Царска България 1879 - 1946

Царска България 1879 - 1946 Петър Стоянович, Ивайло Шалафов Времетраене: 1:16 мин. Смарт Off / On. Изключи екрана, включи се в живота Деница Вълева Времетраене: 1:11 мин. Голяма енциклопедия: Космосът Невяна Кънчева, Димитър Ценов Времетраене: 0:59 мин. Пътеводител в китайския зодиак Теодора Лау, Лаура Лау Времетраене: 0:59 мин. Перфекционизмът: Предимство или заплаха? Огнян Димов Времетраене: 1:03 мин. Кортизол под контрол Марина Райт Времетраене: 0:55 мин. Нежеланият брак Катарина Маура Времетраене: 1:04 мин. Капанът на илюзиите Росица Димова Времетраене: 1:03 мин. Славянски митове Ноа Чарни, Светлана Слапшак Времетраене: 1:07 мин. Какво знае реката Изабел Ибанес Времетраене: 0:47 мин. Индже Галина Танева Времетраене: 1:04 мин.

Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии).

За последните 145 години това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Днес читателят държи в ръце своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография.

Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както обществено, така и медийно. След Втората световна война "царското" е поставено под почти пълно запрещение, а научни изследвания и архивна работа в това направление остават привилегия предимно на лоялни на властта историци и литератори.

След промените от 1989 г. именно тази табуизация на темата я превръща в първостепенна и интересна. Особено в издателския бранш обаче покрай появата на поредица ценни и интересни книги на пазара се роят стотици второстепенни, дилетантски обработени и полиграфически некачествени издания. Заблуден от масовостта и декларативността на повечето текстове, през последните над двайсет години читателят остава с впечатлението, че царската тема е от компетенцията на всеки доброжелател или отрицател, без тя да изисква типичната за всяка друга област на познанието задълбочена експертиза.

Отминалото десетилетие показва сериозна промяна на горната практика и успява да нареди "царския въпрос" сред важните теми на съвременната ни историография.

Царското най-сетне трябва да намери мястото си не извън скобите, а в изследването и тълкуванието. Наследството на царска България изглежда относително ясно или поне така ни се иска, доколкото предпочитаме знанието и еволюцията пред цензурата на внезапните пропадала и възходи. Може би постепенното отдалечаване от онова време ще подпомогне процеса на консолидация на нацията около познанието, а не около повърхностната страст. Предложената монография има за цел да систематизира познанието и да подпомогне дебата.

Книгомания ЕООД
София, 1408
ул. Д-р Стефан Сарафов 24, бл.3, офис 1
online@knigomania.bg

Увод
Третото българско царство и владетелските дворове
Владетелите на Третото българско царство
Структура на придворния апарат и задължения на дворцовите служители
Резиденции и домове на владетелското семейство
Ордени, медали и отличия на Третото българско царство
Специфика на облеклото (цивилна и военна свита, дворцови служители и прислуга)
Българският владетелски двор според легитимацията на Готския алманах
Списък, биографии и портрети на свита и служители по длъжност
Заключение
Избрана библиография