"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
|
"С книгата си Боряна Богданова ни напомня за деликатността на света, в който живеем, крехък като орехова черупка, но и точно толкова съвършен, с доброто и злото, тъмното и светлото в същността си. Разказва ни и за онези незаменими ръце, които го опазват цял и съвършен. Ръцете, с които оцеляваме. Тези, чиято мисия е да ни защитят, нас и чупливата ни орехова вселена. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите - точно както пише ... |
|
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Да, светът свърши, но петима мъже са твърде много... нали? Справям се чудесно след края на Последната война. Имам си удобна пещера, китна зеленчукова градинка, прекрасни гледки... и, да, може би понякога самотата стиска болезнено сърцето ми, но книгите ми правят компания. Поне докато група мъже не намират дома ми, не ме подгонват и не се озовавам право в ръцете на петима мускулести бивши рейнджъри. А тези главорези имат нахалството да ми предложат най-непристойното споразумение, което някога съм чувала. Ще ме защитават в замяна на тялото ми. Цялото нещо е абсурдно. Скандално. Дори перверзно. А дори само мисълта да го ... |
|
|
Сред най-великите японски романи на ХХ в., Жената в пясъците е екзистенциална човешка драма – пътуване от яростта през примирението до осъзнаването, – в която борбата с живота вероятно е самият смисъл на живота. След като изпуска последния автобус за вкъщи след еднодневна екскурзия до морския бряг, на един любител ентомолог му се предлага нощувка на дъното на огромна пясъчна дюна. Но когато се опитва да си тръгне на следващата сутрин, той бързо открива, че местните са намислили друго. Държан в плен, сякаш без никакъв шанс за бягство, той е натоварен със задачата да разчисти постоянно свличащите се пясъци, които заплашват ... |
|
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |
|
|
По време на Мексиканската война за независимост бащата на Беатрис е екзекутиран като враг на новото правителство. Когато красивият дон Родолфо Солорсано ѝ предлага брак, Беатрис пренебрегва слуховете за внезапната кончина на първата му съпруга и избира сигурността, която той ѝ предлага. Но хасиенда Сан Исидро не е убежището, което си е представяла. Когато Родолфо се връща в столицата, видения и гласове нахлуват в сънищата на Беатрис. Тежкият поглед на невидими очи следи всяко нейно движение. Сестрата на Родолфо се присмива на страховете ѝ, но защо тогава тя самата отказва да влиза в къщата през нощта? ... |
|
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
|
Габо: "Всеки човек има три живота - обществен, личен и таен.""Драги четящи приятели, досега използвахме обръщението Драги приятели и читатели, но опитът отдавна доказа, че приятелите ни неизменно са и читатели, а нашите читатели рано или късно се превръщат в наши приятели, затова избрахме ново обръщение. Та ето какво - с радост ви известяваме, че излезе книгата на Родриго Гарсия Сбогуване с Габо и Мерседес. Снимката на Хелмут Нютън, направена в Хавана през 1987-а, която подбрахме за тази корица, има неустоимото притегляне на нещо изплъзващо се завинаги - Мерседес, неизменната муза и спътница на Габриел ... |
|
|
"Да се освободим от товарите, които не е трябвало да поемаме." Обещанията на Псалом 23 Житейските товари. С колко чанти сте се нагърбили? Днес още на разсъмване сте ги помъкнали. Още преди да сте излезли през вратата на спалнята, сте вдигнали на плещите си някой и друг товар. Престъпили сте към багажното отделение и сте взели оттам няколко чанти. Не от товарителницата на някоя гара, а от тази в собственото ви съзнание. Чантите там не са кожени, а сърдечни. И са пълни не с дрехи и тоалетни принадлежности, а с грижи, тревоги и проблеми. Куфарът със старата вина. Раницата с недоволството. Сакът с тревогите. На ... |
|
|
"В тази книга са усилията ми в продължение на години, изпълнени с обич и към руската поезия, и с увлеченията ми на неин преводач. Подборът може да озадачи познавачите. Той се отличава от подбора в други подобни антологии. В него няма преднамерена избирателност на авторите, нито пък наумени цели и съображения. Затова нито броя, нито пък избора на преведените стихотворения от известни поети не е отклик на мисловни и емоционални нагласи, настроения и търсения. В тези стихове аз видях себе си. Тъкмо затова озаглавих съставената от мен христоматия „Руски поети на мой глас”. Додето превеждах и търсех интонацията и точния ... |
