Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури е ирански математик, поет, философ и астроном. Днес той е известен със своя Рубаят, сборник от рубаи.
Наричат Хайям: имам на Хорасан, най-учения мъж на века, доказателство за истината, познавач на гръцките науки, цар на философите на Изтока и Запада... Мистик, скептик, безбожник, покварен сътрапезник, лаком виночерпец. Мирза Мохамад и Клод Ане пишат: "Следвайки Еклезиаст, Хайям повтаря по стотина начина - всичко е суета и тичане по вятъра... Весели се в сегашния миг: там е смисъла на живота..."

"Познах по облик земно и свещено,
и низко в същина, и просветлено,
но въпреки това ви казвам аз:
от виното не срещнах по-блажено.
***
Ако грънчарите помислят - какво е тази кал,
която мълчаливо месят и блъскат с длан без жал -
по-нежно те ще се отнасят към нея - тя била е
бащите ни, когато в нея животът е горял."

През младостта се спусках неумел
Безбожен философ - твърдят - съм бил
Познах по облик земно и свещено
За вечност и за тлен дочувам шепот в хор
Аз знам, че в тоя свят добро и зло
О, колко мъдреци поглеждаха с печал
За теб - познал света - урок аз знам
В невидимите дълбини на небесата
Целта сме ний на цялото творение
Във механата вчера разлютен
Дошли сме — откъде? И накъде вървим
Не се страхувай от деня - ветрец ухаен
И всички, дето минаха оттук
За мене чашата е винаги желана
О, тоз кръговрат, без жалост и покой
Молитва ли? Избрах си друга страст
Ще дойде краят, но кога - кой знае
За да заживееш мъдро - закони има много
Оттук чак до Сатурн видях света
Кой в ря поживя като награда
Ти знаеш ли защо в предутринния час
Кой тука в миг пристига? Кой там си заминава
Ще си заминем с поглед плах - но за света какво е
Приятелю не се терзай за утрешния час
Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам
Трезв ли съм - не зная радост, ставам тъжно мълчалив
С жени красиви само можеш да кажеш, че живееш в рай
От всички, дето по реда си приеха кротко свойта смърт
Египет, Рим, Китай далечен владей с жестока мъст
Родихме се да вкусил сладък сън
Да кажем, че изживял без мъка всички дни — а после
От водна капка родих се на земята мълчалив и плах
He се привързвай! Нека дружба да не прекрачи твоя праг
В света - пристанище случайно на моя кратък ден лъчист
Върти ни тоя свят - обител, гнети ни в кръг ожесточен
Горчив или пък сладък — кратък е пътят ни из тоя свят
Е, стига, не мисли, че нямаш или че имаш ден щастлив
Откак луната със Венера в нощта Земята озарява
Аз пия вино и със чаша в ръката си се радвам пак
На мрамора в развалините, над крепостта на Тус
Светът, от край до край, дъска шахматна е за мен
Подобно топката те гони съдбата в своите игри
С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик
Ще те науча аз да си на всички с нрава
И праведни и грешни мисли в сърцата ни отварят рани
Животът сътворил, защо ли Ти си измисли и смъртта
Кой не е съгрешил на тоя свят, кажи
Луната с ярък лъч разряза полите дълги на нощта
На мъдростта палатки денем и нощем шил безброй
Превъртат ни годините на шиш
Щом разцъфти отново пролетта
Сред свода мълчалив заселени звездите
Веднъж и сводът натъжено прошепна: "О, човек"
Безбройните прашинки по лицето на земята
Какво е макът? Малка капка, разхубавена от кръвта
И помисли: какво и колко на този свят донесох аз
Небе! Кажи защо си с щедра ръка към всички подлеци
Кой каза, че бил Бог неумолим
Щом има хляб и здраве дълги дни
Един Телец между звездите се носи мълчалив и плах
Този стар дворец отдавна до небето стигал чак
Запази от всички хора съкровените неща
Пред глупци и пред невежи — нито смях и ни жал
Миг на вино и на песни сит — ми е безкрайно драг
И отляво, и отдясно ми шептят: не пий, Хайям
Не трябва, не тъжи, не падай в злост ти
И ето чашата! Едва ли съм срещал нейде съд по-драг
Не се заклевай да не пиеш керминения гроздов сок
О, боже, ти си милосърден и милостта ти е отрада
Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар
Благоговейно и смирено прелистват по света Корана
Пий! Мъката на твоя ден навред е вездесъща
С приятели се радвай, докато си млад
Мой винен съд и ти си страдал, туй както мене във нощта
Ако грънчарите помислят - какво е тази кал
Живей — в ръцете си с цветя и чаша вдъхновена
За виното съм туй, което върбата е за ручей чист
Как радва любовта, по-хубав миг не знам
Затова, че не говоря, нямам никаква вина
