Още ли мислиш, че пиша за теб? Разкази

Разкази, които се помнят. Истории, които остават.

„Още ли мислиш, че пиша за теб?“ е въздействащ сборник с разкази, който води читателя през дълбоките пластове на човешката душевност – любовта, паметта, прошката, вината, надеждата и силата да продължиш напред. Това са истории, които започват от обикновения живот и постепенно разгръщат скритото зад думите, зад срещите и зад мълчанията между хората. Разказите на Десислава Грамадникова впечатляват с психологическа дълбочина, силна емоционална зареденост и атмосфера, в която реалното и символното вървят ръка за ръка. Светът в книгата е разпознаваем, близък и едновременно изпълнен с вътрешни напрежения, спомени, тайни и копнежи. Читателят преминава през истории за изгубени и намерени връзки, за семейства и раздели, за втори шансове, за онези моменти, които променят посоката на живота.

В центъра на този сборник стои човекът – търсещ, уязвим, силен в своите избори. Чрез образи на жени и мъже от различни възрасти и съдби, авторката изгражда плътни психологически портрети и задава въпроси, които продължават да звучат в съзнанието дълго след прочита: Какво помним? Какво носим със себе си? Какво ни спасява?

Стилът на Десислава Грамадникова е образен, кинематографичен и наситен с детайл. Диалозите са живи, сюжетите – динамични, а финалите – силни и запомнящи се. В разказите присъстват мотиви за пътя, светлината, изцелението и човешката близост, които превръщат книгата в дълбоко лично преживяване за всеки читател. Това е книга, която се чете с вълнение, преживява се интензивно и остава дълго в сърцето. Подходяща за читатели, които обичат съвременната българска проза, психологическите истории и литературата със силно емоционално въздействие.

„Още ли мислиш, че пиша за теб?“ е среща. Среща със спомена, със сърцето, с онова, което ни прави хора.

Новото място ще ти хареса
Собственик на книжарница в Саутхемптън, Англия, поискал помощ да премести книгите в друга сграда. Човекът бил изненадан от присъствието на повече от 250 човека, отзовали се на молбата му. Те оформили човешка верига и, подавайки си книгите от ръка на ръка, преместили цялата книжарница на новото място. Работата била свършена само за час.
/източник: Интернет/

- Защо ми го причиняваш? Нима не бях лоялна към теб през всичките тези години? - изстреля Магда, като едва сдържаше гнева си.
- Казах ти вече. До неделя да си се изнесла. Новият собственик ще бута цялата сграда и ще строи хотел. В понеделник идват багерите.

Мъжът срещу нея бе типичен представител на една група хора, която тя не понасяше - новобогаташите. Арогантен, нагъл и безочлив, той смяташе, че всички са му длъжни с нещо и пет пари не даваше за другите. Но наемът на помещението бе нисък и условията, които и предостави преди дванайсет години бяха задоволителни. Затова преглътна гадния му характер и направи от неприветливия склад малка частна библиотека.
- Дай ми поне седмица да намеря ново място и да организирам транспорт за книгите. Иначе ще те съдя, че ме гониш без едномесечно предизвестие - повиши тон тя.
- Прави каквото искаш, не ме засяга. Само да знаеш, че адвокатът ми ще те смачка като хлебарка в съда. Нямаш шанс, скъпа, с тая смешна библиотека си за никъде - изсмя се той и просташки ѝ намигна. - Мога да те взема при мен на работа като камериерка или чистачка в някой от хотелите ми. Със сигурност ще изкарваш повече пари от сега. Обмисли предложението ми. Хайде, в неделя вечерта ще мина да взема ключа.

Той набута с пуфтене тлъстото си тяло в скъпата лимузина, запали я и се скри зад ъгъла. След колата се вдигна облак прах и Магда закри устата си с ръка. Гаден мазник, изруга тихо, влизайки обратно в библиотеката.

