"Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27.07.1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка - бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам - дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17-18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си. Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези ... |
|
Анжела Пенчева, автор на две публикувани книги и заради лекарска грешка - в инвалидна количка, нейна "добра приятелка и второ Аз", представя третата си изповед - Моята борба за малко независимост. Ясно и силно отеква простичкото послание на Анжела към ходещите и говорещите свободно: Аз съм нормален човек като вас, отнасяйте се към мен както към другите."Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези редове ги има, значи, че и мен ме има." Анжела Пенчева Анжела Пенчева е родена на 27 юли 1967 г. в гр. София. Тя е млада жена с трайно физическо увреждане. Състоянието се ... |
|
Обект на изследването "Българи в италианските академии за изящни изкуства (1878 - 1944)" са българите, които са учили, специализирали и посещавали италианските художествени академии в периода от 1878 до 1944 г. Основен предмет на изследването са запазените документи в архивите на Флорентинската академия, академия Албертина в Торино, академия Брера в Милано и Венецианската академия. Освен архивите на италианските академии предмет на изследването са архивът на Венецианското биенале, частни архиви в Италия (Р. Дюлгеров, Фондация Села, Фондация Пиаченца, Фондация Анигони) и България. Цел на изследването е да се ... |
|
Сборник с доклади. Двуезично издание - на български и английски език. ... Димитър Добрович е първият, известен на обществеността в България, художник с академично образование. Нещо повече. В средата на XIX век той системно следва пътя и съдбата си на художник. Основите на неговото образование са положени в Сливен и Истанбул. По-късно Добрович целенасочено се насочва и завършва художественото училище в Атина, а Вечният град го привлича по различен начин с богатата си вековна култура, с динамичния светски и мечтателен живот на Рим и околностите. Там Димитър Добрович остава да живее и твори повече от 40 години, до 1893 ... |
|
Финли Донован е много неща. Самотна майка на две деца, чийто ромолящ смях я изпълва с щастие и любов. За разлика от безспирния им рев, че златната рибка е умряла - той носи само отчаяние и преосмисляне на житейските избори. Писателка без вдъхновение, бореща се с поредния ръкопис и мъдро игнорираща наближаващия краен срок. Защото, хей, самата дума "краен" е твърде крайна, нали? Набедена наемна убийца, която няма вина за ничия смърт (златната рибка не се брои, тя си го търсеше), но въпреки това получаваща предложения за нови поръчки. Финли обаче няма намерение да убива никого. Дори когато разбира, че някой иска ... |
|
Това издание, обединяващо в един том Петокнижие Исааково и Сбогом, Шанхай, се посвещава на стогодишния юбилей на големия хуманист и творец Анжел Вагенщайн. Но какво е един век на фона на вековечните ценности и идеи, оплодили неговото литературно и кинематографично творчество... Заедно с романа Далеч от Толедо посочените заглавия оформят своеобразен триптих, посветен на съдбата на европейските евреи през Втората световна война. Редейки думите като перли в огърлица, писателят създава разтърсващ и пленителен разказ за мътния въртоп на една преломна епоха, за пъстротата на човешките характери и краха на илюзиите, за ... |
|
Една малка музикална приказка за възрастни деца, в която важна роля играе някакво виолетово сако на жълти точки. Като повечето приказки, и това е една любовна история, която обаче не се разиграва в далечно царство-господарство, а върху клавишите на едно пиано. То е обитавано, както може да се очаква, от ноти, гами и други добри, макар и малко странни същества: един влюбен чудак, объркал математиката с музиката, един бивш диригент на Филаделфийската филхармония и понастоящем домоуправител, великолепната млада гама Ла Минор, както и италианския благородник в изгнание Анданте Маестозо. Нека не говорим за другите действащи ... |
|
Есета и други драскулки. От Сътворението - година 5776, 2015 - от Христа. ... "Лилов беше много притеснен. Почти разплакан той ме вика в коридорите - "Джеки, трябва да махнем сърпа и чука. А конгресът няма да приеме това. Само ако ти измислиш как да го предложим, ако го чуят от теб, може да има шанс това да стане." Тревогата на Лилов идваше от това, че конгресът беше много нахъсан, че хората в него, обкръжени от омраза и от демонтиране на цялото ни социалистическо минало, бяха в кръгова отбрана срещу всичко, което идеше отдясно. Разказах им нещо, което хвана хората за гърлото. Ето я историята. Ваня, ... |
|
"Сред белетристичното множество, което сега възраства, творбите на Вагенщайн са своеобразна "тежка артилерия". Те реанимират накърнената истина, че прозата, и романът специално, трябва да покрива онзи смисъл, който французите са вложили в изначалното belles lettres (изящна литература): да изписва и обобщава човешки характери и драми, възходи и падения, да нищи и събира история и съвремие, да излъхва мъдрост и жизнелюбие, да ни чисти, облагородява и въздига." Димитър Танев, сп. "Пламък" "Достигнал до патриаршеска (или казано според библейските писания - до Матусаилова) възраст, Анжел ... |
|
Второ преработено издание. ... Мила моя! Заспаха ли децата с твоите приказки за принцеси и принцове, за зли магьосници и добри джуджета? Заспаха ли? Защото приказките са като свеж планински ветрец, който отвява от детските души умората от дневните игри, и ги учат, докато спят, на сложните истини за живота, който ги чака. Заспаха ли децата? Тогава, мое възрастно момиче, нека погаля посивелите ти коси, сложи ръка в моята и аз ще ти разкажа приказка за пораснали деца, с нея да заспиш и ти. Тя няма да е за замъци през девет земи в десета, нито за принцове или джуджета. Чуй я и лесно ще я разгадаеш, защото се е случила ... |
|
В една от своите книги, вече станали част от българската класика, Съновидение за св. Борис I, Анжел Вагенщайн ни представя може би най-драматичната фигура от българското Средновековие. Борис I е владетелят, наложил и с неописуемо насилие, но и със святост и благост, православието и славянската писменост - два държавнически акта, превърнали България в една от най-великите и могъщите държави на своето време. Написан на едновременно старинен и съвременен български език, което му придава особен привкус на старинна хроника, романът Съновидение за св. Борис I остава една от най-емблематичните книги на големия български писател ... |
|
Има моменти, в които просто изпитваш желание да убиеш някого. За Финли Донован това време настъпва всяка сутрин, когато децата не искат да се приготвят за детска градина, а тя не е успяла дори да си изпие кафето. На всичкото отгоре бившият ѝ съпруг отказва да плаща издръжка, а хонорарът за бъдещата ѝ книга е отдавна изхарчен. Така, без кафе, с изчерпано търпение и без така важното за всеки писател вдъхновение, Финли поема на среща с литературния си агент, за да си спечели поне мъничка отсрочка за написването на романа. Всеки професионален писател ще ви каже, че не бива да обсъждате сюжета на бъдещите си книги ... |