Суфиите за поезията, изкуството, музиката. ... "Учението на суфиите" е едно от най-красиво изречените учения на този свят. Неговата мъдрост и способност да докосва всяко сърце му е отредила място сред най-великите достижения на човешката мисъл. Индийският суфимистик Хазрат Инаят Хан (1882 - 1927) е негов достоен представител, посветил живота си на мисията да сподели с хората от западния свят учението на суфиите и да открива и говори за най-съкровените за всички нас неща. Суфиите са хора, достигнали много висок етап от своето еволюционно развитие. Техният дух е в постоянна връзка с Невидимото и Непознатото, а ... |
|
Творческа митология е четвъртият и последен том на основния труд по сравнителна митология на Джоузеф Кембъл - Маските на Бога. В тази част изтъкнатият митолог разглежда европейската митология на индивидуализма, която се заражда в средновековна Европа и се разпространява през Ренесанса, за да повлияе на съвременната мисъл, изкуство и литература."Водите в изворите на вдъхновение, раздавани на творците от музите, течността в малките ведра на водачките и пазителките на тайнствата, питието на боговете, дестилатът на любовта са едни и същи; макар и с различна сила, те са амброзията, питието на безсмъртния живот, ... |
|
За напреднали. Тракийският орфизъм е жив и днес. Произходът Му е от Вечността за Вечността. Като живи инструменти на Премъдростта, древните жреци на Орфческото Изкуство въплъщават световете на сакралното и възвишеното, като съучастници във Вечното Домостроителство. Съзерцатели и Пазители на Свещеното Слово, Орфическите творци сакрализират и култивират човешкото битие, чрез Думите на Сила изцеляват природата и социума, владеят над стихиите и злободневието. Чрез Изкуството им пред очите ни изплува от морето на забравата Тракийската Атлантида, населявана от Музите на Древните Мистерии. В тях Творецът и публиката участват ... |
|
Сотирология и христология в съчиненията на Теодор Мопсуестийски (352 - 428). ... "Трудът, който е представил г-н Светослав Риболов, е сериозно съчинение, единствено в православното богословие по тази тематика, и уникално въобще в богословските изследвания по дадената формулировка и подход. Похвално е, че той е бил умерен в изводите си изследовател, придържащ се към изворите и стараещ се да работи в една чисто православна перспектива." Доц. д-р Димитър Попмаринов "Приносните моменти на тази работа засягат реконструирането на сотириологията на Теодор Мопсуестийски, утановяването зависимостта между ... |
|
Изданието обединява в едно книжно тяло познатите и вече издадени от издателството ни три отделни книги. Нашата вяра повече от половин столетие е книгата, която въвежда поколения българи в началата на православната вяра. В нея кратко и ясно са преразказани основните събития от свещената история на Стария и Новия Завет. Следващата част съдържа изяснение на богооткровените истини, изложени в Символа на вярата. Тук ще намерим и въвеждане в смисъла на християнския живот, изявен в църковните Тайнства. Последната част е посветена на християнското богослужение и православния храм. Нашата надежда, втората книга от трилогията на ... |
|
Как да обичаме след проблемно детство; как да общуваме лично с детето; християнско възпитание или "децата сами решават"... Отговори на тези и на много други интересни въпроси можете да откриете в книгата на монахиня Магдалена. Авторката е православна монахиня в манастира "Свети Йоан Кръстител", графство Есекс, Англия. Известна е в целия православен свят с книгите си, в които споделя своя многогодишен и задълбочен опит в общуването с родители и деца. Вече е позната на българската публика с книгата "Децата в Православната църква", която има две издания. Книгата "Разговори с децата. ... |
|
Никое човешко същество не е лишено от вътрешното чувство за това, че човекът не е създаден за мъка, а за блаженство. И колкото това чувство е по-развито, толкова по-дълбоко е страданието от сблъсъка със скърбите, които постоянно съпътстват човешкия живот. Защо страдаме? Какъв е смисълът от скърбите? Можем ли да ги избегнем? Нашата надежда, втората книга от трилогията на архимандрит Серафим, е прекрасен опит да бъдат показани истинските причини за неизбежните житейски скърби. В нея намираме и задълбочено разбиране къде трябва да бъде търсено действителното блаженство на създадения по Божий образ човек. Авторът използва ... |
|
Беседи върху блаженствата. Запитаме ли се защо е тъй нещастен човекът, дори когато има всичко необходимо за тукашния си живот - и здраве, и имоти, и земни удоволствия - ще видим, че е нещастен, понеже му липсва единение с Бога. А той е скъсал връзката си със своя Творец, защото се е свързал с греха. Отделен от Бога, човекът е неспокоен, защото Бог Единствен може да даде на душата жадуваното щастие, за което я е създал. ... |
|
"Трябва да възприемем религията, за да я докажем на себе си. Трябва да усетим Бог, за да можем да се убедим, че Той съществува. Никакви разсъждения, нищо друго, освен нашето собствено възприятие не може да превърне тези неща в реалност за нас и да направи вярата ни непоклатима като скала. Това е моята идея, това е индийската идея." Свами Вивекананда, "Моят Учител" "Представи си, моето момче, че в тази стая има чанта, пълна със злато, а един крадец се намира в съседната; мислиш ли, че той ще може да спи? Не. Умът му през цялото време ще бъде зает с мисълта как да влезе тук и да се сдобие със ... |
|
Възникване, развитие, разпадане и разлагане на цивилизациите."Поставил Човека във всичките световни сътресения, съзидания и катастрофи, Тойнби твърди, че от него произтичат всичките нещастия и триумфи в историческия живот на света. Но как ли да приемем перспективната съвместимост между общочовешката цивилизация и неутешителното наблюдение, че природата на Човека не се е променила значително в позитивна насока в последните няколко хилядолетия? Този въпрос е една от малкото неразгадани тайни и пространства за въображение в наследството на Арнълд Тойнби, принадлежащо на света!" Проф. Андрей Пантев Комплектът на ... |
|
Съставител: Елеазар Хараш. ... "Само в истината расте силата. Истината е изящна и смъртоносна. Само едно е нужно - Бог да те докосне. Преди истината стихиите са като невръстни деца. Слънцето е онази доброта, която раздава светлина и живот. Слънцето е любовта, която твори Бог в нас. Древният ми показа собствената ми бездънност... и аз изгрях в себе си. Научих се да прониквам в световете без да влизам в тях. Ние сме същности на прасъщността. В нас няма сътворение и смърт. Върховният пожела да съм древен. Древният може да засияе в тъмнината, и в светлината. Всичко се решава от последния глас. Истината отключва най- ... |
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |