„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
"Стойностната поетеса Виолета Пенушлиева прекрачва лирическите граници и представя синтетична проза, каквито са тези къси разкази. Това е приятна и сполучлива художествена изненада, защото е създадено необичайно повествование с нестандартна образност и със своеобразна лексика, с която се самохаректеризират героите. Това е жива проза - образите израстват от думите свежи, осезаеми, пластично изградени. Тези разкази са са населено човешко пространство с много духовни ценности - героите са с извисена нравственост и пробудена съвест, с безкористна обич към света около себе си. Те не са социално обвързани и върху тях няма ... |
|
|
Книгата представя част от яркото белетристично наследство на големия руски писател и поет Осип Манделщам, сравнително слабо познат на българския читател. Превод от руски език Пенка Кънева. ... |
|
|
Критическа проза. ... Тази книга е посветена на новопроявени тенденции в българската литература от 60-те - 80-те години на XX век и по-специално на т.нар. инфантилна проза. В теоретичен аспект тя разглежда тази проза в качеството ѝ на начален етап в смяната на господствуващия тогава литературен код, а именно катафатичното (в аристотелианския смисъл) с апофатично слово - колебаещото се, нееднозначно слово, възпалително в катафатичната тъкан, схванато в онова време като силно субектно, подменящо и изместващо епическите нагласи, а днес напълно изместило ги. В този смисъл тя е реплика срещу примитивните тълкования на ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Съдържа произведения на: Емилиян Станев Павел Вежинов Ивайло Петров Йордан Радичков Вера Мутафчиева Георги Марков и други ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... |
|
|
Подобно на редица поети от втората половина на XIX век след Бодлер, Емил Верхарен (1855 - 1916) - един от основоположниците на символизма и ярка фигура в белгийската франкофонска литература, също опитва перото си в писането на поезия в проза. Между 1886 и 1895 година той създава четиридесет и шест творби. Същинска лаборатория за поетическо изкуство и модернизъм, този жанр се превръща в повод за експериментиране с гранични изразни форми. В поемите в проза на Верхарен се смесват оригинална визия за света и слово, което руши установените синтактични, лексикални и прозодични рамки на езика. Както Рембо в "Озарения" ... |
|
|
"Идеята за проза" е една от най-оригиналните книги на Агамбен. Тя се състои от няколко десетки текста ("Идеята за проза" е името само на един от тях) в неопределен жанр, най-близо до есето, посветени на основните неща, или места, които изграждат света на човешкото. От друга гледна точка: състои се от нестандартни във висша степен опити да се дефинират основните категории на хуманитарните и социалните науки. От трети ъгъл, книгата надхвърля полето на философското, за да стъпи отвъд и без това невинаги ясно откроения ръб с литературата. В четвърти аспект книгата е вид експеримент, който заличава не ... |
|
|
"Книгата Листото е събирателен образ на един човешки живот. Този сборник с поезия и проза е моят емоционален букет, в който са вплетени лични преживявания и различни състояния на духа ми в продължение на повече от 35 години. Листото ми даде възможността да проследя пътя на своето духовно развитие, на стъпалата, които ме отведоха до самата мен. Защото най-важният път е пътят към себе си. Ако знаем кои сме и какво искаме, ще стигнем там, където е истината!" Белла Донна "Всяко слово е песен, всяка стъпка е танц. Това усещане внушава творческия проект на сияйната - Белла Донна. С изтънчена грация и ... |
|
|
"Приятно изненадана съм от Полюсът на живота. Очаквах от Христо Мухтанов трета книга с поезия, а чета своеобразна капсула на времето, която години е била скрита и сега сама се разтваря. Отвътре изскачат фрагменти от нещо преживяно вече, но вечно в същината си. Разбъркани парчета, в които авторът не се бои да извика: "Сам съм", "Препъвам се", "Не спирам да мисля, че това ще доведе до нещастия", но и се надява, забелязва, устремява се. Долавям изменчивата същност на чувството, на осезанието, на възприятието на човека за обитаващия го свят. Свят, който самият той захранва със собствения си ... |
|
|
Включва непубликувани разкази. ... Естетическата платформа на диаболизма в световната литературата черпи вдъхновение от готическия роман и мистичния романтизъм на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алан По. В Русия диаболизмът добива екстатични и гротескови форми в творчеството на Гогол. У нас в кошмара на времената между двете световни войни диаболизмът е натоварен с отговорността да трансформира темите и проблемите на модерността чрез езика на фолклора и фантазното, за да даде нова трактовка на отчуждението и на безсилието за справяне с битието. В този аспект произведенията на Светослав Минков, Георги Райчев, Владимир Полянов и ... |
