Продукти отговарящи на търсене: иля прокопов
Книгата "Фалшификати на антични и средновековни монети" е предназначена за начинаещи колекционери и любители. Целта на Иля Прокопов и издателя е да се създадат условия, подкрепящи превенцията срещу измамите с културни ценности, а в конкретния случай - древни монети, циркулирали по нашите земи. Представени са 144 фалшификата на антични и средновековни монети от различни "ателиета" в България. От тях 27 са предримски, 112 са римски императорски и провинциални и 5 са средновековни. Илюстративният материал е с много високо качество, а за подобряване на наблюдението са използвани и увеличения. Това е ...  | |||||||
 | |||||||
Целта на настоящата книга е да изпълнява ролята на помагало в обучението на музейни и независими експерти. Методиката и технологията на работа са резултат от натрупания експертен опит и са съобразени със специфичните условия в България. Изданието е изключително полезно за преподаватели и студенти, за колекционери и любители на движими културни ценности. То е повече от препоръчително за музейните и независимите експерти на исторически и археологически ценности. ... | |||||||
| |||||||
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: | |||||||
Музикалната онтология е опит да се види музикалният смисъл като пределното битийно отношение, а с това и опит върху музикалните основания на човешкото съществувание. ... | |||||||
| |||||||
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... | |||||||
| |||||||
Тази книга съветската цензура "чисти" от трийсет години. От ръкописа и от всяко следващо издание на книгата се изхвърлят политическите вицове и острите закачки с изтъкнати писатели и режисьори. Пълното издание е възстановено по архивни материали. Книгата увеличава своя обем с почти една трета. Започната през лятото на 1927 година и завършена през януари 1928 година, творбата веднага е публикувана в списание "30 дней" и много скоро става изключително популярна. Днес се смята за класика в руската литература, а авторите ѝ са световно известни. ... | |||||||
| |||||||
– О! За мен ще напишат съвсем друго. За мен биха написали така: “Вторият труп принадлежи на двадесет и седем годишен мъж. Той е обичал и страдал. Обичал е парите и е страдал, защото ги няма. Главата му с високо чело, увенчано със смолисточерни къдри, е обърната към слънцето. Неговите изящни крака, четиридесет и втори номер, са насочени към северното сияние. Тялото е облечено в чисти бели дрехи, на гърдите му лежи златна арфа с инкрустация от седеф и нотите на романса “Прощавай, Ново село”. Покойният юноша се е занимавал с пирография, което се вижда от намереното в джоба на фрака удостоверение, издадено на 23/VIII.24 г. от ... | |||||||
| |||||||
Книгата е част от серията "Библиотека Световна класика" на "КК Труд". ... "Дванадесетте стола" (на руски - "Двенадцать стульев") е написан през 1928 г. Негово своеобразно продължение е "Златният телец" (1931). На български романът е преведен от Димитър Загоров, включително и на това издание. През целия роман двойката Остап Бендер и Киса Воробянинов търси съкровищата на тъщата, мадам Петухова - диаманти, скрити в един от 12-те стола от изящна гарнитура на майстор Гамбс. Мадам Петухова ги е скрила, опасявайки се от обиск, но не искала да го каже на зет си - Иполит Матвеич, ... | |||||||
| |||||||
"В тази книга са усилията ми в продължение на години, изпълнени с обич и към руската поезия, и с увлеченията ми на неин преводач. Подборът може да озадачи познавачите. Той се отличава от подбора в други подобни антологии. В него няма преднамерена избирателност на авторите, нито пък наумени цели и съображения. Затова нито броя, нито пък избора на преведените стихотворения от известни поети не е отклик на мисловни и емоционални нагласи, настроения и търсения. В тези стихове аз видях себе си. Тъкмо затова озаглавих съставената от мен христоматия „Руски поети на мой глас”. Додето превеждах и търсех интонацията и точния ... | |||||||
| |||||||
Монографията "Художественото произведение като автопоетическа система" събира интерпретации на емблематични явления в съвременното изкуство: Флуксус (Джон Кейдж, Нам Джун Пайк, Волф Фостел, Дитер Рот); акционно изкуство (Йозеф Бойс); московски концептуализъм (Андрей Монастирски, Лев Рубинщейн, Иля Кабаков, Дмитрий Пригов); съвременна живопис (Мартин Кипенбергер); видеоарт (Бил Виола). Отделните студии са обвързани с един водещ концепт: как произведението на визуалните изкуства се "самосъздава" в рамките на собствената си затворена оперативна система. В режим на автопоезис произведението получава ... | |||||||
| |||||||
Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - "непознат". Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?" А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90 години. Създадената от този човек книжнина е огромна: "целият Зайцев" - това са около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, ... | |||||||
| |||||||
Романът "Всичко тече" е създаден "за чекмеджето" през 1955-1963 г. През 1963 г., малко преди смъртта си, Василий Гросман го преработва и дописва. Излиза от печат първо на Запад - през 1970 г. в Германия (на руски). Следват първите преводи - на италиански (1971); немски, английски, френски (1972); сърбохърватски (1973). С този роман съветският писател Василий Гросман става известен посмъртно в свободния свят. През 2018 г. излиза и в превод и на български. Василий Гросман е роден през 1905 г. в украинския град Бердичев, в ляво еврейско семейство. Работи като инженер-химик и първоначално публикува ... | |||||||
| |||||||
Басни ... "Уви, в преводите си на френски (придържащи се към нашия неримуван дванайсетостъпник) тези великолепни басни губят частица от своето очарование, и все пак богатството им е такова, че те ще зарадват и най-изискания ни читател. Франкофонията би трябвало да поиска извинение за хладното отношение на букурещкия ни културен център към анонимния им автор." Пиер-Франсоа Фондюсак - "Льо брик-а-брак кюлтюрел" - Париж "За пръв път не само животни и предмети, но и абстрактни понятия заговарят като хора (при това някои от тях наши съвременници) в басните на българския поет. Известните досега ... |
Търсене на: иля прокопов
Продукти 1-12 от общо 32
