Акад. Михаил Виденов е водещ учен в областта на социолингвистиката и специалист в областта на теорията на книжовните езици. Има своя школа от последователи. Дългогодишен преподавател (професор) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е гост преподавател в Пражкия университет (1972 - 1977) и в Московския университет (1984 - 1987). Акад. Михаил Виденов е доктор на филологическите науки, доктор по философия на Карловия университет в Прага (Чехия), doctor honoris causa на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на повече от 500 езиковедски приноси, между които 30 ... |
|
|
Под заглавието "Езикът на града” се публикуват две от най-важните книги на акад. Михаил Виденов – "Съвременната българска градска езикова ситуация" и "Софийският език", които с основание могат да се нарекат класически трудове по българска теренна социолингвистика. Изданието е посветено на социолингвистическия подстъп към градската реч, доскоро смятана за непроучваема и хаотична. Проучването на градския език в днешните условия е модерна и актуална научна задача, към която проявяват траен интерес както специалистите езиковеди, така и всички, които се интересуват от езикови проблеми. ... |
|
|
Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата. Книгата е посветена на едно обществено явление, важно за демографската картина на България – масовата имиграция на населението към София. В нея се обръща внимание на социолингвистичните и психолингвистичните аспекти на този процес. В имиграционните потоци през периода на засилена миграция (началото на 60-те години на ХХ век до края на века) масово се включва населението от Западните покрайнини в Трънско, Брезнишко, Годечко, Западноберковско, Белоградчишко, Царибродско и Босилеградско, живеещо от двете страни на българо-сръбската държавна граница. Това население, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Появата на автора на бял свят се свързва с датата 19 ноември. Годината по лична карта е 1991. Израства в семейството на програмисти, в резултат на което започва да програмира стихове с лист и химикалка, но никога - на компютър. Информацията за първите седем години от живота му е оскъдна. Известно е, че обича да гледа рисувани филмчета, за чете приказки и да гради във все още наивното си съзнание възможни фантазни светове. Първите литературни опити датират от 13-та му годишнина. Изразяват се в няколко разказа и есета. В гимназията обаче, Константин Ясен Дренски открива в необятните пространства на поезията път към ... |
|
|
В книгата "Българската езикова политика" авторът се опира върху основните тези на "Пражката лингвистична школа и теорията на книжовния език", разработена в началото на XX век, за да анализира развитието на съвременната българска реч. Проф. Виденов анализира "експеримента" с македонския език, езиците на етническите групи в България, налагането на източния говор над западния, речта на съвременните медии. В приложението към изданието авторът е публикувал и "Закон за защита на българския език", пригоден за гласуване в парламента. Според проф. Михаил Виденов обществото трябва да ... |
|
|
Акад. Михаил Виденов през последните години е насочил вниманието си към макросоциолингвистиката, т.е. към статута и взаимното влияние между езиците. Като дългогодишен професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по такива въпроси е водил лекции и спецкурсове. ... |
|
|
Проф. д.ф.н. Красимира Алексова работи в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии към Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните ѝ интереси са в областта на морфологията, езиковата типология, социолингвистиката, социалната психология на езика и обучението по български език като чужд. Авторка е на монографиите Езикът и семейството, Адмиративът в съвременния български език, Социолингвистична перцепция, езикови нагласи и социална идентификация по речта, Дубитативът в съвременния български език, а също и на над 230 студии и статии. Красимира Алексова е един от съставителите и ... |
|
|
Издателство "Захарий Стоянов" предлага на читателите си книгата "Избрани студии" от акад. Михаил Виденов, изтъкнат езиковед, основоположник на българската школа в социолингвистиката. Книгата съдържа разработки, свързани с философията на езика. Авторът в първата студия разглежда българския книжовен език във връзка с пражката теория за книжовните езици. Тази чешка теория е едно от най-високите постижения на славистиката, а акад. Михаил Виденов я познава из основи, той е доктор по философия на Карловия университет и е бил преподавател в това най-авторитетно висше училище в Прага, участвал е в прочутия ... |
|
|
"Разказите на Виденов са една Абсолютна Грижовност отвътре и затова едно абсолютно Отсъствие отвън – на художествени отклонения и емоции, на излияния и лирични краски. Те са самата Простота, низ от семпли ситуации, които неясно и същевременно съвършено ясно те обливат с някакви воали, които ти въобразяваш. И се чувстваш автор, авторът на Дао-то, на Естеството." проф. Яна Рашева-Мерджанова ... |
|
|
Сборникът с афоризми нито е лек, нито е тежък, и кантарът не го хваща. Намерил си е точното място. И нищо, че с толкова сентенции човек може да си поспори - приятно е, интригуващо е, забавно е, драматично е, близко е. Понеже, сякаш разговаряш с други такива "глупаци" като него: "Да си честен човек - значи, че си много глупав". ... |
|
|
Проф. д.ф.н. Красимира Алексова работи в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии към Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните ѝ интереси са в областта на морфологията, езиковата типология, социолингвистиката, социалната психология на езика и обучението по български език като чужд. Авторка е на монографиите Езикът и семейството, Адмиративът в съвременния български език, Социолингвистична перцепция, езикови нагласи и социална идентификация по речта, Дубитативът в съвременния български език, а също и на над 230 студии и статии. Красимира Алексова е един от съставителите и ... |
|
|
"Доста изненади предлага тъничката книжка на Бисера Виденова. Сред тях най-малката - поне за мен, която не чета електронните публикации - се оказа спокойното небързане на авторката на двадесет и трите къси стихотворения и двете страници проза: почакала е да им дойде времето, за да се появят на хартия. Не попитах колко време, явно - достатъчно е било, за да се откроят сред многотията. И да заявят дръзка зрялост. И съзнание за собствената си независимост на мислене и чувственост. И храброст: в отстояването на своя глас, в пренебрегване на стандартни очаквания. В непривичното - до отстраненост! – третиране на иначе ... |
