Тази приятна и успокояваща история е любима на всички деца по света, които обичат влакчета, колички, животни, сладолед... Обичат да мечтаят и имат безкрайно въображение. Мелодично римуваният текст, в превъзходния превод на Мария Донева, е подходящ за четене на глас преди сън на най-малките, така и за начинаещи читатели. Влак невероятен спря на тази гара. Търпеливо чака да качат товара. Бели мечки носят с кофи сладолед, после го складират върху буци с лед. Слонове зареждат със боя цистерните, Ако се загледате, в тъмното ще мернете: костенурки идват със автомобили, планина от лего качват две камили, пясък за копаене, ... |
|
Живот Все повече се омотавам в страховете си. От ден във ден залитам - кокошка с вързани крака за продан. До мене е жена ми - същото. И сме добри, и отстъпчиви. Расте лъжата ни със розова якичка, държи се хубаво, не ни излага, роди се вчера - вече в пубертета. Треперим вечер, има всякакви. Но тя не хойка, дебне ме лъстиво, наднича в банята, когато съм под душа. И вече знам, че ще се случи! Дори се готвя - спорт, диети, свободен, млад, но с много опит. Каква любов - лъжа в лъжа! Лъжосмешението дали е грях? Потомството гъмжи - лъжа, лъжи, съвсем сме вече притеснени. Настъпям крак, ухо, кореми, не охват даже, а се ... |
|
"Често се натъквам на словосъчетанието обещаващ дебют и не го разбирам. Какво е длъжен да ни обещава един дебют? Нищо. А понякога към обещаващ се добавя и дързък - получава се нещо много сериозно, един обещаващ, дързък дебют. Е, тази поезия не е дръзка, нито пък се е втурнала да обещава нещо на читателя. За сметка на това тя споделя с него едно и също любопитство, едно и също желание да опознава и разбира. Тази поезия е вглъбена, но не спира да гледа наоколо с очи на откривател - честна в ентусиазма си да хване за момент неуловимото (насън или наяве) и да ни срещне с него. Завидната за годините на автора зрялост не ... |
|
"На страниците на тази книга живее старица, която втъкава предсказанията си в гоблени. Бод след бод, цвят до цвят тя извезва бъдещето на хората от едно село край една планина, която е толкова ревнива, че трябва да бъде взривявана, за да пусне през себе си влак. А само реката дотогава е имала такава привилегия. Дошъл е новият век, минала е първата голяма война и селото строи новия си живот - сюжетът проследява живота на три поколения през миналия век на място, на което има двуглав козел, баячки, лечителки, скрито съкровище, случки, които приличат на сън, и сънища, които са по-истински от живота. Ако това вече извиква ... |
|
Контролиран сън е такъв сън, който се осъзнава, че е сън и дори може да бъде управляван. В различни култури той е наричан по друг начин. Тук е описан експеримент с такъв сън, към който експеримент ще се връщаме многократно. Изследването е уникално поради избора на времето и връзките с действителността. "Можем да считаме, че това е един единствен сън, който има много взаимосвързани части. Този сън е прекъсван от лекции и упражнения в различни градове и университети, пътувания с влак, разговори с началници, с други полусоциални елементи, писане на щуротии с променлива степен на интелект и множество различни ... |
|
Майката на Сюзана, Атина, е била най-красивата дебютантка в английското общество, прочута със свободния си дух и непостоянен характер. Затова никой не се учудва, когато само две години след сватбата със сина на заможни съфолкски земевладелци тя го изоставя, а малко след това и умира. Отгледана от баща си и втората му съпруга, Сюзана израства белязана от противоречивото наследство на майка си, чието име рядко се споменава в семейното имение. Трийсет и четири години по-късно Сюзана и съпругът ѝ Нийл се завръщат в родното ѝ градче, за да си стъпят на краката, след като се оказват на крачка от фалита. Тя сбъдва ... |
|
"Един след полунощ. През мене преминава потракването на влак - живея в района на гарата и пристанището. Пристига ли влакът или заминава? Дори и в съня ми това има значение. Винаги е имало. Разсънвам се, намятам дреха и излизам на терасата. Влакът е отминал в една от двете посоки. Трябва да е заминал. Не успях да му помагам мислено. Чувствам се несправедливо изоставена... от влака. Паля цигара, гледам към осветеното пристанище. Един кораб протръбява мощно - еднократно. Сигурна съм, поздравява мен. Друг в този час наоколо няма.""Отдавна следя присъствието на Керана Ангелова в литературата ни и съм щастлив, че ... |
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
Стихотворения за деца от Росен Василев. Малкият музикант Върви момчето през квартала и бодро свири на тромпет. И в миг квартала става зала за този музикант напет. След него втурват се децата и със разтворени крила прозорците до небесата повтарят звънко: ла-ла-ла. Върви момчето през квартала, със него крачи песента. Расте концертната ни зала, все по-голяма става тя. Притихват милиони хора - мелодии звучат навред. И като светъл лъч в простора блести вълшебният тромпет. Росен Василев Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Към диска е добавена книжка с текстове и картинки. ... |
|
"На долапа има прахче, ей такова, като грахче. А, за лапане ли? Не, за спане. Но една мушица, истинска гладница, хич не се стърпя, лапна прахчето за сън. Излетя навън, но ѝ се доспа. Както я сънят обзема, с прахче-грахче във корема я намери дрозд. Дълго той не зяпа, ами я излапа и навири нос. После в жиците гладника кацна и зачурулика. Както пееше тогава, почна да се свечерява. Както си стояха, всички се прозяха. Сънчо полетя след птиците, по лъките и гориците, също и по жиците. Тъй например слона вдигна телефона, от пиукане приспан, се зави с ухо-юрган. Легнаха чорапки свити, сън замрежи им очите. ... |
|
Пътник Като шум прелетях край орача угрижен. А в купето съм сам: уморен, неподвижен. Като сън си отивам. Обратно – не мога. От прозорците вее прощална тревога. Моят влак отгърмява по мост, над села. Нежни макове долу ми махат за сбогом. Простодушни тополи издигат крила. Като сън си отивам. Обратно – не мога. На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах... Мойте думи са бързият влак за чужбина. Ако някой се върне при стара любов, тя ще бъде по-стара. А той ще е нов... Аз превърнах живота си в шум край орача! Но тунелът е близо – безкрилата сова изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче? Някой нов е до теб. Аз съм никой ... |