"Това е книга-пътуване. Пътуване на един млад испанец в българския език, превърнат от него в предпочитан поетически медиум. Пътуване на един млад западноевропеец в посткомунистически Узбекистан и Латвия. Пътуване на един млад хомосексуален мъж в любовта и желанието към чужденеца. В края на краищата Синя пустиня е пътуване към себе си, само че пътуване през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца. Пътуване през крайности, през неразбираеми забрани и позволения, през харам и халал. Парадоксалното е, че точно забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност." Кирил Василев ... |
|
|
Избра и подреди Светослав Игов. ... "На Атанас Далчев От синята небесна тишина порониха се чисти едри капки, затрупаха в праха, по мойта шапка и на ръката ми се спря една. Тя е дошла от толкова високо, та нейното око е още чисто, защо смени лазурите дълбоки със тоя прах ти, бисерно мънисто? Дали помисли, че и тука има лазури, вечост в погледа под шапката? Ако е тъй, напразно си дошла, че те са тука тъй непостижими. Докосвам устни и изпивам капката, частица от небесната душа." Лъчезар Станчев ... |
|
|
"Денонощия" е четвъртата книга на Рени Васева . Една стихосбирка, събрала между кориците си 200 стихотворения, обединени в 40 цикъла. Стихосбирка, която няма аналог в съвременната ни литература, не като обем, който сам по себе си е впечатляващ, но като изобилие и плътност на образи, настроения, внушения и идеи."Ще си позволя само няколко обобщения и няколко щриха, защото всеки текст от тази книга може да каже онова, което аз не мога - да предаде усещането за недоизказаност; за непълнота, която чака да бъде изпълнена с духовна същност, за препълненост, която избликва от всяка дума, стих, докосване до ... |
|
|
"Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ. Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено? Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията - изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, ... |
|
|
"Стихосбирката на Хайри Хамдан "Аз, бедуинът" е мъдра и красива. В нея поетът е постигнал невъзможното - от мъдростта изригва страст; в сплавта от копнеж и тъга се раждат щедрост и вярност. Всяко едно от неговите четиристишия е ребус, чието решение разкрива истината за духовното израстване на човека: "Първо се научи, сине, да губиш, да страдаш. Намери спасението си на съкрушен кораб."Любовта е най-важното измерение на свободата, която подарява на млади и стари вселена от мощ, светлина и доброта. Всяко стихотворение е притча, загатната в плетеница от ефирни, сияещи метафори. Поетът Хайри Хамдан ... |
|
|
Чудовище, което яде спомени и живее в килера под стълбището, се освобождава от оковите си; сомалийско момиче в училището ѝ в Донегал се оказва по-силно, отколкото изглежда; под жасминовия храст в Андалусия жена очаква откраднатия ѝ преди 33 години син; на края на града двама братя несъзнателно се замесват в игра, която завършва със смърт. Всеобхватността и разнообразието на тези разкази са безгранични, като се простират между реалното и въображаемото. "Онемяла тишина" представя свят от неочаквани ъгли, където обикновеното се превръща в необикновено, а необикновеното се възвисява до сюблимно. Това са ... |
|
|
"Мимолетно прелестни сме на земята" е писмо от един син до майка му, която не може да чете. Написано, когато разказвачът е близо до трийсетата си годишнина, то разкрива семейната история, започнала много преди той да се роди. История, чийто корени са в далечния Виетнам и отваря врата към части от живота му, за които майка му никога не е знаела. Едновременно свидетел на тежката, но безусловна любов между една самотна майка и нейния син, книгата е и брутално честен поглед върху наболели въпроси за западното общество като раса, класа и мъжественост. Задаването на тези въпроси е потопено в пристрастяване, насилие и ... |
|
|
"Морското момиче Яна Вълчева върви по пътя на поезията отдавна. Предишните ѝ три поетични книги са като трайни следи в пясъците от думи, които дори и житейското море не може да заличи. Но защо едва сега тя казва "Ти ще тръгнеш" и на кого? Четвъртата книга на Яна е колекция от вече пораснали думи, но и разнопосочен диалог. Тя разговаря с едно момиче с морскосиня рокля, което вече е голямо, но и не съвсем; с децата ни, които също като книгите, са нашите неизтриваеми следи; с любимото момче, най-сигурната опора; с нас самите, които следваме своите собствени многопластови и шарени пътища. И със себе си. ... |
|
|
Младо семейство изоставя големия град и се установява в живописно село край морето. Ева и Леон са успели в професиите си хора, но тежката болест на техния син Давид коренно променя живота им. Ева изоставя кариерата си на музикант и се отдава изцяло на детето, а Леон се изправя пред непосилната задача да се справи с вътрешните си проблеми и оцеляването на семейството. Късната есен носи монотонността и тишината на дните, събуждани единствено от звуците на пианото и грохота на морето. Обезсърчена от поведението на мъжа си, Ева трябва да се бори и с болестта на детето. В дните на сериозни изпитания за семейството, в къщата ... |
|
|
Лора Динкова е родена през 1988 г. в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и кино в СУ Св. Климент Охридски. Автор е на поетичната книга Отключено безвремие (2012 г.), която печели награда Южна пролет. През 2013 г. става носител на приза Най-добър млад поет в Международния славянски поетичен конкурс, организиран в Харков, Украйна. Втората ѝ стихосбирка е Осиновени думи (2014 г.), а третата - Диагноза тишина (2018 г.). Носителка е на специалната награда за поезия от Националния литературен конкурс Яна Язова през 2019 г., а през февруари 2021 г. и на наградата от Националния конкурс за ... |
|
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
|
В Мълчанието на цвета, сборник с новели, разкази и пътеписи, Нарине Абгарян ни приобщава с тънък хумор, прозорливост и великолепен език към житейски уроци и към най-важното си послание: каквото и да ни се случва, на каквито и изпитания да се натъкваме, има една велика сила, която ни носи избавление и ни вдъхва утеха: любовта. Нарине Абгарян , писателката, покорила сърцата на хиляди читатели у нас, отново ни кани в приказната си малка вселена, където има място за всички: и за влюбените, и за отчаяните, и за застигнатите от скръб, и за късметлиите, за да ни разкаже за поезията на живота, за изборите, с които пишем своята ... |
