Да заОбичаш хашимото

Как си върнах здравето. Програма за възстановяване.

Книгата на Лидия е най-чисто човешко преживяване; дневник, написан с отворено сърце и искрено желание да помогне на всеки, който иска да се излекува. Да бъде следващият, успял да настрои съвършените инструменти на тялото си така, че то да победи болестта. Написана е с обич, уважение и респект към едно заболяване, което звучи като доживотна присъда. Това, което Лидия избира да направи обаче, е не да води битка, а да разбере защо тялото ѝ боледува. Да остане в тишина и да осъзнае какви емоции, мисли, навици, страхове, болки и тъги са отключили вратата към заболяването. Повежда ни за ръка навсякъде, закриля с думите си, защото знае, че хората, които ще четат, имат нужда от нейния кураж.

Книгата е за всички, които ще се осмелят да тръгнат по пътя. Тя има и съвършено практична част, която е изключително полезна.

Точно така, както първо я е поела към себе си и си е обещала да се излекува. Не е лесно да обобщиш, да систематизираш и да поднесеш достъпно, понякога дори забавно, толкова много информация. В този текст са отразени много от най-тревожните констатации за нас, модерните хора: не дишаме, не се движим достатъчно, не се храним умно, не умеем да бъдем истински господари на мислите си и още много.

"Радвам се, че Да заобичаш хашимото тръгва към своята публика, защото вярвам, че ще помогне на много хора да осъзнаят собствената си сила и напълно здрави да продължат напред."
Мира Лазарова, журналист

"Да заобичаш хашимото на Лидия Петкова е истински подарък за всяка жена, преминаваща през предизвикателствата на това автоимунно състояние. С изключителна нежност и дълбока мъдрост не просто помага да се свържеш отново с тялото си, но и те кани на едно красиво пътешествие към себеопознаване и вътрешно изцеление. Програмата ѝ вдъхновява, подкрепя и дава реални инструменти за промяна - с внимание към детайла, любов към живота и грижа, която се усеща във всяка стъпка."
Ивелина Атанасова-Генчев, автор на Метода BRAVO - маркетинг мастърклас

"За трите месеца с Програмата успях да преоткрия себе си, успях да изляза от зоната си на комфорт, успях да видя доста от нещата, които ме спират да обичам и да приемам себе си такава, каквато съм, и разбрах, че да плачеш, не е слабост. Благодаря ти, Лидия, че беше винаги готова да поговорим, когато имах нужда от помощ и съвет. Изградих много добра основа, която ще ми помогне в по-нататъшното пътешествие към себе си. Благодаря, че споделяш всичко това с нас!"
А. М., Германия, участник в първата Програма да заобичаш себе си

Книгата е част от поредицата Здраве на издателство Кибеа.

"В началото беше хашимото... Шегувам се, разбира се! Но... и не съвсем. Ако трябва да разгледам живота си като цяло, ще е "преди" и "след". Аз "преди" хашимото и Аз "след" хашимото.

Аз „преди“ хашимото... Честно, справедливо и прекалено наивно или невинно, идеалистично момиченце, което на колкото и години да стане, все ще има нужда от някого, от нещо, от грижа; все ще е зависимо от другите и това е толкова естествено, че дори не го забелязва...

Аз преди хашимото бях като лека прашинка във въздуха, която се рее свободно, и все търси за кого да се закачи, за да изисква обгрижване. Неуспяваща да поема отговорност за живота си, неуспяваща да вижда себе си като самостоятелно същество. Бях бледо и доста зависимо от другите и от света копие на себе си.

Позволявах всеки да влиза и излиза и да си взема каквото и когато пожелае. С единствената цел да ме харесват. Да ме приемат в техния отбор. Да не съм аутсайдер. И аз да съм като другите. И евентуално, да ме обичат. Да заслужа тяхната грижа и обич. И все не правех достатъчно за тях. Защото все не ми стигаше тая любов. Все трябваше да им доказвам стойността си, защото това, което очаквах да ми върнат обратно, все го нямаше. Зееше огромна дупка.

