Колекция Събрано от Таня Николова включва 5 книги - 4 с лирика и роман в стихове. Книги от колекция Събрано: Толкоз. Лирика (42 стр., ISBN 9786197425123, 2020 г.); Магарешки песни. Лирика (42 стр., ISBN 9786197425154, 2020 г.); Еквилибриум. Лирика (88 стр., ISBN 9786197425116, 2020 г.); Калейдоскоп. Гротески (80 стр., ISBN 9786197425031, 2020 г.); Морз. Роман в стихове (132 стр., ISBN 9786197425130, 2020 г.). ... |
|
Когато се събудих ме нямаше. Как знаем кога спим и кога сме будни? Как можем да различим илюзията от реалността, заблудата от истината? Как можем да сме сигурни кое е сън и кое не е, след като сънищата винаги са толкова убедителни? В дебютната си концептуална стихосбирка Съновидения младият писател Борислав Игнатов изследва в дълбочина тези въпроси и се опитва да намери техните отговори. В книгата душата поема на пътешествие през различни измерения и животи, умира и се ражда, трупа опит посредством случванията в безброй битиета. Всяка от творбите се преплита с останалите, гъне се в динамичен танц от безкрайна ... |
|
"Заглавието на тази стихосбирка е толкова категорично завършено, колкото е и тя самата като поезия. Позволявам си да го твърдя като дългогодишен редактор, чиито наблюдения върху поезията ни датират от няколко десетилетия насам. Няма да скрия резервите си към освободените от всякакви формални и съдържателни белези стихосбирки на прохождащи поети, публикувани през последните години. Сред тях е трудно да откриеш или просто да запаметиш нечие ново име или заглавие. И ако все пак това се случи, най-често е само заради ефектен жест и находка в отделни стихотворения и рядко заради цялостно художествено присъствие на книгата. ... |
|
Едно кафе Само хубавите хора оставят хубави спомени често забравям че е имало такива зад високата ограда пазя се да не влезе някой да ме докосне с нож или устни и да срине любовта дома мен но човек не може да контролира живота и случайността винаги намира пролука да плисне дъжд и усмивки в едно кафе. Таня Николова Таня Николова (1968, Плевен). Автор на стихосбирките Толкоз (2007), издадена след спечелен конкурс на Министерството на културата за дебютна книга, Еквилибриум (2012), Морз (2016), Непоръчан портрет (2017). Завършила е музикална педагогика в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдид и ... |
|
"Скъпи читатели, Тази книга е едно сдобряване с миналото, едно помирение с мен самата и най-ранните ми поетични опити. Тя заличава пропастта на неосъществените желания и ми носи мир. От позицията на изминалите години, погледът ми към написаното е самоироничен, но и с умиление към детински чистите пориви и изказ. Първите ми стихове, естествено, са несъвършени, римите неумели, стъпките грешни и сигурно вече се чудите защо ги споделям? Просто е. Имах нужда да погледна назад и да се видя каквато съм била. Калейдоскоп е стихосбирка-експеримент. Да я създам беше предизвикателство. Надявам се да се е получила добре и ... |
|
"Въпреки нихилистичното си заглавие, стихосбирката на Ваня Вълкова Нищо прелива от пъстри неща. Още от първите стихотворения проличава способността на автора да съчетава ярката и нетрадиционна образност с неочаквани идеи и смисли. Стремежът към заплитане на нови връзки в битието, защото нищо няма да ти го върне (Нищо 3) чрез поезията е това, което гради структурата на цялата книга и е основна нейна стратегия. Успешният творец се познава по майсторството да превръща привидно баналния материал на ежедневието, което отминава, в нови пространства, които остават. Това се случва в тази книга, написана от поет, който е ... |
|
"Миниатюрите в Нямало ме едно време са скици - интуитивно нахвърлени, едновременно делнични и поетични. Те са история за сбогуване, израз на желанието за споделяне на порастването. Светът в книгата на Йоана Михайлова е висока кула, населена с персонажи, с които сме свързани от детството. Но общуването с тях сега е различно заради новия ракурс, вербалната постройка и ритъма, които изглаждат стените и отнемат стълбата нагоре, а често и преднамерено създават неудобства, като грахови зърна под дюшека." Иглика Дионисиева "Дебютната книга на Йоана Михайлова Нямало ме едно време разстила килим от думи, който ни ... |
|
"Това е книга-пътуване. Пътуване на един млад испанец в българския език, превърнат от него в предпочитан поетически медиум. Пътуване на един млад западноевропеец в посткомунистически Узбекистан и Латвия. Пътуване на един млад хомосексуален мъж в любовта и желанието към чужденеца. В края на краищата Синя пустиня е пътуване към себе си, само че пътуване през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца. Пътуване през крайности, през неразбираеми забрани и позволения, през харам и халал. Парадоксалното е, че точно забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност." Кирил Василев ... |
|
Замъкът Нойшванщайн Нова лебедова скала Замък на баварския крал Лудвиг II Замък на принца на Пепеляшка Замък на вагнер Над алпийското Лебедово езеро В подножието на Баварските Алпи. На 5 km от границата с австрийската Тирол Е краят на прочутия романтичен път На старите немски рицарски легенди И началото на пътя на любовта Лебедите се сгодяват. Таня Николова ... |
|
"В Непоръчан портрет Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината - да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да ... |
|
Подгряната локвичка Пролетта разцъфна като мухъл, заварено господство на телефонни, автомобилни и други номера. (това е тръскане на дървета с ръце и крака и изхвърляне на облаци извън коритото им, това е предната част на живота.) Сърцето е прилеп, висящ в пещера. маймунка е прилепът, и други маймунки пощят пера в пещерата. (това е стресът при успешно раждане и облекчението след всяко погребение, това е средната част на живота.) Като опашка на амфибия земята се мята, спасява я разлюляната увереност на детето и волската кола с ковчег в нея (това е погряната локвичка на произхода ни кадифената траурна пеперуда на ... |
|
"Пристан за отшелници е поредното свидетелство за забележителното поетическо присъствие на Поли Муканова, което се откроява със своята неподправена сила на лирическото въздействие и със способността да осветлява екзистенциалния мрак." Жоржета Чолакова "Книгата на Поли Муканова майсторски представя кондензирани в кратки форми стихове и фрагменти. В картини от нашия свят умело се включват фигурите на чужди светове, преходът между тях е плавен и прилича на пътешествие, което започва от познатото и ни отвежда в далечното." Кристиян Енчев ... |