Трима приятели в христова възраст, с успешна реализация, със самочувствие на успели хора, живеят в Бургас. Красимир е треньор на юношеския футболен отбор, Ивайло е управител на мебелна фабрика, Григор е очен лекар. Ивайло и Григор са женени, с деца. Завърта ги вихър от "съвпадения", които плашат стария частен детектив Йори. Жените край приятелите от ученическите години са различни по възраст и житейски цели, но до една еманципирани. Те биха искали да са повече от това, което са. Но традиционните ценности ги ограничават. Всъщност всяка йерархия на ценностите е политическа. Всяка ценност е идеология. Ударите, ... |
|
|
Трето преработено и допълнено издание. ... Книгата включва върховите постижения на политологичната мисъл в историята на цивилизацита - политологичните възгледи на водещи мислители от Платон до Хегел и от Джеферсън, Хамилтън и Джон Мил до Попър , Дарендорф, Дюверже и Фукияма. Направени са анализи и коментари на политологичното творчество на съответния автор, откроено е мястото му в историята на политическите учения. Следват оригинални текстове от трудове на дадения мислител. Публикувани са отделни глави и раздели от малко познати произведения, като "За държавата" и "За законите" на Цицерон, " ... |
|
|
Свобода, битие и кайсиеви коктейли. ... С участието на Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар , Албер Камю , Мартин Хайдегер, Едмунд Хусерл, Карл Ясперс, Морис Мерло-Понти и други. Париж, 1933 г. Трима млади философи седят в бар "Бек-дьо-Газ" на улица "Монпарнас" в Париж, обсъждат последните клюки и посръбват от специалитета на заведението - кайсиевите коктейли. Това са Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар и дългогодишният приятел на Сартър - философът Реймон Арон, който тъкмо ги запознава с концептуална рамка на нова наука, наречена феноменология. Ако беше феноменолог, казва му той, би могъл да философстваш ... |
|
|
Карол , Батай, Кафка , Де Кирико, Магрит, Дали , Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетан Пикон "Белетристиката на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо "Той изрази по иеизлечим начин част от нашата епоха - написа думите, които трябваше да бъдат написани, ... |
|
|
Жан-Пол Сартр (1905 – 1980) е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са "Битие и нищо", "Погнусата", "Стената", "Думите", "При закрити врата". През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля."Съществуването предшества същността.""За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнанието, че съществува.""Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на ... |
|
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
|
|
Преди Ренесанса, преди управлението на император Август, господството на етруските представлява първият значим период във формирането на Италия. Етруската цивилизация достига своя разцвет през VII и VI век преди нашата ера. Тогава този древен народ, смятан за странен и загадъчен, доминира почти над целия Апенински полуостров и създава забележителна материална и духовна култура, от която римляните по-късно щедро заимстват. Поне трима етруски царе властват над Рим: Сервий Тулий, а също и Тарквиниите, чиито корени отвеждат към Тарквиния, днес град, прочут с погребалните си рисунки. Езикът и произходът - това са двата аспекта ... |
|
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
|
Всеки град има своите символи. Виена извиква в масовото съзнание хедонистични картини, населени с бални зали, Щраусови вихрени валсове и Пратера, дворците Хофбург, Белведере и Шьонбрун, катедралата "Свети Стефан", неповторимата атмосфера на виенските кафенета, които пазят спомена за Шницлер, Хофманстал, Рилке, Фройд, Малер, Кокошка, Шиле... Изплуват имената на Моцарт, Хайдн, Бетовен, на Климт и Ото Вагнер, преливат се и се открояват архитектурни стилове. Зад тези традиционни представи лежат пластове време, история и цивилизация, които френският историк Жан-Пол Блед разгръща един по един. От келтското селище ... |
|
|
Мъдростта на индианците от Северна Америка не е изчезнала, погълната от индустриалното общество. Надживяла е избиването на племената, изчезването на необятните диви пространства, неумолимото безжалостно настъпление на модерния свят. Някои силни индиански гласове са истински духовен отговор за объркаността на хората, за всекидневните им тревоги. Те им показват как се гради силна душа, как отново да открият тайните гласове на природата, древната хармония, пътят на сърцето. Тези „предписания за живота“, събирани в индианската мъдрост, днес са част от духовното наследство, завещано на модерния свят от индианците. Те са ... |
