Когато е написал разказите в сборника, е бил съвсем млад. Те са създадени между 1947 и 1955 година. Публикувани са първо във вестник Еспектадор, а като книга са издадени през 1972-ра, допълнена през 1974 година. Седем от тях (общо 14) не са публикувани никога досега на български език и в този том читателите ще имат възможност за първи път да се запознаят с тях. Когато е написал първия разказ в този сборник (1947), Гарсия Маркес е бил на 20. Какво е преживял, когато го е видял публикуван във вестника, и отзивите за него, са описани подробно в спомените му - Да живееш, за да го разказваш. Не е спестил и това, че не е ... |
|
|
Прекарал десет дни на сал в морето без храна и вода, провъзгласен за национален герой, целуван от кралиците на красотата и забогатял от реклами, а после намразен от правителството и забравен завинаги. В първоначалния си вид тази книга е била поредица от 14 журналистически материала на Гарсия Маркес във вестник Еспектадор за един морски инцидент в Карибско море на 28 февруари 1955 година. Той става с военния кораб-разрушител Калдас, докато се прибира от ремонт в Мобил, Алабама, Съединени американски щати, в Картахена де Индиас, Колумбия. Два часа след инцидента корабът акостира в пристанище Картахена и цялата ... |
|
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
|
"В тези осем творби има всичко. От външно равен сюжет до много сюжетно-събитийни. От нежни и тъжни до парадоксални и весели. От такива с кротък финал до други с много изненадващ. И, разбира се, черешката на тортата като връх на сатирата и откровената подигравка, самата новела Погребението на Мама Гранде. Има и много хумор - и добродушен, и отчетливо язвителен. Както и постоянния маниер на автора да хваща действието още от първото изречение и да свършва също рязко и със замах. Не е препоръчително да казвам повече, за да ви бъде интересно, когато четете." От издателството ... |
|
|
"Колумбиецът, обичливо наричан от приятели (и не само от тях) Габо, доби световна прослава като върховен изявител на магическия реализъм. Ала не всичко, създадено от него, притежава белезите на чудното обновителство. Мнозина съгрешаващи с перото, преди да стигнат до разказа, повестта, романа, тръгват от журналистиката, гдето набират опит. Веднъж сторили го, сиреч придобили умение да боравят повече или по-малко сръчно в словесността, мнозина от мнозината мечтаят да напуснат списание, вестник, че да се отдадат изцяло на писателско трудене. По времето, когато започваше Маркес, не само нямаше помен, но и намек за онова, ... |
|
|
Цвета трябва да приеме съдбата си, че баща ѝ я е дал за жена на Лозан Сайбията. Но тя не иска да се омъжва за него, защото вече сърцето ѝ е дадено на друг - Стоян. Майка ѝ иска да я избави от нерадостния живот, който я чака, затова ѝ дава мускал с отрова. Цвета е изправена пред избора дали да отрови мъжа си в първата брачна нощ, както майка ѝ е заръчала, или самата тя да изпие смъртоносната течност и да се избави от орисията да бъде Сайбиева невеста."Книгата разказва за невъзможната любов, която придава смисъла на всичко. Любовният триъгълник, в който се преплитат световете на Лозан, ... |
|
|
Последният роман на Хуан Карлос Онети се нарича "Когато вече няма да има значение", сполучливо заглавие, подсказано му от литературната агентка и близка негова приятелка Кармен Балселс, на която той посвещава и книгата. Недоизказаността на заглавието съдържа въпроса: Какво вече няма значение - животът, смъртта, любовта, съдбините на света... или светоусещането на победения, който не иска да се връща в миналото, защото спомените го разяждат, нито да поглежда в бъдещето, защото разочарованието го убива. Светът пред очите му е безрадостен и суров, неразбираем и несправедлив, пълен с неотменимо нещастие и малко ... |
|
|
Три новели. ... Алваро Мутис е колумбийски писател, поет и журналист. Носител е на Националната награда за литература в Колумбия (1974), Националната колумбийска награда за поезия (1983) и френската награда "Медичи" (1989) за най-добър чуждестранен роман за "Снегът на адмирала". В следващите години получава и други престижни мексикански, испански, италиански и френски награди, в това число наградата "Сервантес" (2001) за приноса си към испаноезичната литература. Габриел Гарсия Маркес е бил близък приятел с Мутис и казва за него, че е "един от най-големите писатели на нашето време". ... |
|
|
Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
|
|
"Главната героиня в този роман от 6 части се казва Ана Магдалена Бах. Точно както се е казвала втората жена на прочутия бароков композитор Йохан Себастиан Бах, от която има 13 деца, освен това е била и певица и също така е преписвала произведенията на мъжа си. С името на героинята си Габо продължава да се закача с нас и от отвъдното. Ана Магдалена е от музикантско семейство и е щастливо омъжена за музикант, който също е от музикантско семейство, пианист, диригент и директор на Областна консерватория. Двамата имат две деца, момче и момиче. Всяка година на 16 август Ана Магдалена заминава за един ден на острова, ... |
|
|
След петгодишно отсъствие Ларсен се връща ден в Санта Мария и решава да се качи нагоре по реката до кея Пуерто Астижеро. Така ненадейно той се сдобива с безсмисления пост на генерален директор на "Херемиас Петрус и Сие", запусната корабостроителница, управлявана от разстояние от собственика - Херемиас Петрус. С ентусиазма на осъден на смърт Ларсен поема новия си пост. Като всички останали работници, той изпълнява рутинно задълженията си отгоре-отгоре до момента, в който не е разтърсен от самозаблудата, че славата на "Херемиас Петрус и Сие" може да бъде съживена. Корабостроителницата е ироничен разказ ... |
|
|
Мартин Петков публикува проза и поезия от 1997 г. Автор е на стихосбирките "Сателитни антени" (1998) и "Зимни птици" (2011), както и на сборника с повести "Те не вярват в приказки" (2008). Негови стихове са публикувани в сп. "Пламък", сп. "Понеделник", сборници и алманаси с поезия, вкл. Славейковите празници на поезията (2006, 2007). Прозата на Мартин Петков е предимно фантастична и често повлияна и/или вдъхновена от автори като Аркадий и Борис Стругацки, Хорхе Луис Борхес, Габриел Гарсия Маркес и други. Много от кратките му разкази са били отличавани и ... |
