Една увлекателна и мъдра история за приятелството, верността и храбростта, за крадците на времето и малкото момиченце, което с помощта на костенурката Касиопея минава през невероятни приключения и преодолява тежки препятствия, за да върне на хората откраднатото време, да възстанови гласовете на звездите и красотата на часовете-цветя. За да може щастлива отново да слуша в захлас безкрайните истории на своите многобройни приятели и да празнува заедно с тях с възторг и прегръдки - чак докато старите звезди се скрият от небето. ... |
|
|
Невероятно забавни са приключенията на крокодила Гена, Чебурашка и странната старица Шапокляк. Гена живее в малък дом и работи в зоопарка като... крокодил. Той е много сериозен, акуратен и отговорен и обича да чете сериозни книги: справочници, учебници или влакови разписания. Веднъж решава да промени своя начин на живот, разбира, че е скучно да живее без приятели, и разлепва из целия град обяви. Така се запознава и сприятелява с Чебурашка и с други самотни обитатели на града. ... |
|
|
Един ден дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветският строй. С помощта на своята свита - двама демони, млада вещица и огромен черен котарак - той си прави с гражданството фантасмагорични шеги и го подлага на смеховити изпитания. Когато напуска земята, психиатричните заведения са пълни, а силите на реда са в смут... Близо две хиляди години по-рано, в Юдея, римският прокуратор е принуден да потвърди смъртната присъда на един беден скитник философ, който изповядва странното убеждение, че всички хора са добри... Един московски историк пише роман за Пилат ... |
|
|
Трето преработено издание. ... Жена Не питайте коя е тя! Тя няма образ, нито име. Изваях я от самота и назовах "неназовима". Създадох я от къс небе. От всички земни твари сбрана, така възможно само бе безсмъртна тя да си остане. Дамян Дамянов ... |
|
|
Айзък Азимов е познат на българските си читатели като изключителен автор на научнофантастични произведения. Значимостта на неговите творби никога не се изчерпва с отделни истории. Майсторството му на разказвач, мащабите на мислене, които превръщат всеки разказ в епично произведение, както и блестящите идеи, които формират стила на мислене на милиони читатели и на плеада млади автори, стоят в основата на цели направления в развитието на жанра. Не са много обаче хората, които знаят, че Айзък Азимов е един от най-големите учени енциклопедисти на 20-и век. Уникалният опит на великия разказвач и учен енциклопедист да ... |
|
|
"Две съществени тенденции обединяват писателите от първото следосвобожденско поколение: съзнанието им за поруганите въжделения и самочувствието им на летописци на епохата. Те направляват три Вазови произведения, посветени на националноосвободителните борби - "Епопея на забравените", "Немили-недраги" и "Под игото". Като тематика, смисъл и емоционален патос тези творби са твърде близки помежду си. В пародиен план техен аналог е повестта "Чичовци". Ако "Под игото" пресъздава високия патос на българските освободителни вълнения, а "Чичовци" дава неговия снизен, ... |
|
|
Приказна повест. ... Благодарение на тази книга през 1974 година името на Ено Рауд е записано в международния списък на Ханс Кристиан Андерсен. "Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета - Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А ... |
|
|
Библейски митове. ... Българските фолклорни легенди са част от словесния фолклор. Думата фолклор (от английски folk - народи и lore - знание) се употребяват като синоним на народно творчество. Словесният фолклор е изкуство, което чрез словесни художествени образи представя материални и духовния живот на народа: неговата история, бит, труд, вярвания, стремежи. В този сборник са включени митични народни песни, които по обект на изображение и съдържание са по-близки до фолклорните легенди. Някои от тях присъстват образите на митични същества - самовили, самодиви, чрез които българите осмислят страшните и опасни природни ... |
|
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
|
Роман за историята на философията. ... Когато през 1991 г. норвежкият философ Юстайн Гордер завършва "Светът на Софи", той е убеден, че роман за историята на философията може да предизвика интерес само сред специалисти. През 1993 г. книгата е издадена в Германия и веднага се изкачва на върха на класациите за продажби на Der Spiegel. След още две години "Светът на Софи" е най-продаваната книга в света. Публикувана е в цяла Европа, Азия и Америка. Опитът на Гордер да разкаже в достъпна форма историята на философията се оказва триумфален. Книгата е преведена на повече от 60 езика и е продадена в над 40- ... |
|
|
Аз си представям малки дечица да си играят в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо няма никой голям човек, искам да кажа - освен мен. И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта - искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда. Един от най-своенравните автори на нашето време, около когото съществува истинска истерия. Той се превръща в легенда с онова, ... |
|
|
"В едно малко градче, при една висока планина, при една голяма река имаше едно хлапе. Но то не приличаше на другите деца от градчето. То беше малко по-друго. Първо, то никога не вчесваше косата си и затова тя стоеше на главата му чорлава на челото и смачкана отстрани, прилична на изгоряла от слънцето трева, през която е минала цяла черда телци. Върху нея никога не бе поставяна шапка, защото това дете, което другарите му, кой знае защо, наричаха Ян Бибиян. Не можеше да търпи никаква шапка на главата си, а и никаква шапка не можеше търпеливо да стои на една такава глава. Колкото пъти и да попаднеше някаква шапка върху ... |
