Eminent Figures of Modern Bulgaria ... Макар и широко, неправилно е разпространено становището, че в наше време няма бележити българи. Подобно твърдение не само че не е вярно, но и оказва отрицателно влияние върху развитието на личността и интелектуалния потенциал на обществото. То е обидно и елементарно. Днес нашата страна разполага със сънародници, които във висока степен са допринесли за материалното и духовно добруване на хората. Те заслужават всенародно признание за своя принос в съкровищницата на човешките постижения. Те са бележити. А животът на бележитите българи ще бъде пример за достойно изпълнен дълг за идните ... |
|
|
"От Лайпцигския процес в сибирските лагери" на Благой Попов е впечатляващ и понякога потресаващ разказ за несправедливите обвинения в процеса след пожара на Райхстага през 1933 г., оправдаването и последвалото безпричинно и неочаквано заточване в сибирските трудови лагери - от тези, на които Попов служи вярно цял живот. Това е историята на един идеалист, който попада във водовъртежа на сталинските чистки, предаден от неговите съмишленици и съпартийци, загрижени единствено за собственото си оцеляване. "На 23 март 1954 г., след 30 години емиграция, нелегално завръщане в България, след арести и бягство от ... |
|
|
Дневник на свещеник Иван Дочев ... Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден, без изключение. Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски.Особено интересно е описанието на влизането в Одрин – отношението към ... |
|
|
Кой е Коста Тодоров? Четник в Македония и революционер в Русия. Воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П. Д. Петков и Г. М. Димитров. Приятел на Ерио, Вандервелд и Марина Цветаева. Дипломат в Европа и изгнаник в света. Продавач на сладолед и говорител по Би Би Си. Кавалер на Почетния легион и на четири смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги – на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски. Роден в Москва, живял в Европа и Америка, починал в Париж. Едновременно: Аристид, Дон ... |
|
|
На 6. декември 1878 г. в забутаното грузинско село Гори се ражда Йосиф Джугашвили. Родителите му са бедни селяни. Бащата е обущар, пропива се и често бие жена си и сина си. Според слуховете истинският баща на момчето е неговият кръстник - кръчмар и борец-аматьор, или пък свещеникът на майката. Петгодишен, Йосиф се разболява сериозно от едра шарка, което трайно загрозява лицето му. Лявата му ръка пък е обездвижена, вероятно поради пътна злополука в детска възраст. Това обаче не му пречи да получи добра школовка в груби улични боеве. Майка му го записва в местното църковно училище с идеята някой ден да стане свещеник, но ... |
|
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
|
Казват, че ако съдбата беше разменила местата на Сталин и Хитлер, историята едва ли щеше да забележи рокадата. Защото Йосиф Джугашвили и Адолф Шикългрубер си приличат като огледални отражения – и в детството им, и в юношеските им копнежи и разочарования, и в радикалните им амбиции за преустройство на света, и в поведението им като диктатори съществуват безброй сходни ситуации. Синът на грузинския обущар и наследникът на австрийския чиновник са надарени с достатъчно качества, за да спечелят световна слава, без непременно да се стремят към върховете на властта. Младият Адолф е добър художник. Младият Йосиф е талантлив поет. ... |
|
|
Дневникът предлага допълнителна информация за вече известни исторически факти в периода 1919-1922 г., както и разкрива нови факти, неизвестни досега на изследователите и обикновения читател. Името на ген. Мустаков не е известно на широката читателска аудитория, но за изследователите на новата военна история на България той е изтъкнат военен специалист. През Балканската война е офицер в щаба на Конната дивизия, а през Първата световна война е началник-щаб на 9-а пехотна Плевенска дивизия, която нанася съкрушително поражение на съглашенските войски при Дойранското езеро. След края на войната е началник на кабинета на ... |
|
|
Като пряк участник в събитията и личен приятел на Стамболов, авторът като съвременник на епохата се опитва да характеризира сложната и противоречива личност на един от строителите на българската държава. Завършен през 1909 г., томът на Маринов е пръв и неповторим опит за оценка на мястото и ролята на големия държавник в нашата нова история. Дълги години това е единствената българска книга за управлението на Стефан Стамболов, която се превръща в безценен труд за няколко поколения. В нея има много данни и лични впечатления, които позволяват да се вникне в политическата и психологическата атмосфера на онези бурни времена. ... |
|
|
"Исках да пея. Казаха ми, че е по-добре да не го правя, че нямам никакъв шанс в тази сфера, че с този глас и с тази физика човек не бива да се качва на сцена. Исках да пиша и да композирам песни. Направиха всичко, за да ме накарат да се откажа. И пак беше същото - за такъв некултурен човек като мен не можело да има бъдеще в тази дисциплина. Онези, които четяха текстовете на моите песни, ме уверяваха в обратното (на първо място читателите), но ето - днес пиша своята автобиография убеден, че не съм нито писател, нито литератор. Все пак съм изживял един живот, който може би си струва да бъде разказан -да, казвам може би. ... |
