Жан Фредерик Жолио-Кюри, до брака Жан Фредерик Жолио, е френски физик, Нобелов лауреат по химия. Роден в Париж на 19 март 1900 г., той е възпитаник на Висшето училище по физика и химия в родния си град. През 1925 г. той става помощник на Мария Кюри в Радиевия институт, а през 1926 г. се жени за нейната дъщеря, Ирен Кюри. Жолио получава докторска степен след като защитава дисертацията си за електрохимията на радиоактивните елементи. По време на окупацията на Франция той взема дейно участие във Френската съпротива. След Втората световна война той става директор на Националния център за научни изследвания (Centre National ... |
|
|
Нилс Хенрик Давид Бор е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 година. Той е сред създателите на съвременната физика, има значителен принос към теорията за структурата на атома и към квантовата механика. Неговите разбирания са от решаващо значение в един възглед за микрофизиката, който продължава да се счита за стандартен и е известен като копенхагенска интерпретация. Роден е на 7 октомври 1885 г. в Копенхаген, Дания. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет, а майка му произлиза от добре известно сред банковите, политическите и интелектуалните среди еврейско семейство. В дома им ... |
|
|
Макс Карл Ернст Лудвиг Планк е известен германски физик теоретик, считан за баща на квантовата механика и един от най-видните физици на XX век. Той е директор на Института за теоретична физика в Берлин и член на Берлинската академия на науките, както и на редица чуждестранни научни дружества и академии на науката. През 1900 г. Макс Планк извежда закона за излъчване на абсолютно черно тяло и въвежда константа, която днес е известна като константата на Планк. През 1918 г. получава Нобелова награда за физика за откриването на закона за квантуване на енергията (връчена му е през 1919). Научните трудове на Планк са посветени ... |
|
|
Георг Зимон Ом е немски физик. През 1826 г. установява закона за пропорционалността между напрежението и тока през проводник (като част от електрическа верига) и през 1827 г. го обявява теоретично. Законът на Ом се признава и използва и от много други учени - Хайнрих Ленц, Борис Якоби, Карл Фридрих Гаус и пр. Те слагат закона на Ом в центъра на своите изследвания. През 1843 г. Ом показва, че сложните звуци, които възприема ухото, се разлагат на прости. Георг Ом започнал изследванията си след изобретяването на електрохимичната клетка от Алесандро Волта. Използвайки саморъчно изработени съоръжения, Ом открил, че потокът, ... |
|
|
Алберт Айнщайн (14 март 1879 г. Улм, Германска - 18 април 1955 г. (76 г.) Принстън, Ню Джърси, САЩ) империяе немски физик-теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика. Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение E=mc^{2} за еквивалентност на маса и енергия. През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към ... |
|
|
Пьотър Илич Чайковски 7 май 1840 - 6 ноември 1893 е руски композитор от епохата на романтизма. Разнообразното му творчество включва симфонии, опери, балет, инструментална и камерна музика и песни. Той е автор на едни от най-популярните концертни и театрални музикални произведения в класическия репертоар, като балетите Лебедово езеро, Спящата красавица и Лешникотрошачката, Тържествена увертюра 1812 година, Концерт за фортепиано и оркестър № 1, последните му три номерирани симфонии и операта Евгений Онегин. Роден в семейство от средната класа, Чайковски се подготвя за чиновническа кариера, въпреки очевидните му музикални ... |
|
|
Николай Андреевич Римски-Корсаков (на руски: Никола́й Андре́евич Ри́мский-Ко́рсаков) е руски композитор, педагог, диригент, общественик, музикален критик. Член на Могъщата петорка (на руски: Могучая кучка). Автор на 15 опери, 3 симфонии, симфонически картини, камерна музика. Роден на 6 (18) март 1844 г. в Тихвин, Новгородска губерния, починал на 8 (21) юни 1908 в имение край с. Любенск до Луга, сега в Ленинградска област. В далечната губерния, в която баща му, демократичен дворянин, разпуснал селяните си далеч преди декрета за разкрепостяването, Николай учил малко пиано, колкото е необходимо за ... |
|
|
Михаил Иванович Глинка (1804 - 1857) е известен руски композитор. Считан е за основоположник на руската класическа музика. Получава широко признание и извън родината си.Глинка е роден на 1 юни 1804 г. в село Новоспаское, близо до река Десна в Смоленска губерния на Руската империя. Баща му, Иван Николаевич Глинка, е заможен капитан в оставка. На десетгодишна възраст Михаил Глинка започва да учи пиано и цигулка. През 1817 г. родителите му го завеждат в Санкт-Петербург и го настаняват в т. нар. Благороден пансион (Първа Санктпетербургска класическа гимназия) при Педагогическия институт. В Петербург Глинка взема уроци от ... |
|
|
Кристоф Виллибальд Глюк (1714 - 1787) е немски композитор, считан за един от най-важните реформатори на оперното изкуство през XVIII век. С творчеството си той се стреми да освободи операта от излишната сложност и да я направи по-драматична и достъпна, като акцентът пада върху изразителността на музиката и връзката ѝ с текста. Сред най-известните му произведения са оперите Орфей и Евридика и Алцеста, които оказват огромно влияние върху развитието на класическата музика. Портрета е изработен от картон с размери 30 x 42 cm. ... |
|
|
Джоакино Антонио Росини е италиански композитор, автор на повече от 30 опери, както и на църковна и камерна музика. Първите му опери са Танкред (Tancredi) и Италианката в Алжир (Dell'arte L'italiana in Algeri) (1813). Други негови известни опери са: Севилският бръснар, Пепеляшка, Семирамида, Аленият войник, Крадливата сврака. Неговото творчество представлява един нов етап в развитието на италианската опера. Музикално-сценичните произведения на Росини са здравата основа, върху която по-късно италианското оперно творчество ще достигне до своя най-голям разцвет. Портрета е изработен от картон с размери 30 x 42 cm. ... |
|
|
Джа̀комо Анто̀нио Домѐнико Микѐле Втори Марѝя Пучѝни е един от най-популярните италиански оперни композитори. Специалистите го приемат като продължител на делото на Джузепе Верди. Той е последният от плеядата италиански оперни композитори, започваща през XVII век с Клаудио Монтеверди и преминаваща през Джоакино Росини и Джузепе Верди. За разлика от своите предшественици Пучини пише по-леки творби с нов, реалистичен стил, който придобива популярност в края на XIX век. Неговите опери се отличават с възхитителни мелодии и ярки женски образи. Много от тях влизат в постоянния репертоар на ... |
|
|
Антонио Лучо Вивалди е италиански композитор, виртуозен цигулар, музикален педагог и духовник. Роден във Венеция, той е смятан за един от най-значимите барокови композитори с голямо влияние в цяла Европа, още докато е жив. Известен е най-вече с множеството си инструментални концерти, за цигулка и за различни други инструменти, както и със своите църковни хорови произведения и повече от четиридесет опери. Най-известна сред тях е поредицата концерти за цигулка, известна като Четирите годишни времена. Макар че днес Вивалди е най-известен като композитор, той е смятан от съвременниците и за цигулар с изключителна техника. ... |
