Един карнавален свят, изпълнен с мистерия, фарс, изкуство, секс и любов. ... "Смешни, тъжни, мрачни, жалки и нечистоплътни парчетии (абе, всичко си е в едно - въпрос на възприятие) из живота на неколцина тъпанари и една, дето се мисли за кучка. Което никак не и пречи да е тъпанарка, че и в повече от другите. Има и един, който никак не е тъпанар, само дето е най-простият от всички. В смисъл, че тъпанарите и кучката са образовани - всеки донякъде и според силиците си, а той никак. И за още две кучки става дума, но на тях само задниците им се мяркат из романа, тъй че не си струва да се говори за тях. Не само за ... |
|
Поетът Валентин Дишев определя прозата на Здравка Евтимова като митически реализъм, основаващ се на способността на писателката да създава съвременни митове. Чрез суров реализъм и фина психологическа нюансираност в изграждането на героите Евтимова достига до истини, чиито корени черпят сила от миналото и проектират прозрения за бъдещето. Юлски разкази е сборник, който докосва духа и разума, книга, в която талантът е синоним на самота. Пространство, в което човешката обич има много измерения и всяко едно от тях е врата към отделна вселена. Смешни до болка на места и изпълнени със светла тъга след няколко страници, ... |
|
Историята на един елитен телохранител. ... В този опасен свят всеки има нужда от защита. Виктор е професионален бодигард, обучен да наблюдава, да защитава и да оцелява. Но най-силното му оръжие е неговият ум. Той попада в легендарната академия "Сатурн", където усъвършенства изкуството на защитата. Пазител е трудна професия и остриетата винаги трябва да са наточени. Професионализмът му не остава незабелязан. Възложена му е охраната на известен петербургски "авторитет" - Питбула, който притежава доказателства за корупция по високите етажи на властта и смята да ги използва като разменна монета. Залогът ... |
|
Съставител: Кремена Димитрова. ... "Ако дядо Коледа има библиотека, това "Коледно чудо" ще присъства в нея. Защото сигурно и на него му е омръзнало да го свързват само с елхички, звезди, чорапчета и прасета. В тези дни отваряме сърцата си за вдъхновението, честваме новото начало и известяваме готовността си да бъдем по-добри, по-искрени със себе си и с хората около нас (неслучайно една от версиите за произхода на думата "Коледа" е от латинското calendae - "тези неща, които трябва да бъдат известени", оттам името на Календите, първите дни от всеки месец). На страниците на "Коледно ... |
|
Вера Петрова ни завихря от първите редове в церемонията на маите за посрещането на новия земен цикъл на 21 декември 2012 г. на свещената пирамида Чичен Ица, церемония, в която тя самата участва. Оттам ни повежда на пътешествие из магични места - пирамиди, и не само - по цялата земя: Мексико, Гватемала, Аризона, Колумбия, Индия, Босна, Странджа. Но книгата не е пътепис. Разказът "Разговор с Любовта" задава тона ѝ - тя е сякаш един особен, постоянен диалог с Любовта. Героите на Вера са хора, които не се срещат всеки ден: откриватели, духовни учители, шамани, племенни вождове, дервиши. "Благодарна съм, ... |
|
Книга съдържа седемнадесет разказа и една новела. Отново поемаме на пътешествие из дебрите на човешката фантазия. Героите често са надарени със свръхестествени дарби или попадат в приказни страни и ситуации. Светът обаче никога не е черно-бял, в него не винаги възтържествува единствено доброто или лошото. А често разликата между тях е недоловима за човешкото око. "Градът на статуите" започва леко - с приказки и легенди, неусетно нагазва сред непокорните течения на заплетени мистерии и екзотични приключения, и докато се усетите, се озовавате в самото сърце на книгата - в дебрите на въздългите драматични и малко ... |
|
Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
Човекът бе успял да опознае и погледне житейския си път под много и различни ъгли. Открил бе и тайнството на покоя, превръщайки се от участник в собствения си живот в един негов безпристрастен наблюдател."Аз не искам Небе! В мен са триста вселени. И в галактики бродя при пълна Луна. Нощем пеят планетите с мен и говоря езика на всяка звезда. Но звездите не искам да слагаш в нозете ми! Ще загубят и пламък, и огън, и страст. Подари ми пътеки, планини и безвремие, щипка Любов и бъди Светлина..." Здравко Стоицев ... |
|
В една от своите книги, вече станали част от българската класика, Съновидение за св. Борис I, Анжел Вагенщайн ни представя може би най-драматичната фигура от българското Средновековие. Борис I е владетелят, наложил и с неописуемо насилие, но и със святост и благост, православието и славянската писменост - два държавнически акта, превърнали България в една от най-великите и могъщите държави на своето време. Написан на едновременно старинен и съвременен български език, което му придава особен привкус на старинна хроника, романът Съновидение за св. Борис I остава една от най-емблематичните книги на големия български писател ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
Записки под карантина. ... "Написах този роман - втори от поредицата за Спас Господов, по време на извънредната световна ситуация заради COVID-19. Пишех всеки ден - от началото на карантината у нас (13 март 2020), по една глава, която споделях във Facebook. Бях кръстил свитъците "самопишещ се роман", не знаех нито кога ще свърши, нито как. Благодаря на десетките им първи читатели, които - във време на самоизолация, ме даряваха с радостта от споделянето. Пишех за всичко онова, което ме е интересувало откакто се занимавам с четене и писане, но ако не беше карантината, едва ли този текст щеше да се роди. ... |
|
Нека тези, които са тук сега, не губят спомена за другите, които са били. В пазвите на Стара планина и до ден днешен се гушат забравени китни български селца. В едно от тях се ражда Йона - девойка наглед не по-различна от всяка друга, но орисана с чудна дарба. Именно на нея е отредено да цери раните на тялото и раните на душата. В един свят, изтъкан от прелестна природна красота, във времената, в които всичко е било едновременно нелеко и все пак щастливо, Йона приема своята съдба. Въпреки тегобите, въпреки мъката, тя смело се бори за щастие и красота. За себе си и за другите. Споменът за нея и всички ония, докоснати от ... |