"Знам престъпленията им... и ще ги открия..." Главният прокурор Кристен Мейхю има опасен таен обожател. Той сякаш познава всяка нейна мисъл, всяко нейно движение, изпраща ѝ писма и дори започна да избива престъпниците, които тя самата е безсилна да накаже. Анонимният отмъстител знае дори причината тя да се откаже от любовта си към детектив Ейб Рийгън, заклел се да я пази, докато смъртта ги раздели. Подобно на Кристен, Рийгън също се бори с непреодолима загуба, но в сянката на безскрупулен сериен убиец, двамата имат нужда един от друг и преоткриват любовта си. Ще успеят ли обаче да открият и убиеца, ... |
|
|
Ела е собственичка на малък цветарски магазин, известен с нестандартните си букети. Докато пътува във влака за Лондон, тя става неволен свидетел на запознанството на две тийнейджърки с двама млади мъже. Те се уговарят вечерта да посетят популярен лондонски клуб. Когато обаче дочува, че мъжете току-що са излезли от затвора, Ела започва да се притеснява. Но точно когато се кани да се намеси, свободното поведение на едното момиче - Сара, я възпира. На следващата сутрин научава от новините, че другото - красивата Ана - е изчезнало. Година по-късно Ана все още е в неизвестност. Ела изпитва чувство на вина. Тя обаче не е ... |
|
|
Верен на склонността си да наблюдава света от различна перспектива и да извежда на преден план трудностите и предизвикателствата, пред които са изправени отритнатите и маргиналите, Андонис Георгиу предлага сборник със седемнайсет разказа, посветени на болезнени и често противоречиви социални проблеми. Теми като самота и отчуждение, расизъм срещу имигранти, домашно насилие, неравнопоставеност между половете, заклеймяване на хора с различна сексуална ориентация, отношение към бежанците са разгледани от дълбоко човешка перспектива, с искрена съпричастност към съдбата и чувствата на героите от всеки разказ - нещастна ... |
|
|
Пиеса. ... "Алкатраз е хубаво име. Представям си някога да замина за там, за някакъв остров с толкова звучно име. Исла де Алкатраз. Островът на пеликаните. Това би ми харесали. Там ще мога да видя пеликаните. Ятата птици. Чувам шума им. Представям си как седя на някоя близка скала и ги наблюдавам. Как ятата се вдигат във въздуха. Как пеликаните прелитат над главата ми. Как пеликаните отлитат. Аз оставам да седя. Докато повече не мога да ги видя. Докато последният пеликан изчезне на хоризонта, оставам да седя. Просто оставам само да седя." Из "Островът на пеликаните" Осемнайсетгодишният мексиканец Каве ... |
|
|
"За какво е този роман? Не бих казала, че моите книги са за каквото и да било - извън хората и самите изречения в тях. Това превръща "NW" в един вид "упражнение по стил" – израз, придобил малко или повече негативно звучене. За мен обаче упражнението по стил не е изкуствен похват – животът на всеки от нас също е упражнение по стил. До скритото съдържание на нашето съществуване явно не се достига лесно: единственото, върху което ни остава да се опрем, са онези външни, явни знаци – как говорят хората, как се движат и обличат, как се отнасят един с друг. Ето с това се опитвам да се занимавам в ... |
|
|
Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
|
|
"Спомням си сякаш вчера беше, а не преди няколко години... В един горещ и напълно обикновен ден чичо Олег и Алисе изненадващо кацнаха в Мауес. Когато рано сутринта получих имейла, с който ми съобщаваха, че тръгват от Белен и ще пристигнат още преди обяд, се разтревожих: какви ли са ги надробили там, дали не се е случило нещо лошо, за да пристигнат толкова внезапно?" Из книгата ... |
|
|
„Както Ренин бе обещал, обясненията му продължиха едва пет минути. Подкрепяха ги само логика и правдоподобност. Но от обърканата мистерия, в която толкова дълго се лутаха, не бе останало нищо. Мъглата се разсея и истината се очерта в цялата си яснота. Госпожа Дьо Горн хълцаше от радост. Развълнуваният Жером Винал се чудеше как да благодари на този гениален, както му се струваше, човек, който като с магическа пръчка промени хода на събитията.“ Френският писател и журналист Морис Льоблан (1864 –1941), станал известен с героя си Арсен Люпен и наричан френския Конан Дойл, е завършил право, но се занимава с литература. Член ... |
|
|
"Дъждът оставя следи" е криминален роман, който проследява разследването около една мистериозна находка в тайно скривалище в Рилския манастир. Намерени са човешки кости, които крият дълбоко пазени тайни. Открива ги йеромонах Климент, насочен от анонимно писмо. Разплитането на случая води двамата главни герои - инспектор Ангел Обретенов и бившия полицай Борислав Андреев, към убийства от миналото, които ще променят живота и на двамата. След "Хлапета" и "Неотминало" "Дъждът оставя следи" е третият роман на Александър Чобанов . Той е познат на публиката като сценарист и автор на някои ... |
|
|
"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |
|
|
От автора на "Планината помежду ни". Чарли Фин ще трябва да порасне без време. Отредено му е още шестанайсетгодишен да остане съвсем сам. Благодарение на интелектуалната си надареност той печели стипендия в Харвард, която променя живота му. Сега трябва да се научи как да оцелява в периферията на привилегированото общество. Тези качества му помагат да направи кариера в кръвожадния бизнес свят, както и в по-примамливи, но опасни авантюри, в които се впуска по крайбрежието на Маями. Но когато неговият уличен бизнес води до пагубни последици за близките му и за една далечна майка и нейното дете, дали едно пътуване ... |
|
|
"Наскоро от Париж се върна Тургенев... Поет, талант, аристократ, красавец, богаташ, умен, образован, 25-годишен - не зная има ли нещо, с което природата да не го е надарила", пише Фьодор Достоевски на брат си Михаил през 1845 г. А по това време младият Иван Тургенев все още не е написал знаменитите си романи, както и "любовните" повести, част от които са представени в този том: "Ася" (1857), "Първа любов" (1860), "Пролетни води" (1872), странната и обсебваща "Песен за тържествуващата любов" (1881) и мистичната "Клара Милич" (1883). Всички те са ... |
