Ханс-Тийс Леман - професор от университет "Й. В. фон Гьоте" във Франкфурт на Майн, един от основателите на "Институт за приложно театрознание в Гисен, гостуващ професор в редица европейски и световни университети - задачата на теорията е да дава понятията за явленията. През 1999 г. излизат 500-те страници на панорамното му изследване "Постдраматичният театър". На него веднага се възлагат надеждите да даде отговори на потребността за нова теория на съвременния театър и книгата му се превръща във все по-малко оспорвано и все по-утвърдително приемано събитие в световната театрална наука и практика. ... |
|
|
"Ръцете ни плачеха, стиснали задъхана минута преди тръгване! Телата ни тръпнеха в болка и дишаха своята пресъхнала живост! Празното хлипаше между нас и очакваше съмване! Сбогом... казах аз тихо и затворих очи, за да не мога да видя раздялата." Мирослав Стоилов Мирослав Стоилов завършва НАТФИЗ Кръстьо Сарафов през 1996 г. специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Атанас Илков. На следващата година специализира режисура за куклен театър. От 2005 г. е преподавател в ЮЗУ Неофит Рилски - Благоевград, където води упражнения по Актьорско майсторство, Театрализирани дейности и зрелища, ... |
|
|
В книгата се разглеждат драмите на големия български писател Йордан Радичков, поставени в контекста на цялостното му литературно творчество и визия за света, в социалнополитическия контекст на тяхното написване и в движението на рецепцията им през годините. Те са едно своеобразно увенчаване на неговата проза с непреодолимата ѝ нагласа към устната речева култура. Структурното изграждане на Радичковата драма се разгръща в анекдотичната обрамченост на сюжета, чието движение зависи от клетвената сила на думите, на думата жест, призоваваща своя предмет. Тази едновременност на хаотичното и мистериалното начало, на ... |
|
|
Съставител: Георги Каприев. ... Сборник в чест на проф. д.ф.н. Олег Георгиев. ... |
|
|
Този монолог е посветен на трите съпруги на известния крал на валса Йохан Щраус. Те са негови музи, мениджърки и любовници и го поддържат и подкрепят в творчеството му. Джети, Лили и Аделе излизат на преден план в този разказ, за да развълнуват, да развеселят и да трогнат, като разкриват три напълно различни женски съдби, които протичат бурно, много щастливо, но и нещастно. Монологът е възхвала за силата на жените, за силата на любовта и за самия Йохан Щраус. Премиерата на монолога е под режисурата на авторката през 2015 година във Виена. Йохан Щраус е автор на 18 оперети и 145 валса. Женил се е три пъти, но няма деца. ... |
|
|
Този том събира някои от най-важните културни текстове на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд зоната си на експертност, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е ... |
|
|
Феликс Митерер е един от най-успешните драматурзи и сценаристи. Моцарт е мъртъв. Малкото му голо тяло лежи положено на смъртния одър в едно студено помещение. Сестрите Констанце, Софи, Йозефа и Алойзия Вебер мият ритуално трупа. Така започва представлението в някогашния театър "Фрайхаус" на Емануел Шиканедер. Моцарт е мъртъв. Малкото му голо тяло лежи положено на смъртния одър в едно студено помещение. Сестрите Констанце, Софи, Йозефа и Алойзия Вебер мият ритуално трупа. Така започва представлението в някогашния театър "Фрайхаус" на Емануел Шикандер. Самият Шикандер играе майката Цили Вебер. Театър ... |
|
|
В книга 32 темата на броя е литература и театър."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че ... |
|
|
Тридесет и осем текста пресичат изследователските полета на сценичното, визуалното и словесното изкуство, търсейки общ диалог; тридесет и осем текста подхващат вечния диалог между словото и образа, като се фокусират върху знаковите отношения между тях; тридесет и осем текста доказват, че днес никое знание не може да бъде затворено единствено в дисциплинарните си граници. ... |
|
|
Съставители: Георги Каприев, Юрий Дачев. ... "Присъствието на Милен Миланов в българската култура може да се обобщи с две думи: работа и отговорност. Методичната му съпротива срещу посредствеността, най-вече в перспективата на новия български театър и неговата история, въведе корекция в структурата на тази перспектива и формата на театралната история. Акцентът пада върху създаването на памет - при неутрализиране на натиска, упражняван от злободневното и конюнктурното. Влизането в историята, както го изповядва и практикува Милен Миланов, се основава върху безостатъчно дискредитиране на херостратовския комплекс. ... |
|
|
Таня Шахова е едно от утвърдените имена в родната ни драматургия, писател със собствен почерк и вкус към преосмисляне на миналото и в частност на литературния живот у нас. При това нейните реконструкции се отличават с финес и истинско зачитане на личностите, които избира за свои герои. Шахова успява не просто да възроди типажи, да наложи авторитети или да хвърли светлина върху все още неизговорени сенчести зони от миналото, но и да се отвори към дебати на деня, към актуални проблеми, в които настоящият читател или зрител да разпознае себе си. И тази тънка, пропусклива нишка, която намества епохи, слива хоризонти, ... |
|
|
Глобализиращата се индустрия на изкушенията за щастлив живот произвежда хедонистичен и пасивен зрител, очакващ от театъра да му предложи следващата доза изкушения. Раздвоени между идеологиите и хедонизма, в зависимост от собствената си театрална памет и култура, театралите осмислят по различен начин дълбоките културни промени в началото на новия век и търсят отговор на въпросите, пред които те ги изправят: Какъв е театърът на новия век? Какви са драмите му? Какви са функциите му? Защо все още човек отива на театър в един дрогиран от медии свят? Защо обществото се нуждае от театър? От какъв театър се нуждае? Как се ... |
