Списание Литературата

В книга 32 темата на броя е литература и театър.

"Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че за мащабите на България, където по принцип има много малко хуманитарни списания, то е уникално.

Предимство на изданието е и неговата съсредоточеност върху българския (регионален) принос в големите европейки и световни теми. Затова акцент в него винаги са родните гласове, които дават своите гледни точки по големите дебати. В последните броеве списанието е отворено и към съизмерване с хуманитарните търсения в балкански и централноевропейски и източноевропейски контекст. Желанието на екипа е постепенно то да се наложи като авторитет в Централна и Източна Европа, както и на Балканите

Списание Литературата се оформя и като център на българистиката, неслучайно в редакционният му съвет са привлечени едни от най-добрите българисти по света. Амбицията му е да бъде трибуна на всички тези българисти, както и на новите поколения техни студенти, за да прави видими не просто техните постиженията, но и да помага за оцеляването на българистиката по света.

Първият много важен дял на списанието е преводният. Той системно децентрира англоезичната традиция и заедно с нея представя френскоезичната, италианската, рускоезичната, немскоезичната, испаноезичната, португалоезичната, славянските и прочие. Може да се каже, че политика на списанието е свързана с утвърждаването на българската хуманитаристика като съотносима със световната.

Във втория дял е посветен на публикации на български автори, писани специално за конкретния брой. Особено отговорно задължение на редакционната колегия и нейна радост е да засилва сътрудничество с цялата национална академична общност, да установява контакти с други културни институции като библиотеки и музеи и да създава етос, гравитиращ към списанието. Тук като автори са привлечени и българисти от всички славянски, а и не само, държави, както и учени от други университети по света, които предлагат статиите си на английски, но отново по темата на книжката."
От издателите

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg

Ан Юберсфелд. Текст - представление (Прев. от английски: Ружа Мускурова)
Александър Панов. Раждането на театъра
Камелия Спасова. Техниките на актьора: мимесис и мимикрия във Филоктет на Софокъл
Мария Калинова. Пак, значи, вещицата ще помага (Драматургията на Йохан Волфганг фон Гьоте и раждането на метапсихологията)
Петя Йосифова-Хънкинс. Текст, фрагмент, синтез, или текстът в театъра днес
Благой Бойчев. Нов театрален жанр ли е документалният театър?
Калина Стефанова. Театърът на Източна Европа - театър, който променя живота
Виолета Дечева. Прекрачване
Камелия Николова. За театралните прочити на драматическата поема Пер Гинт в България
Силвия Борисова. Вино от глухарчета в сетива и лета
Лора Ненковска. Румънската драматургия след 1990 година - промяна на парадигмата и търсене на нова идентичност
Илиана Чекова-Димитрова. Фолклорни куклени представления на улицата: Петрушка и неговите европейски събратя
Людмила Миндова. Разбунтуваният човек и свободата в драматургията на Кирил Топалов, Драго Янчар и Миро Гавран
Николета Пътова. Драматургът Иван Вазов – развитие на възрожденската традиция
Елизария Рускова. Диалог на втора степен. Драматичният дискурс в Страхил страшен хайдутин на Петко Тодоров
Людмил Димитров. Антихрист: приписки на светло и на тъмно
Румен Троев. Възкресението на Архангел Михаил (От идея до премиера - разказ на един актьор, драматург и мечтател)
Владимир Давчев. На театър с книга. Есе на тема Литература и театър
Литературата и театърът: един за друг родени? (Анкета с театрали, проведена и коментирана от Людмил Димитров)
Ретроспективи

• Евдокия Борисова. Един опит за история на идеите на българската литературна поетика в последното полувековие

Дебюти

• Йоанна Янева. Опит за саморефлексия в ада. При закрити врата от Жан-Пол Сартр
• Златина Дамянова. Погледът в миналото като поглед в настоящето. Херменевтичен анализ на Под манастирската лоза на Елин Пелин
• Ивона Въртелкова. Дневникът като разказ за духовното израстване в Зара. Страници из един дневник на Евгения Димитрова
• Кристин Димитрова. Вера Балабанова - забравеният духовен меценат на българските писатели
• Гергана Христова. Специфични характеристики на стереотипите и предразсъдъците, свързани с пола. Дискриминация по полов признак

Отзиви

• Людмил Димитров. Да преминеш Рюбекона, или е(сте)тика на събуждането
• Ориета Антова. Книгата на Ромео Попилиев Светът като воля за песен или Модернизмът на Петко Ю. Тодоров
• Полина Цончева. Лао Шъ и пътят на Певци с барабани до българските читатели
• Лора Ненковска За Сравнителното литературознание днес
• Емилия Македонска. Чешкият ъндърграунд
• Екатерина Калева. Мисия България и(ли) американската следа
• Ноеми Стоичкова. Съвременни литературноисторически потенциали на една персоналистична монография
• Мартин Колев. Защо имаме българска маринистика: за Въведение в българската морска белетристика от първата половина на XX век на Андрей Ташев

За авторите
Списание Литературата
Изисквания към материалите за публикация в сп. Литературата
Етика на публикуване