Андрей Дмитриевич Сахаров (21 май 1921 г., Москва - 14 декември 1989 г., Москва) - съветски теоретичен физик, академик на СССР академия на науките, един от създателите на първата съветска водородна бомба. Обществена личност, дисидент и защитник на правата на човека; Народен депутат на СССР, автор на проектоконституцията на Съюза на съветските републики в Европа и Азия. Носител на награда за мир Нобел за 1975 година. За дейността си по правата на човека той е лишен от всички съветски награди и награди, а през 1980 г. е депортиран със съпругата си Елена Бонер от Москва. В края на 1986 г. Михаил Горбачов позволи на Сахаров ... |
|
|
Александър Степанович Попов е руски физик. Роден е на 16 март 1859 г. в Туринские рудники в Урал. Завършва блестящо университет през 1883 г. и получава покана да преподава в Минния офицерски клас в Кронщад - по това време единственото учебно заведение, подготвящо специалисти електротехници. Знаейки, че там има прекрасна лаборатория по физика и ценна библиотека, Попов се отказва от другите предложения и заминава за Кронщад. Там съвместно с преподавателската си работа развива голяма изследователска дейност в областта на електротехниката.През онези години германският учен Хайнрих Херц открива съществуването на ... |
|
|
Ърнест Ръдърфорд е новозеландско-британски физик, основоположник на ядрената физика. В началото на научната си дейност той предлага идеята за периода на радиоактивния полуразпад, доказва, че радиоактивността е свързана с преобразуването на един химичен елемент в друг, и прави разграничение между алфа- и бета- радиация. През 1908 година получава Нобелова награда за химия за своите проучвания на разпадането на елементите и химията на радиоактивните вещества. Ръдърфорд извършва най-важните си изследвания след получаването на Нобеловата награда. През 1911 година той предлага модел на атома, според който положителният ... |
|
|
Алесандро Волта (18 февруари 1745 г. Комо, Миланско херцогство - 5 март 1827 г. (82 г.) Комо, Кралство Ломбардия-Венеция) е италиански учен - физик и химик. Роден е в гр. Комо, където и завършва образованието си. Изпратен от родителите си да учи в йезуитско училище, с цел да стане адвокат, той много скоро разбира, че повече го интересуват физичните и химични явления. Ентусиазиран от тях, пише първото си научно произведение. През 1774 г. става учител по физика в родния си град, а пет години по-късно - професор в университета в Павия. През 1775 г. изработва електрофор - уред, с който се произвежда статично електричество. ... |
|
|
Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди (1809 - 1847) е германски композитор, диригент и пианист от епохата на романтизма. Той е автор на прочути симфонии, концерти, камерни творби и оратории, както и на увертюрата и музиката към Сън в лятна нощ, включително прочутия Сватбен марш. Менделсон допринася за възраждането на интереса към творчеството на Йохан Себастиан Бах и оставя трайно наследство в европейската музикална култура. Портрета е изработен от картон с размери 30 x 42 cm. ... |
|
|
Вилхелм Конрад Рьонтген (срещано и като Рентген) е германски физик. На 8 ноември 1895 година Рьонтген открива и документира електромагнитно излъчване, известно днес като рентгеново. Апаратът, създаден от Рьонтген за тази цел, е познат като рентгенов апарат. За това си откритие получава първата Нобелова награда за физика през 1901 година. Той нарича лъчението Х-лъчи, тъй като тяхната природа е била непозната. Роден е на 27 март 1845 година в Ленеп, Германия, като единствен син на собственика на текстилна фабрика Фридрих Рьонтген и неговата съпруга Шарлоте Костанце. Първоначално посещава техническото училище в Утрехт, а ... |
|
|
Андре-Мари Ампер е знаменит френски физик, математик и естествоизпитател, считан за един от основните откриватели на електромагнетизма. В негова чест единицата за сила на тока е наречена ампер. Той пръв изследва взаимодействията между електрически ток и магнитно поле и формулира основните им закони. Той изказва и разработва теоретично хипотезата, че намагнитването на желязото се дължи на молекулни токове, която и днес, макар и изменена, остава в сила. През 1820 г. предлага електромагнитните явления да се използват за предаване на сигнали. Изследванията на Ампер имат връзка и с други науки като математика, химия, философия, ... |
|
|
Жан Фредерик Жолио-Кюри, до брака Жан Фредерик Жолио, е френски физик, Нобелов лауреат по химия. Роден в Париж на 19 март 1900 г., той е възпитаник на Висшето училище по физика и химия в родния си град. През 1925 г. той става помощник на Мария Кюри в Радиевия институт, а през 1926 г. се жени за нейната дъщеря, Ирен Кюри. Жолио получава докторска степен след като защитава дисертацията си за електрохимията на радиоактивните елементи. По време на окупацията на Франция той взема дейно участие във Френската съпротива. След Втората световна война той става директор на Националния център за научни изследвания (Centre National ... |
|
|
Нилс Хенрик Давид Бор е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 година. Той е сред създателите на съвременната физика, има значителен принос към теорията за структурата на атома и към квантовата механика. Неговите разбирания са от решаващо значение в един възглед за микрофизиката, който продължава да се счита за стандартен и е известен като копенхагенска интерпретация. Роден е на 7 октомври 1885 г. в Копенхаген, Дания. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет, а майка му произлиза от добре известно сред банковите, политическите и интелектуалните среди еврейско семейство. В дома им ... |
|
|
Макс Карл Ернст Лудвиг Планк е известен германски физик теоретик, считан за баща на квантовата механика и един от най-видните физици на XX век. Той е директор на Института за теоретична физика в Берлин и член на Берлинската академия на науките, както и на редица чуждестранни научни дружества и академии на науката. През 1900 г. Макс Планк извежда закона за излъчване на абсолютно черно тяло и въвежда константа, която днес е известна като константата на Планк. През 1918 г. получава Нобелова награда за физика за откриването на закона за квантуване на енергията (връчена му е през 1919). Научните трудове на Планк са посветени ... |
|
|
Исак Нютон (25 декември 1642 г. Улсторп при Колстъруърт, Великобритания - 20 март 1727 г. на 84 г., Лондон, Великобритания ) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен живял някога. В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв ... |
|
|
Георг Зимон Ом е немски физик. През 1826 г. установява закона за пропорционалността между напрежението и тока през проводник (като част от електрическа верига) и през 1827 г. го обявява теоретично. Законът на Ом се признава и използва и от много други учени - Хайнрих Ленц, Борис Якоби, Карл Фридрих Гаус и пр. Те слагат закона на Ом в центъра на своите изследвания. През 1843 г. Ом показва, че сложните звуци, които възприема ухото, се разлагат на прости. Георг Ом започнал изследванията си след изобретяването на електрохимичната клетка от Алесандро Волта. Използвайки саморъчно изработени съоръжения, Ом открил, че потокът, ... |
