Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
|
Те са млади, без задръжки, отворени към всичко възможно - и поемат по пътя на все по-наситени еротични приключения, при които удоволствието произтича от странното, от болката и болезнеността, от фетишисткото, скверното, често дори от смъртта. Романът "История на окото" е публикуван под псевдоним през 1927 година в тираж едва 135 бройки. Незабавно е забранен, но в хода на годините претърпява множество преиздания. С истинското име на автора излиза за първи път едва през 1967. Жорж Батай (1897 - 1962) е автор на романи, а също на есета и трудове от областта на философията, историята на изкуството, социологията.& ... |
|
|
Темата за тревожността придобива особена актуалност днес, във време на съмнения, на лични драми от загуба на близки хора и липса на ясен отговор на всяко ниво за причините за случващото се в света. Тревожността, отключена в настоящето, без значение от поводите, се свързва с причините за тревожни състояния при всеки от нас, които идват от вече преживяното, но не достатъчно осмислено и осъзнато наше детство. Отключените тревожни състояния абсорбират всички видими и невидими травматични преживявания, през които човек е минал и носи будни в душата си. Същевременно тревожността се свързва с опита на съвременния човек да ... |
|
|
Френско-американският писател Джонатан Лител (р. 1967 г.) е автор на десетина романа, сборници с разкази и есета. В България е добре известен с първия си роман, написан на френски, Доброжелателните - издаден от ИК Колибри - който печели двете най-престижни литературни награди във Франция: Гонкур и Голямата награда за роман на Френската академия. Последният му роман Една стара история - нова версия излиза през 2018 г. и също е удостоен с две награди: Сад и Ренодо. Новата версия е разширен вариант на първата, издадена през 2012 г. В седем самостоятелни части, глава след глава, разказвачът излиза от басейн, тръгва по ... |
|
|
Карол , Батай, Кафка , Де Кирико, Магрит, Дали , Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата е част от поредицата "Прозата на европейския декаданс". ... Белгиецът Жорж Роденбах (1855 - 1898) е сред най-оригиналните представители на европейския символизъм. Наричат го певец на тишината, самотата и меланхолията. В поезията и прозата, които създава, неизменно присъстват каналите, затворените пространства, мъглите, мъртвите градове, бегинажите на родната му Фландрия. Познат е на българския читател с романите "Мъртвата Брюге", "Звънарят", "Изкуството в изгнание" и разказите от сборника "Колелото на мъглите". Повестта "Призванието" (1895) описва живота ... |
|
|
В една мрачна и дъждовна ноемврийска нощ в Конкарно – курортно градче в северната част на Франция – е извършено убийство. Комисарят Мегре е назначен да разследва случая, а скоро самият той ще се убеди, че животът в малкото градче не е така спокоен. Стара любовна история и стремеж към лично отмъщение се преплитат в историята, а появата на едно старо, мръсно и жълто куче озадачава всички... ... |
|
|
Тялото на младо момиче лежи на площад „Вентимил” в Монмартр. Макар, че не се намира в своя полицейски район, комисарят Мегре се заема с предизвикателството да открие кой е посегнал на живота на красивата девойка. Единствената улика, от която комисарят може да тръгне, е етикетът на стилната синя рокля, с която е облечено момичето. С помощта на сержант Фере, с когото е работил и преди, Мегре ще се изправи пред редица трудности преди да разкрие самоличността на жертвата и кой е нейният убиец. „Никога не съм се интересувал от себе си – казва Жорж Сименон , – но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори ... |
|
|
Приключенията на великата и красива певица Консуело продължават по-шеметни и по-вълнуващи от всякога в третата част на романа. В нея се влюбва император Фридрих Велики, заобикалят я знаменити личности като Волтер, граф Калиостро, Сен-Жермен, композитори, певци и певици. Сестрата на монарха тиранин Амели изповядва трагичната си любов към благородника Фон Тренк. Близостта между дамите кара подозрителния владетел да обвини Консуело в заговор и да я изпрати в зловещата крепост Шпандау, откъдето я извеждат Невидимите - всемогъщ таен орден, чиято цел е да унищожи стария свят и да създаде общество на свободата, равенството и ... |
|
|
"Религията на моя син Доминик е омайна, безмерна, пълна с радост и ухания градина", казва един ден Нашият Господ на света Катерина, която ни привежда тези слова. Жорж Бернанос (1888 - 1948) е сред най-изтъкнатите френски автори на ХХ в. и един от най-големите съвременни християнски писатели. През 1929 г. той печели наградата "Фемина" за романа си "Радостта", а през 1936 г. - Голямата награда на Френската академия за романа "Дневникът на един селски свещеник", който Андре Малро определя като "една от най-добрите съвременни творби по своята дълбочина и сила". Впоследствие ... |
|
|
На тридесет и три години той бе имал много жени. Никоя не му бе доставяла такова удоволствие като нея – тотална, животинска наслада, без задни мисли, след която не следваше нито отвращение, нито притеснение, нито отегчение. Напротив! След двата часа, в които телата им се стремяха да постигнат максимална наслада, и двамата оставаха голи, удължавайки плътската си близост, вкусвайки хармонията, установила се не само между тях, но и в заобикалящата ги обстановка. Тони Фалкон има щастлив брак, дете и извънбрачна връзка с омъжена жена от своето село. В неговото съзнание „Обичам те” не се различава особено от „Събличай се”, но ... |
|
|
Тази книга е сборник есета, който заема заглавието си от най-прочутото сред тях и е публикуван след смъртта на толкова известния и така ексцентричен автор. Присъщото на Перек желание да подрежда и изброява нещата тук се разпростира върху какви ли не области - от собственото му писане през модата до начина да подреждаш библиотеката си, оттам до очилата, а от тях - до готварски рецепти, комбиниращи по привидно безброй начини едни и същи продукти... На някои места сме в дълбокото на литературата, на други таксономичният световъртеж ни захвърля право в социологията на всекидневието, на трети се изправяме пред чисто ... |