Спомням си брака си. От периода "преди". Както и поредица от токсични отношения със съпруга си, роднините, приятелите, близки и не толкова близки хора... Тогава не разбирах, че токсичността я създавам аз самата. Как? Като не се обичам достатъчно и не съм автентична с тези хора. Като поставям себе си в ролята на зависима и искаща от тях това, което не вярвах, че мога да си дам сама на себе си. Като им позволявах да се възползват от слабостта ми и по този начин да ме контролират и манипулират.

Аз самата бях токсична за самата себе си. Съответно превръщах почти всяка връзка и отношения в такива. Лесно е да хвърля цялата вина върху другите. Да кажа:
– Да, бившият ми съпруг ме контролираше и манипулираше, купуваше и свръхобгрижваше до степен, до която се задушавах под купчина скъпи дрехи, луксозни почивки, безлимитни кредитни карти и тежък и голям джип.

И вие ще попитате:
– Че какво пък му е лошото на тоя живот?

А аз ще ви отговоря:
– Защото позволих да бъда контролирана и манипулирана, търсейки любов и валидация, невярвайки, че мога и сама да се погрижа за себе си. Защото позволих да се превърна в Жертва. Защото доброволно влязох в съзависимост и позволих да бъда купена. Защото търсех любовта, която трябваше да си дам сама на себе си, отвън.

И как, мислите, се държах в една такава токсична среда?

Ами, ще ви кажа как. Когато бившият ми мъж ми подари чисто нов джип, бях в кухнята и миех чинии - нещо, което мразя да правя. Той влезе с победоносна стъпка и грейнало от героизъм лице, и нареди:
– Ела с мен долу! Има нещо, което те чака.

Аз, разбира се, вече знаех какво ме чака, защото заедно го избирахме един месец преди това. Дори не го погледнах. Само бавно и с отчаяни нотки в гласа, без да отмествам поглед от поредната чиния в ръцете си, отвърнах:
– Добре! След като свърша с чиниите, ще слезем!

А вътре у мен крещеше един отчаян глас: „Не искам джипове, бе! Не искам да ме купуваш! Не искам да ме излъскваш и полираш. Искам любов, пък било то и в сламена колиба! Искам някой да ме обича заради мен, а не заради себе си и егото си! Любов искам!“. Тогава, докато миех чинии, а долу ме чакаше чисто нов джип, не осъзнавах, че тази отчаяна нужда от любов е любовта, която мога и трябва да си дам сама на себе си.

И така започна хашимото... Първо на вътрешно ниво...

Заради цялата тази не-любов, почти омраза. Не разбирах, че вместо да сменям мъжа, за да търся "Този, който ще ме обича", трябва да осъзная, че "Тази, която ме обича и винаги ще ме обича", е вътре у мен и винаги ще е тук... И добре че дойде болестта да ми отвори очите и да ми покаже истинското ми отношение към мен самата... За това и за няколко други неща винаги ще му бъда благодарна! И въпреки че вече не е в живота ми, си останахме приятели. "
Из книгата

Кибеа ЕООД
София 1528
Дружба 1, бул. Искърско шосе № 19
office@kibea.net

Към читателите
Предговор
Увод

• Откъси от личната ми история

Хранене

• Откъси от личната ми история
• Хранене практическа част
• Елиминация
• Възпаление
• Детокс
• Кортизол детокс
• Редовни почивки и мониторинг
• Продължаваща поддръжка

Движение

• Откъси от личната ми история
• Движение практическа част
• Йога и дихателни практики
• Дихателни практики

Активна медитация

• Откъси от личната ми история
• Активна медитация практическа част

Визуализации и утвърждения

• Откъси от личната ми история
• Визуализации и утвърждения практическа част

Мотивация

• Откъси от личната ми история
• Да заобичаш себе си отново
• Мотивация практическа част
• Автоагресия
• Откъси от личната ми история
• От автоагресия към автолюбов
• От Жертва ком Победител
• Откъси от личната ми история

Релаксации и медитации

• Откъси от личната ми история
• Релаксации и медитации практическа част

Да заобичаш себе си

• Опознайте се! Приемете се!
• Влюбете се в себе си!
• Да заобичаш себе си практическа част
• Откъси от личната ми история
• Дръжте висока вибрация!
• Висока вибрация практическа част
• Личен протокол за здраве
• Финални думи

Допълнителни материали
Благодарности