Макар и сравнително едра, собственичката изглеждаше добре за своите шейсет и две години. Късата, модерно подстригана руса коса и придаваше младежка фриволност и този чар правеше силно впечатление на всички, които общуваха с нея. Усмихната и мила, за абонатите на библиотеката тя беше олицетворение на добрата компания. Имаше дни, в които бившия склад едва побираше всички желаещи да прекарат времето си в спокойно четене или в приятни разговори за книги. Сядаха на някой от двата жълти дивана, изпиваха по едно кафе и бъбреха до насита. Не печелеше много, символичната такса за посещение едва и стигаше да покрие разходите, но упоритостта и я направи доста популярна сред издателствата в града и те безвъзмездно даряваха на библиотеката по няколко тома от новите си издания. Организираше срещи с автори веднъж или два пъти месечно, а всяка седмица тук се събираше литературният клуб.

Само че на това безоблачно време му се виждаше края. След няколко дни старата сграда щеше да бъде съборена, а на нейно място щеше да се появи нов, лъскав хотел с асансьори, цветя и огледала навсякъде. Магда придърпа един стол до прозореца, отпусна се на него и прехапа устни. Какво друго и оставаше? Та това място бе нейният живот последните години. Влагаше всичко в тази работа - и сили, и средства. А сега дори не и дадоха време да помисли къде и как да прибере стотиците книги от рафтовете. Повече от ясно бе, че нямаше да може да си позволи да отвори отново, но притежаваше няколко редки издания, с които сърце не ѝ даваше да се раздели, а в дома и нямаше достатъчно място за нейните вещи, какво оставаше да натрупа и томовете от библиотеката. Чувстваше се притисната в ъгъла и трябваше спешно да измисли нещо, иначе онова, което бе направила до момента отиваше по дяволите.

Изведнъж всичко пред погледа и се завъртя. Тъмни кръгове избухнаха в зрителното и поле. Не и достигаше въздух. Силна болка преряза като мълния мозъка ѝ, а миг след това тялото и се строполи на пода в безсъзнание. Последното, което видя бяха лицата на две познати момчета от квартала, които през смях отвориха входната врата и влязоха в библиотеката. После светът стана черен.
- Мадам Магда! Добре дошла!

Гласът бе ясен и звучен като камбанка. Отвори очи, но белотата наоколо я принуди пак да ги притвори за момент. Чувстваше се отпочинала и лека като перце. Тялото не я болеше, главата и беше наред и противно на очакванията бе изпълнена с енергия. Огледа се и с изненада установи, че не се намира в болница. Стаята бе скромно обзаведена. Освен леглото, на което лежеше, имаше още малко писалище в единия ъгъл, лампион с проста форма до него, а на отсрещната стена бе разположен нисък гардероб с малки дървени дръжки. На пода грижливо бе постлан обикновен килим в светли цветове. Всъщност всичко около нея бе в бяло и светло бежово. През дръпнатите завеси влизаше силна слънчева светлина и лек ветрец, който носеше приятен хлад, а непрестанният крясък на множество чайки настройваше душата и за морска ваканция.
- Добре ли си? Аз съм Сара.

Магда се надигна на лакти и едва сега забеляза от лявата страна на леглото да стои млада жена с дълга сплетена коса и правилни черти на нереално красивото лице.
Из книгата

Гардена стил ООД
Божурище, 2227
ул. Отец Паисий 9а
office@akademiaznanie.com

Цветна слепота
Новото място ще ти хареса
Йохана
Глас назаем
Пиша ти от плажа
Дванайсетте лица на скрития прозорец
Свидетелски показания по дело No 2895
Пазар за птици
Алегорията на смъртта
Песен за отвъд
Тюленова кожа
Хиляда крачки преди смъртта
История с таралежи
Чудото на вехтошарката
Целувка от мама
Шепа боровинки
„Tout est bleu”
Bon voyage, господин офицер!
Бели ризи по обед
Люляк през декември
Тя няма да се върне
Гробище за пеперуди
Шофьорът на автобуса
Цветът на позора