И предразсъдъци, и догми... А нашият живот е прост
Не пием ние, че под свода звездосин тъжим
На четири стихии син - необясним и плах
Не се страхувай миг, Хайям, от лоша слава
Уви, не е безкрайно дълго на дните бялото платно
С въпроси пълен е светът — но кой ще отговори
Радвай се, че ще изгрее скоро новата луна
Любима, тъй те е изваял небесноръкият грънчар
Любимата, заради която сърцето мое боледува
Без виночерпец и без вино денят двояк е пуст
Към разни книги и науки не се стреми от суета
Помилуй, господи, сърцето изпепелено в любовта
На розата върху лицето росата пролетна блести
Да имах бял хляб аз в ръката
Смъртта за мене не е страшна. Когато дойде моят час
Разказват ни, че в рая има жени прекрасни и разкош
Хайям, напомня твойто тяло в степта опъната палатка
Ако съм сигурен, че утре вода и хляб ще имам пак
Затиснал ни е на земята, като под връшник, този свят
Без тръпна мъка няма обич, без огън — плам неугасим
Изстива мойта кръв, със смях или със злоба
Зелен и слънчев рай, додето поглед стига
Предайте на Хайям привет от мен
Влизам в тъмната джамия. Полунощ, е. Нито звук
От виното да се откажа, боже мой
В часа, когато теменужна край теб земята разцъфти
В зори от механата чух как някой пее
Ах, колко пъти, ставайки от сън
"По-малко вино пий" — дочувам глас съдбовен
От виното, с което е времето блажено
Пий вино, че и ти ще спиш във гроба тесен
В кервансарая на света - човек
Сега сърнета тичат и лисица дреме там
Видя света, но този свят за мен е нищо
Три века да живееш на света -
От този миг, когато конят небесен бeше оседлан
Не притежаваме ний щит за пред смъртта
Ти пиещите не кори! Такъв е пая
Искри препълнената кана със виното, за мен отрада
Пиян, пред кръчмата пиян видях за кратко
Ти истината търсиш? Тогава остави
Шуми на гроздето потока - извор на покой
Примамил с ливната си мрежа, Бог
Аз не познах покой в най-радостния кът
Продума шейхът на безпътната: "И през нощта
Аз пия, но ни ден не съм във тежест ваша
От пролетния дъжд не стана по-студено
Уви, от мъдростта аз не познах облага
Не му мисли каква ще е след шейсетте съдбата
Защо се грижим за имоти, Боже мой
Да следваш своя разум - участ лоша
С молитви, с пост надявах се, че може
Макар че Господ-Бог да пием забрани
И нека съм за теб пияница най-черен
Ще пия, та на вино аромата
Ние сме покорни кукли, а небето кукловод
Към мене, втурнал се, разби ти мойта кана, Боже
Стани! Разсъмна утрото навън, саки
Мета с мустаци си механата като безбожен еретик
Светът, във който ти съществуваш, е само някакъв мираж
Знаеш ли ти колко тъжен, колко жалък е човек
Бъди в сърцето на земята огън свят
Уви, не са далеч последните врати
Да потуши скръбта за злата участ наша
Кажи, димът на огненото лято — де е
За нещо зад завесата - далече
Богатството, нали, съвсем не значи ум
За вид магарета замислих се отново
Да бях творецът аз на туй небе жестоко
За щастие — до дъно! Наливай с сока скъп
Какво навред желая? — Смехът на веселбата
Не знам растения до днес със същност по-велика
Години тънат в дим - не знаеш там какво си
Където и да си, край теб стои сурова
Творецът е велик, ала за теб, човек
Родих се - що печели тоя свод в замяна
Един създават, друг прибират небесата
Ако с желанията божи моите са сходни
Пожали ме, орис моя - злобен винораздавач
Поне веднъж да е добра към мен съдбата
От глинената кана на дните от пелина
На времето в потока - отвсякъде угроза
На всички е известно, че старея
Съмнение - змия разкъсва мойта гръд
Щом розата вълшебно разцъфти
Вина за туй, че ти не знаеш миг покой
О, този свод на робството в живота
Макар че виното е забранил Корана
От рая ли съм аз, или съм за ада
В грънчарницата вчера се отбих случайно
Когато отзвъни последният ми час
Човек със своя свят ще се прости
Без чисто вино да живея ден не мога
На този свят съм в плен — това за мен е ясно
Когато бях младеж, твърдях, че всички тайни
От пролетта до свършека на есента
Дойде часът. Сега склопи очи
На младостта под огнения шатър
В отвъдното изчезна моят глас
Джамшидовата чаша по света
Дойде и моят разярен порой
Приятели, когато с весел смях
Но где сте днес? Къде са ваште дни
Дочетена е, свърши вече на дните книгата комай
За сбогом искам само чаша — от близки или от врази
И още: моята могила сравнете до земята чак
А ако някой пожелае на дните в хаоса голям
Бележки
Животопис
Вълшебният певец от Нишапур