Разкази ... „Фасовете на София По онова време на масови спортни изяви най-дълги фасове имаше само в София. Навсякъде дълги фасове! Двете момчета гледаха земята като златотърсачи. Тези две момчета бяхме аз и той – Велата. Бяхме се научили да плуваме бътерфлай в басейна и като провинциални герои ни заведоха на състезания да победим всички в столицата. Той беше опитен пушач и живееше в махалата. Махалата се гордееше с нас. Ние щяхме да я представляваме на републикански шампионат по плуване за пионери. Цяла нощ пътувахме. Бяхме убедени, че ще победим всички в нашата дисциплина. Не се знаеше само кой от двамата ще бъде първи ... |
|
|
Четири истории, обединени от централната тема за прошката. Историята, която дава заглавието на сборника е доста болезнена - и с отворен финал. Разказва за майка, чиято дъщеря е била изнасилена и убита. Преди 25 години Шмит срещнал лично адвоката на един масов убиец. Той му разказва за странното поведение на жена, шокирана от бездушието на убиеца по време на процеса. Тя започва да го посещава в затвора, с което скандализира другите роднини на жертвата. Когато се сблъскваш с безчовечността, започваш да разбираш. Ако цял живот си бил обгърнат от нея, как да отвърнеш на някого със съчувствие?... Тъмна, уязвяваща, ... |
|
|
Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава."Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота." Катя Тодорова "Тези кратки разкази пресъздават случващото се на земята сякаш видяно от небето. Те са трохички реалност, мечти, болки и фантазии, накратко странични ефекти от Божията милост. Йорданка Белева умее да привнася поезия в прозата си, което ѝ помага да чуе и види онова, което често ... |
|
|
"Как спрях да крада" е сборник с разкази от "Мария Донева". В сборника има фантазии, мечти, сънища и смешки. Чувства, преоблечени като птици и животни. Предмети, които преживяват приключения. Жаба, която копнее за съвършената красота. Костенурка, която страда, че е напълняла, и затова не иска да идва пролет. Бездомен домашен дух. Бабичка с колт. Скелетът на Хемингуей. Бухал, който търси да купи крем против слънчево изгаряне. Това е част от моята колекция от носталгии и очарования. Писането на тази книга беше като детска игра и най-голямата ми надежда е четенето ѝ също да се усеща така. " ... |
|
|
В този сборник са събрани изключително трогателни великденски истории за любовта, които няма да оставят равнодушен никого, защото тъкмо любовта помага на хората да се разкрият с цялата си творческа пълнота и красота. Човек очаква любовта като чудо. И то понякога идва! Много от известните писатели са се обръщали към темата за великденските празници и са се замисляли за непреходните духовни ценности: за доброто и милосърдието, за страданието и състраданието, за любовта и прошката. Великденският разказ е назидателен, той ни учи на добро и Христова любов; той е призван да ни напомни евангелските истини. Негови сюжети са ... |
|
|
Неслучайно казват, че разказът е най-трудният жанр. Кратките форми са примамливи, но и опасни. Потребни са бърз ум и талант. Николай Николов разполага и с двете. В разказа я няма прошката на големия обем. Всичко е важно. Козия знае това. Познаваме персонажите в сборника. Те са нашите съседи, колеги, родители. Понякога са любовта на живота ни. Понякога самите ние сме героите в историята на Николай Николов - и това няма как да ни остави безучастни. Разказите на Козия са пътешествие през наглед познати ареали, но не се подлъгвайте: краят винаги е изненадващ. Както и в живота. Силата на тези разкази е в непринуденото ... |
|
|
"Има ли поколение на прехода, или то бе забравено, ако не и предадено? "Милост за приятелите" е откровен роман, който се вглежда в съдбата на една обикновена момчешка банда от малко градче край морето. Момчета, които търсят, понякога наивно, своето място в един безсърдечен и объркан свят. Това е социално чувствителна книга, която започва като поглед през ключалката, за да разкрие неочакваната панорама на обещаното, но неслучило се по очаквания начин бъдеще. Макар и поставен във времевите рамки на прехода, романът надскача социалните и политически условности, за да разкрие същината на един свят, в който ... |
|
|
Историята на ней и тайната на съществуването. Пътешествието към хармонията на духа, взаимоотношенията, ума и тялото."Не слушай шума, създаден от другите; послушай шепота на своето сърце... Каня те на пътешествие! В което ще ти разкажа за съдбата на един вълшебен музикален инструмент, наречен ней, чийто път започва от блатото на тръстиките, за да умре и да възкръсне чрез дъха и майсторството на музиканта. И тогава да покори с изкусно изваяната си душа, претворена в мелодия... Всеки от нас е точно толкова фин и уникален инструмент, поел по пътя на съзряването, за да стигне съвършенството. Написах тази книга, за да те ... |
|
|
"Малко непривично съм събрал тук сатирични стихотворения и не толкова сатирични песни. Сатирата винаги ме е привличала, още от студентските години, от оня легендарен стенвестник "Трън", в който ние, десетина студенти, пишехме под псевдонима Трендафил Акациев...""Возят ме днес с мерцедеса по Руски два бодигарда и всеки с пищов Гледам отсреща продава закуски моята първа голяма любов. Беше момиче с богата фантазия, пълна отличничка, суперталант десетокласничка в осма гимназия, а аз бивш затворник и хулиган. Ваня се казваше. Казвах й Ваничка. Носеше дънки и къси поли. Тя във сърцето остави ми ... |
|
|
"Докато четеш, заменяш саундтрака на вълните с думите по тези страници. Истории, приличащи на части от една голяма машина... за любов. Право в сърцето, като леден варненски вятър, който задейства механизмите за живот. И да, доживява ти се." Теа Денолюбова "Много ми харесва как Мишо няма представа какво става. Но не спира да се опитва да разбере. Смешна книга, написана с вкус и мярка. Прочетете я, ако обичате." Елена Телбис "Това е книга, забравена на последната седалка в трамвая. Посягаш към нея с усещането, че тя просто е на някой друг. Ако не ти отиват бяла яка и маншет обаче, тя ще ти отива. ... |
|
|
Прошката не ми понася е втори поетичен сборник на поетесата Лилия Илиева. Без пълнежи, без паразитни излишества, с изключителното усещане за поанта - така пише и вълнува тя. Стихосбирката обединява три тематични цикъла - Без упойка, Шот на раздяла и Море, което ме заслужава. Излиза с рисунка на корицата от талантливата Росица Каркальова и е финансирана от Министерство на културата на Република България."Пристрастена съм към поезията на Лилия! Мога да разпозная нейно стихотворение, без да е с авторски подпис отдолу. Това си помислих още при появата на първата ѝ книга, а сега, когато е факт Прошката не ми ... |
|
|
Разкази. ... "Най-българският жанр е разказът. Казват го литературоведите - и български, и чужди. И вярно го казват, свръхвярно дори: който прочете разказите на Ганка Филиповска, ще се окъпе в българското, ще го залее то като водопад. Ще го залее и ще го пречисти. Защото това са разкази - кръщение, разкази - посвещение: посвещение за това как можеш все пак да се запънеш да останеш човек, когато около теб всичко и всеки те бута към другото, нечовешкото. Да си едновременно и българин, и човек - някои мислят това съчетание за невъзможно, Ганка Филиповска показва не само, че то е възможно, Ганка Филиповска доказва, че ... |
