспекти. Стихове за мечтите на едно дете, стихове за онази романтичната, разпиляваща любов. Стихове за болката от търсенето и копнежа за намирането. За срещата със сърцевината и помиряването с истината за себе си - в огледалото." Кристина Пантова ... |
|
Защо Карл се страхуваше да се реализира като художник? Защо той прекрати връзката си с Ерика, жената, която искаше да му помогне да успее на всяка цена? Защо Нада беше изоставена от майка си Ерика, след като и двете имаха нужда една от друга толкова много? Коя всъщност беше Марис? Защо Клод се срещаше с нея, когато в действителност той обичаше Нада? Нада се бори с ненужните ограничения, наложени от семейството ѝ. Успява да открие какъв живот желае да води и личността, която да стане. Човешките обвързаности, които съществуват между главните герои, не са унищожени от смъртта. Напротив, психологическите бариери ... |
|
"Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса - с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга. Тази книга е не просто мемоарна - споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на XX век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно ... |
|
Книгата не е чисто историческа, независимо че е написана от две професионални исторички. Тя е по-скоро опит да се проследи обществената реакция на начина, по който институционално и индивидуално се възприема най-близкото минало (социализма) през годините на прехода към парламентарна демокрация и пазарна (капиталистическа) икономика. Книгата съдържа две общи и четири конкретни изследвания за това как в съвременна България се възприемат отделни исторически събития от миналото - смяната на представите, символите и паметниците от социалистическата епоха, промените в историческото съзнание, начините, по които съвременните ... |
|
Книгата разглежда следните теми: Постмодерността - променените реалности; Социализацията - инварианти и динамика на взаимодействията; Факторите на социализацията в мрежата на контекстуалните влияния. Един от проблемите при използване на термина постмодернизъм според Майк Федърстоун е изплъзването от възможността да му се даде ясна дефиниция, а също и възприемането му като краткотрайна мода (Федърстоун). Същевременно е важно да се разграничи постмодернизмът като интелектуално течение в изкуството, архитектурата, социалните науки и постмодерността като етап в развитието на съвременното общество. Фокусът на ... |
|
Моментни снимки на мъгливия свят."Ако в предишната си книга Сянката на петнистия кон Енчо Господинов сякаш беше по-сантиментално разтопен, повествувайки за любимите му Йордан Йовков и Уилям Фокнър, Ивайло Петров и Джером Селинджър, Йордан Радичков, Джон Стайнбек и Джон Ъпдайк, мечтаейки, че духовната възвишена аура на тяхното творчество може да облагороди суровата и цинична днешна действителност, то в книгата В кривото огледало на илюзиите авторът сякаш става малко по-скептичен, а даже на места и песимистичен. Изглежда най-вече го отчайва демагогията на съвременните медии, макар самият той да е част от ... |
|
"Бродиш из лабиринта на творбите и пред теб са персонажи със запомнящо се присъствие, ярка, но ненатрапчива природна инвазия, кратки диалогични престрелки, предметна одухотвореност, недоизказаност, непредсказуемост, мълчание, заредено със сила и достойнство, страх и възбуда. Еклектика - във всичко. Авторът се вписва в ареалите на съвременната литература като разказвач на драматични сюжети с общовремева и общочовешка философия. Провокиращи фантазии конструират един измислен, но по същността си обективно възможен свят - видим и невидим, от бездната до космоса. С претеглени думи и слепени от потока на съзнанието образи. ... |