В този сборник се опитваме да разкажем за протестите чрез избрани лозунги, снимки и цитати от политически и обществени фигури, допълнени с кратка хроника на събитията. Лозунгите в този сборник са плод на българското възмущение, находчивост и чувство за хумор. Много от тях са тъй оригинални и остроумни, че би следвало авторите им да се знаят. Известно стана само името на Правдолюб Иванов. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Патриотични семинари. ... Изобилието на протести у нас е напълно неестествено, потресаващо и абсурдно от всякаква гледна точка. Броят на протестите срещу замислените или осъществявани реформи у нас въобще не отразява реалната действителност в страната, а е свързан с машинации от политическо, финансово и икономическо естество. Виждаме и геополитически интереси на съседна страна. Никъде по света няма такъв необозримо голям брой глупави протести на различни хора, които даже в някои случаи не знаят точно за какво протестират по улиците и площадите. Може да се допусне, че протестирането е особена модификация на Празника, на ... |
|
|
Защо през 2013 г. избухнаха и завършиха с крах протестите в България? Защо през последните десетилетия в света ври и кипи, но от това положението на хората само се влошава? Какво предизвиква протестите у нас и по света? Как властите се справят с тях? Какво ни чака в бъдеще? Отговори на тези въпроси можете да намерите в настоящата книга. В неподражаем стил, съчетал разказа на очевидеца, документа, приятелската кореспонденция и научния анализ, тя разкрива срещу какво и кого са насочени тези прояви на стихийна пряка демокрация. Как те се манипулират от властимащите и какво е необходимо, за да станат те инструмент за ... |
|
|
Братята Етеокъл и Полиник са убити в борба за престола на Тива. Настоящият цар, Креон, издава указ тялото на Полиник, виновен в държавна измяна, да остане непогребано, плячка на чакалите и лешоядите. Но Антигона, сестра на мъртвите и годеница на Креоновия син, престъпва заповедта и заплаща за това с живота си. Жан Ануи придава нови измерения на античния мит, като откроява сложността на човешката природа, нееднозначността на мотивите, неизбежността на компромисите и тяхната цена. ... |
|
|
Две слугини, сестри, и една господарка. Благоговеят пред нея и я мразят, жадуват смъртта, репетират убийството. И играта се превръща в реалност, но може би жертвата ще е различна... Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. „Слугините” е най-знаменитата му пиеса, поставяна в цял свят. ... |
|
|
Франц, младеж от провинциално градче, се отправя към Берлин, за да работи в магазина на свой заможен родственик, който заедно със съпругата си Марта, го взима под крилото си. Неудовлетворена и отегчена, Марта съсредоточава интереса си върху Франц, който скоро става нейн любовник. Връзката разцъфтява, задълбочава се и се разгръща в кроежи как да се избавят от съпруга, за да се наслаждават свободно на своята страст и на неговото богатство. Следва низ от обороти, ту забавни, ту драматични, и все повече надвисва сянката на смъртта. Но у Набоков нищо никога не се вмества в рамки, дори не и един обикновен любовен триъгълник. & ... |
|
|
Обещаващият млад психиатър Дик Дайвър се оженва за своя бивша пациентка - красивата и богата Никол. Елегантната двойка се установява на Ривиерата, огражда се с безгрижни и безделни приятели и се отдава на разточителни развлечения. Обект на завист за онези, които не са допуснати в тесния им кръг, Дик и Никол кръстосват между плажовете край Ница и Кан, модните зимни курорти и парижките салони. Постепенно обаче над привидното благополучие и сякаш неугасващото привличане помежду им започва да тегне сянката на компромисите. Разкъсван между грижите за психически нестабилната Никол и зараждащите се чувства към изгряващата ... |
|
|
"Пещерата" - това е кухнята в приземието на благороднически дом, където социалното разслоение е категорично и безусловно. Горните етажи - на господарите, и долният - на прислугата, са два различни свята. Но понякога се случва страстите да пробият границата... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия представяни по всички световни сцени. "Пещерата" е не само вълнуваща творба, но и драматургичен експеримент - едно от действащите лица е "авторът", който пред публиката изпробва различни варианти за развоя на пиесата. ... |
|
|
Пиеса ... В луксозен бардак, именуван "Големият балкон", мъже идват да удовлетворят фантазиите си, наглед садомазохистични, но по същество властови; място, където на посредствени личности се дава възможност за кратко, за времето на един сеанс, да влязат в чужда кожа и да се изживеят като могъщи и неповторими. Творбата е метафизична драма, размисъл за властта и смъртта сред пространство на илюзиите, огледален лабиринт. "Истинската тема на пиесата - казва Жан Жьоне - е илюзията. Всичко е фалшиво, в театъра, както и в живота; и същевременно всичко е истина, защото единствената истина е вътрешната." ... |
|
|
Клод Симон (1913-2005) е сред знаменитите френски писатели на 20 в., ярък представител на новия роман, автор на над 20 творби. През 1985 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. "Трамваят" (2001) е последният му роман. "Днес вече съм възрастен и, както за много от обитателите на нашата стара Европа, първата част от живота ми бе бурна – бях свидетел на революция, воювах, попаднах в плен, познах глад, убийствен труд до изнемога и тежка болест, неведнъж бях на косъм от смъртта, насилствена или естествена. Общувах с най-различни хора – със свещеници и с подпалвачи на църкви, с кротки буржоа и с анархисти, ... |
|
|
Пиеса ... Веднъж един актьор ме помоли да напиша пиеса, която да се играе от чернокожи. Но какво всъщност означаваше чернокож? И най-вече - какъв е цветът му? Жан Жьоне (1910-1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявали отначало заради "посегателство върху добрите нрави". Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. ... |
|
|
Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. ... |
