Градът на статуите. Разкази

Книга съдържа седемнадесет разказа и една новела. Отново поемаме на пътешествие из дебрите на човешката фантазия. Героите често са надарени със свръхестествени дарби или попадат в приказни страни и ситуации. Светът обаче никога не е черно-бял, в него не винаги възтържествува единствено доброто или лошото. А често разликата между тях е недоловима за човешкото око.

"Градът на статуите" започва леко - с приказки и легенди, неусетно нагазва сред непокорните течения на заплетени мистерии и екзотични приключения, и докато се усетите, се озовавате в самото сърце на книгата - в дебрите на въздългите драматични и малко страшнички истории. Доминират жанровете магически реализъм и фентъзи, любимото средство за разказване на автора. Повечето герои се отличават с чудати характери и въображение, изпитват неудържимо привличане към необикновеното и така се озовават в какви ли не ситуации. Други, по-земни типажи, но орисани от външни или свръхестествени сили да страдат, са принудени да излязат от рамката на конвенционалното, за да се противопоставят на надвисналото над главите им проклятие. Темите са интересни и замислящи - многоцветни като живота, а гмурналият се в дълбоките води читател ще открие, ще разпознае себе си в търсещите пътя си персонажи.

Анна Гюрова е родена през 1978 г. в София. Завършва СУ "Св. Климент Охридски" и защитава докторантура по специалността физикохимия. Понастоящем работи като главен асистент и учен-изследовател. Личност с многостранни интереси, страстен читател и автор. Членува в два писателски клуба - "Фортуна" и "Lazarus". Нейни разкази са награждавани на редица литературни конкурси, шест от отличените истории намират място на страниците на "Градът на статуите". Майка е на едно момче и едно сиво коте.

"Бе минало полунощ и градският часовник току-що бе замлъкнал след дванадесетия си удар, когато момичето усети непреодолимо притегляне, идващо от посока на морето. Стана и без да наметне връхна дреха върху мръсната и изпомачкана тъмновиолетова рокля, с която си бе легнала, излезе извън лагера. Босите ѝ стъпала не чувстваха студената пролетна влага. Разумът ѝ бе изпаднал в хипнотична летаргия и тялото ѝ безапелационно се подчиняваше на чуждата воля.

Алберт бе събуден от тревожния рев на тигрите. Нещо сериозно ги бе обезпокоило. Огледа се сънено и изведнъж мозъкът му регистрира липсата на Вероника. Скочи на крака и изтича да вземе картонените кутии.

Дано не ми се случи точно сега, дано...

* * *

Виждаш ли онази къща на хълма? С хубавия път до нея, по който човешки крак не е стъпвал от десетилетия. С добре поддържаната градина, пълна с пищно цъфтящи розови храсти. С яркозелените пейки под ароматните арки, които винаги изглеждат прясно боядисани, но не са приютявали жива душа от години. С чистото - сякаш току-що пометено - стълбище към входната врата. С полуотворените прозорци, по чиито стъкла няма да забележиш дори единствено мръсно петно или драскотина - да не говорим за пукнатина. С широките саксии на первазите, преливащи от свежите, подобни на фунийки чашки на кадифеночервени и тъмносини петунии. С ефирните бели пердета, зад които ти се струва, че се мярка сянката на неясен силует..."
Из книгата