Авторът на монографията Пламен Минчев е бакалавър по психология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", магистър по детско-юношеска и училищна психология от СУ "Св. Климент Охридски", доктор по социална психология в Софийския университет, където понастоящем е главен асистент. Професионалните му интереси са в областта на възрастовата, общата, социалната психология, история на психологията и психоанализата. Интересът му към Ерих Фром датира още от студентските му години, когато защитава дипломна работа, свързана с неговото творчество. Автор е на множество статии и студии върху идеите ... |
|
Доказано работещи принципи за по-голямо богатство, по-добро здраве и щастие. ... "Преди няколко години попаднах на прашни ленти и сценарии на няколко от радио- и телевизионните лекционни програми на д-р Хил, забутани нейде из архива на фондацията. Те никога не са били публикувани. Управителният съвет на фондацията силно се развълнува от възможността да бъдат възкресени и така се роди поредицата от книги Наполеон Хил в ефир. Книгата, която държите в ръце, е една от тях, тя съдържа седмичните радиопрограми, излъчени през 1952 година от Париж, Мисури." Дон Грийн - Изпълнителен директор на фондация Наполеон Хил ... |
|
Математиката е разказ за света около нас. Всъщност всички ние боравим с математически принципи през цялото време - когато общуваме, пътуваме, работим или си почиваме. Малцина обаче си дават сметка за истинската сила на математиката - степента, в която тя присъства не само във всеки офис и всеки дом, но и във всеки аспект от живота ни: от съдебните зали до болничните отделения. В тази необикновена книга Кит Йейтс разказва за истински съдбоносни събития, в които приложенията на математиката или злоупотребите с нея са изиграли решаваща роля: пациенти, страдащи заради своите гени; предприемачи, разорили се заради повредени ... |
|
Скритата полза от хаоса ... Идеята, че хаосът и неорганизираността могат да бъдат полезни не би изглеждала толкова контраинтуитивна, ако склонността към ред не бе заложена у всички нас. По-точно, хората са склонни да подценяват разходите по постигането на ред, да омаловажават възможността безпорядъка да не може винаги да бъде елиминиран и да не вярват, че хаосът може да бъде по-ефективен от реда: последният се е превърнал в цел сама по себе си. Тревогата, която събуждат разхвърляните домове и офиси или неорганизирани програми често се дължи не на факта, че безпорядъкът и хаосът са станали причина за реални проблеми, а на ... |