Романът е публикуван през октомври 1956 г. и получава престижната награда "Гонкур" същата година. Често е бил определян като "екологически", но при появата му огромната част от общественото мнение е нехаела на тема опазване на природата и единици са познавали смисъла на думата "екология". "Мисля, че беше човек, стигнал в самотата си още по-далече от останалите - същински подвиг, между другото, защото стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион." Думите, изречени в романа по адрес на главния герой, Морел, обобщават съдбата на ... |
|
|
"Поезията на Георги Николов е пълна с имена. Потъвайки в нея, читателят се сблъсква очи в очи с тях - от Юда и Христос до Едип и Рембо. За всеки от нас тези имена значат нещо, но чрез тази поезия те заживяват от плът и кръв, населяват ни и остават дълго след последната страница. Това е книга, пълна с музика - блусът на тъгата и блусът на радостта въпреки тъгата. Между редовете живеят жените на Лотрек, недостижими и в същото време реални като живота и смъртта. Ще нарека тази книга вкусна, защото е пълна с образи и спомени, защото действа директно на осезанието, а след такава атака няма как някой да остане ... |
|
|
Да се изгубиш и откриеш в Индия и Непал."Неведнъж са ме питали какво точно ме очарова в Индия, така че да я посещавам отново и отново. Дърпа ме някаква притегателна сила, досущ магнит, надделяващ над бедността, мръсотията и безпорядъка. Спирам, поемам дъх и се гмурвам в спомените... Спомени, изпълнени с пустеещи селца, гъсти джунгли и многомилионни мегаполиси; с контраст на луксозни хотели и глинени колиби, на жарки плажове и заснежени хребети, на невъобразими бунища и спретнати храмове, на разпадащи се гета и умопомрачителни палати, на кастово разделение и трогателна човечност... Ах, какво изобилие от пищни сарита, ... |
|
|
Известният поет се представя със сборник избрани творби. Лиричен и вглъбен в тайните на битието, изцяло потопен в сакралността на родното, Драгомир Шопов създава своя завладяващ лиричен свят, който не оставя читателя равнодушен. "... И побелях като снега. Затрупан от неволи и съмнения, остава ми сега да се спася в едно стихотворение." Из книгата ... |
|
|
"Проблемът за времето, което (не) остава (като превишена скорост, отминаващ вятър, родословно дърво) е централен в писането на Александър Арнаудов. Гробът му е празен, защото дните изтичат като кръв и корените им тежат и пропадат нагоре към дъното на небето. Отдавна умряхме, но не беше достатъчно и дойде Апокалипсисът на сърцето, а любовта ни е ангелът, който е смъртта си - вещае яркият, настойчив в своето своеобразие, поетичен глас на младия поет, чийто дебют, освен крайно прецизна работа с езика, издава и дълбоко познаване на модерната поезия на ХХ век. Писане трансгресиращо метафизичните парадокси на Паул Целан, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... "Небето няма дъно" е последната книга на Хана Андроникова, която коренно се отличава от предишните ѝ творби. Книгата е до голяма степен автобиографична. Емоционални житейски събития стават импулс за неочаквано пътешествие, по време на което историята и разказвачът претърпяват трансформации. Книгата се превръща в пътуване, а пътешествието в пространството е метафора на пътуването до най-отдалечените кътчета на душата. Границата между реалността и фантазията се размива, става лесно преодолима и маловажна. ... |
|
|
"Глухарчета танцуват, пеят планински поточета, тичат весели пътеки, красиви птици прелитат, загадъчно трепти звезда Вечерница, високо в небето облак прилича на кораб и плавно прекосява небесната шир... Сезоните неусетно се сменят. Четях и препрочитах стиховете от Шипковият храст и вятърът и не исках книгата да свършва." Любомир Николов "Цял един прекрасен свят, видян през детските очи, е побран в Шипковият храст и вятърът на Михаил Калдъръмов. Неговите стихове за деца са пълни с житейски поуки, смях и тъга, забавление и отговорности. Тук хора и животни са равноправни герои и често във връзката между ... |
|
|
"Всичко започна с една детска мечта. И аз, навярно като някои варненски момчета израснали по плажовете, бленувах да пътувам по света и стигна нови хоризонти. Реших да напиша тази книга, когато вече осмислих, че съм обиколил глобуса. И сигурно е станало на остров Гозо - островът на Калипсо. Дори се приготвих за снимка и държах в ръцете си земното кълбо. Имаше естествено и закачка: реших да си навия крачолите на панталона, като знак, че морето ми е вече до колене! Също като в разказите на Петър Незнакомов за петте океана. Незабравима за мен е историята му за Васко Нунес де Балбоа, смятан преди за първия европеец ... |
|
|
Публицистика. Критика. Интервюта. ... Книгата съдържа 40 статии, публикувани в българския периодичен печат, които са разделени в три цикъла: "Камбаните бият тревога", "Време е да се пробудим" и "Християнството - понятие за човещина". Драгомир Шопов е роден на 13 август 1938 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като завеждащ отдел "Поезия" в Главна редакция "Литература и изкуство" на "Българското национално радио" и като зам. главен и главен редактор на вестник "Земеделско знаме". Бил е народен ... |
|
|
Съставител: Боян Боев, Борис Николов. ... Последно слово на Учителя, Мърчаево 1944 г. През Втората световна война, след началото на бомбардировките над София, Петър Дънов се премества с група последователи в село Мърчаево, на Витоша, където са посрещнати сърдечно в дома на Темелко. Там той дава последните си указания и съвети, като обобщава всичко говорено преди и очертава бъдещето на човечеството. Тези последни слова са записани стенографски и представени от най-близките му ученици Боян Баев и Борис Николов в книгата Изворът на Доброто. Разговорите Изворът на Доброто са заключителната част на Словата на Учителя. В ... |
|
|
Живият не ми е враг! Живият е спешен случай. Паднал от небето знак и потънал в земен ручей. Живият е брат ранен. Неизгаснала светулка. Той е на живота в плен, на смъртта - бесмъртна люлка. Живият не ми е враг! Но с какво да го прегърна? Щом ръцете ми са мрак, а сърцето ми е въглен... Пламен Григоров Пламен Григоров е роден през 1956 г. Автор е на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето", "Душа на мисълта", и "Бели клади". Написал е стотици ... |
|
|
Пламен Григоров е автор на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето" и "Душа на мисълта". Написал е стотици статии и десетки книги, между които: "До оня свят и обратно", "Българските спецсили", "Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ", "Нибиру и психотронната война", "Командосите от СОБТ", "В огледалото на неведомото", "Ала и Вимпел - спецназът на ФСБ", "Подземните градове", & ... |
