"Из лабиринта от кратки истории, размишления, откровения в тази книга ни води един особен, препинателен герой:?. Да, именно препинателен, защото е обозначен не с име, а с въпросителен знак, но и защото "препъва" нашето четене, озадачава вътрешния ни глас, огъва го в нямо, взиращо се питане. За себе си го нарекох Пан Дубито, т.е. Господин Съмнение (по някаква аналогия с Пан Когито на Збигнев Херберт). Наречете го както искате, но се оставете на този ходещ въпрос, вечно разпънат между въже и гълъб, небе и катедрала, да ви води. По пътя ще се преобразява във вехтошар, овчар, прилеп, супергерой, ще среща късния ... |
|
Авторските приказки на Иглика Дионисиева са едновременно монументални и крехки. Гласът на писателката ги извайва от древен камък, но после ги оставя да се разсипят като месечина, да изтънеят и да забият блестящите си остриета в обърканото ни настояще. В тях често липсва жадуваният катарзис и след последната дума остават отворени врати, които понякога са рани. Това са приказки за вземането, за даването, за пречупването, за преминаването. "Приказките на Иглика не са детски в общоприетия смисъл. Те израстват от това, което е останало незасегнато, въпреки опустошителното пресищане. Връщат ни непреднамерено и безизкусно ... |
|
"Сонет 130" е концентрат от отлично боравене с думите и запомнящи се образи, които преследват читателя като сянка дълго време, след като разказът е прочетен. Ганка Филиповска умее да нажежава словото си до червено толкова добре, колкото и да го охлажда до болезнена ледност." Радостина А. Ангелова "Тези разкази са като тиха река. Бълбукат и увличат. Написани с великолепно, внимателно и грижовно майсторство, те направо те завъртат. В бавна, но мощна въртележка. Тя е светът на Ганка Филиповска." Калин Терзийски "Разказите на Ганка Филиповска, уважаеми читателю, може и да не ти харесат. Но ... |
|
"Романът е впечатляващ художествен артефакт. С оригиналния си и неподражаем стил Крум Филипов създава завладяващ свят, обживян от плътни и поетични образи, населяващи териториите на магическата реалност. "Синът на авиатора" е необичайно и ярко явление, което задава нова посока в съвременната българска литература." Милко Лазаров - кинорежисьор (режисьор и съсценарист на филма "Ага", закрил кинофестивала "Берлинале" - 2018 година.) ... |
|
Васил Д. Стоянов е автор на значителен брой публикации в чешкия, немския и в българския периодичен печат до Освобождението. Той продължава да сътрудничи на български списания и вестници и преди всичко на "Периодическо списание" до последните дни на живота си. Книжовното му наследство и досега е неизвестно не само на по-широк кръг читатели, но и на голям брой специалисти. Изданието е резултат от дългогодишните проучвания на съставителите в чешкия, немския и българския периодичен печат, на запазените материали от документацията, свързана с историята на Българското книжовно дружество и на личния архив на В. Д. ... |
|
Книгата съдържа както есета от книгата на Сп. Казанджиев "Пред извора на живота", така и подбор от неговия голям архив, в който има голяма част от кореспонденцията му с Боян Пенев, Дора Габе, Й. Йовков, М. Кремен, Димо Кьорчев, д-р Кръстев, Вл. Василев, Г. Флоровски, А. Каралийчев, К. Гълъбов, А. Балабанов, И. Дуйчев, Н. Мавродинов, Д. Костов, Г. Кацаров. В книгата е включена и извадка от негови свидетелства за срещи и разговори с А. Страшимиров, д-р Кръстев, М. Кремен, К. Христов, Елин Пелин, както и анкета с И. Лазаров, Б. Денев, Н. Райнов, И. Бешков, Ал. Божинов. ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
"Щастливи ли сме" е емоционален диалог между двама мъже от различни поколения, но еднакво отритнати от съвременното общество. Петдесет и пет годишният инженер Благой Трендафилов, израснал в тоталитарно време, и младият, току-що завършил университета Христо Гюлмезов са уволнени от работа, изоставени от жените и приятелите си, защото осъзнават и почитат общочовешките ценности. Търсейки причините и смисъла на всичко, в един зимен ден двамата се впускат в страстен диалог, който кара читателя да си зададе въпросите "Какво е щастие" и "Дали наистина сме щастливи". Защото щастието е в нас и само ... |
|
"Бистра Величкова за пореден път изненадва с таланта си да пише за българското близко минало, което обаче не е променило настоящата ни съвременност откъм хоризонтите на едно смислено бъдеще. Ресто е провокативен сборник с разкази - доколко можем да опазим себе си в държава, в която преходът към доброто се оказва една метафора на непостижимото. Навсякъде в текстовете обаче преминава светъл оптимизъм, независим и независещ от несгодите на героите ѝ. И именно това е голямото послание на тези разкази - че човекът има уникалния шанс да бъде емоционално съпричастен към другия и по този начин да променя света." ... |
|
Изпитания, задкулисни игри, битки и войни ще изправят едни срещу други героите, а те ще опитат да запазят себе си и света който познават. Първата книга от завладяващата поредица "Конфедерация" описва нов свят, в който ще се сблъскат различни раси и планети."Когато погледна към звездите, винаги се замислям дали сме сами в този огромен свят. Ако и вие мислите като мен, нека ви отведа далеч оттук, отвъд звездите, до един друг свят. Света на Конфедерацията. Междугалактически съюз на различни чудновати същества, в който ние, земляните, ще изиграем голяма роля. Историята ни изпраща в бъдещето, където Земята с ... |
|
"Казвай какво да правя? Готова съм да изпълнявам твоите желания. – Ти си длъжна да правиш това. – Казвай, чуваш ли ме? Казвай какво да правя, защото иначе... – Пей - като не можа да измисли нищо друго... – Ще пея... Започвам - рече жена му и запя. Пееше хубаво, макар гласът ѝ леко да потреперваше. Васил помисли, че е полудяла, но после свъси вежди и каза: – По-високо, не чувам. Жена му повиши глас, но вече пееше и плачеше..."Когато във вкъщи отиде, там си булче не найде... после го търси, потърси, Стоян си ножче извади, на Руска главата отсече..." – Спри! - извика Васил, завладян от злоба, че в такъв ... |