NW

"За какво е този роман? Не бих казала, че моите книги са за каквото и да било - извън хората и самите изречения в тях. Това превръща "NW" в един вид "упражнение по стил" – израз, придобил малко или повече негативно звучене. За мен обаче упражнението по стил не е изкуствен похват – животът на всеки от нас също е упражнение по стил. До скритото съдържание на нашето съществуване явно не се достига лесно: единственото, върху което ни остава да се опрем, са онези външни, явни знаци – как говорят хората, как се движат и обличат, как се отнасят един с друг. Ето с това се опитвам да се занимавам в литературата: с постройката на нещата в реалния живот, доколкото съм способна да ги наблюдавам и тълкувам, а това невинаги се получава в дълбочина."
Зейди Смит

На Кийша Блейк никога не ѝ бе хрумвало, че приятелката ѝ Лия Хануел притежава специфична индивидуалност. Както при повечето деца, отношенията между двете се крепяха на глаголите, не на съществителните. Лия Хануел бе склонна и на разположение да върши редица неща, за които и Кийша Блейк бе склонна и на разположение.

Заедно тичаха, скачаха, танцуваха, пееха, плуваха, оцветяваха картинки, караха колела, пускаха картички за Свети Валентин под вратата на Нейтан Богъл, четяха списания, деляха си порции пържени картофи, пушеха крадешком по някоя цигара, четяха дневника на Черил, пишеха думата "кур" на първата страница на Библията, опитваха се да вземат под наем "Екзорсистът" от видеотеката, гледаха как някаква проститутка или леко момиче, или обикновено лудо влюбено девойче прави свирка на някого в една телефонна кабина, изравяха запасите марихуана на Черил, изравяха запасите водка на Черил, обръсваха ръката на Лия чак до лакътя със самобръсначката на Черил, упражняваха "лунната походка", разучаваха неприличния танц, популяризиран от "Солт & Петър" и всякакви такива неща. Но ето че сега напускаха началното училище "Куинтън", местеха се в гимназия "Брейтън", където явно всички имаха своя индивидуалност, и затова Кийша се вглеждаше в Лия и се опитваше да очертае границите на нейната личност.

"В тази книга човек никога не знае как ще бъдат съчетани отделните парчета и какво ще се случи по-нататък... "NW" е едно съзнателно неправене; разтоварване на изобилния разказвачески талант на Смит, за да бъде достигната по-дълбока истина, дръзка и болезнена - каквато понякога се случва да бъде истината. И ето го изключителният резултат: радикална, пламенна и истинска книга."
Ан Енрайт, The New York Times book review

"Смела крачка по пътя на Джойс, за щастие довела до книга, която не е толкова трудна за възприемане колкото великия си еталон... "NW" е градски епос, също като своя високо оценен предшественик "Бели зъби"."
Джойс Каръл Оутс, New York review of books

"Романът заявява убедително присъствие. Но истинското му майсторство се крие в усета към живота, в умението да наблюдава по един спокоен и съсредоточен начин как живеят човешките същества; как си говорят; какви жестове използват; как се държат едни с други на публично място и насаме. Книгата едновременно забавлява и лишава от илюзии, смее се заедно с героите но и ги съди строго... Тя е радостен, оптимистичен, гневен шедьовър и най-добрия английски роман, който ще се появи тази година, а навярно и следващата."
Филип Хеншър, Telegraph

"Тук Смит е неимоверно умерена и същевременно в пълния си блясък, зряла. Склонен съм да окачествя "NW" като най-добрия ѝ роман досега."
Стивън Маккормик, Trop

"Ала "NW" е много повече от разказ за едно приятелство. Това, което прави Смит, е да изгради романа си по такъв начин, че да текстуализира хаотичния свят на един квартал и неговите обитатели, докато в същото време драматизира силната болка, пустота и отчаяние, заровени в психологическия живот на героите...
Смит сякаш ни кани да съберем разпилените късчета свой живот и силата на "NW" може би е в нейното настояване: "Глобално съзнание. Локално съзнание. Съзнание".
К. Томас Кан, The Millions

"Сложен роман, който обаче е безкрайно увлекателен... Това, което изненадва непрекъснато, е небрежната гениалност на Смит, начинът, по който подхвърля прозрения на тема родителство и работа - неща, които все някога сте напипвали смътно, но никога не сте успявали да формулирате. Собственият ѝ глас може да ни се струва кристално чист и безпристрастен, но всъщност пази иронични нотки, а диалогът ѝ ромоли по страниците в съвършен двуглас... На места усещането от четенето на NW е като да тичаш покрай ограда – улавяш само ивици светлина от случващото се от другата страна. Смит не се грижи за разсеяния читател – не се грижи дори за читателя, който има нужда от изчистен график. Но ако човек има желание да ѝ се остави, да чуе всичките тези гласове и да позволи на подробностите да се избистрят пред погледа му тогава, когато Смит го пожелае, може да се сдобие с изключителна панорама на нашето съвремие."
Рон Чарлс, Washington post

"NW" е опит да бъде пресъздадено не само когнитивното разстройство на постмодерното живеене, но и социалните и психологически разстройства на постмодерния – тоест, пост-благоденстващия – капитализъм. За разлика от Джойсовия блуждаещ и асоциативен поток на съзнанието, Смит е емпирична, картографски точна и неотклонно съсредоточена върху духовната травма и материалните граници на бедността."
Дейвид Маркъс, Dissent

"NW" прелива от разкъсани личности, хора, отчуждени от онова, което според самите тях ги определя. Тяхната носталгия – по стари филми, стари песни, автобуси, в които вече не се возят – е не толкова успокоение, колкото болка. Винаги можем да си пуснем стара песен, но няма как да бъдем предишното си аз. Това е най-мрачният роман на Смит, и вероятно най-добрият ѝ."
London review of books

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com