Провинциалният Тел Илан е сцена на различни страсти и съдби: старец и овдовялата му дъщеря с пораснали деца, наемателя им - млад арабин, увлечен по хазяйката си, съседката им - стара мома, кмета, внезапно получил бележка от жена си "Не се тревожи за мен", брокер с идеи за изграждане на спа център... На фона на привидното оживление селцето тъне в праха на разбитите илюзии и пропилените надежди. Жителите му давят в работа стремежа си към по-добро и кътат под пластовете спомени, недоизказани думи, несподелени чувства и пропуснати поводи. Амос Оз е най-популярният израелски писател, автор на повече от 20 книги, ... |
|
Бинка Пеева е известно име в българската журналистика, особено от периода на в. "Репортер 7" - първия частен вестник, на който тя е съсобственик и главен редактор. Новата й книга също е репортерска - тя пише за нещата от битието ни без евфемизми и без недомлъвки. Мнозина я смятат за нахална и безсрамна. Нейното верую в литературата е истината. Погледът й към живота е ироничен и подчертано самоироничен, а опитът й - автентичен, а не изсмукан от маникюра. Затова ще ви разсмее, но също ще ви накара да поразмишлявате. Забавлявайте се! ... |
|
Йерусалим, 1947-а. Едно момче търси мястото си между понятия като дълг и предателство, любов и прошка, свой и чужд. Приятелите му го наричат Профи, съкратено от Професора, заради навика му да рови в книгите и да изследва и проверява думите. Именно този навик го сближава с войник от британските окупационни сили - реален враг, който "обича евреите и иска да научи езика на древните пророци". Ами ако това приятелство се превърне в предателство? Между фантазии и реалност, с тънка ирония и лека носталгия, Амос Оз разказва не просто историята на своя герой, но и живота на цяло поколение. Именно уникалните му стил и ... |
|
"Двадесет години след смъртта си КГБ на всемогъщия Съветски съюз все още обсебва въображението. От обикновения гражданин до професионалистите от ДСТ самото споменаване на магическото съкращение предизвиква особен блясък в погледите и неизменната въздишка на съжаление: "Тогава поне имахме достойни противници!". Противник, а не враг, защото някогашната най-могъща централа в света – не само по ресурси, но и по постижения и качества на своите служители – внушава уважение и дори възхищение у всички ветерани от единствения боен фронт, който си струва, този на сенките и мрака. За всички, които се съмняват, ще ... |
|
Книга четвърта от поредицата "Маговетри" ... Маша е надарена с необикновени способности: тя е странник преминаващ през тъканта на световете, или казано по-просто, маговерта. И при всяко свое пътешествие трябва да изпълни особена мисия. Този път от сурова зима, тя попада в горещо лято, но... в съвършена друга реалност! това е истинско царство на океана, тук пристигат от най-отдалечените кътчета на Космоса, за да си починат и да се полекуват на слънце и морски въздух. При това на всички гости се предоставя за седмица неограничен кредит за всякакви стоки и услуги. Истински рай! Но щом Маша е попаднала на това ... |
|
Назначиха отец Кънчо за енорийски свещеник на Плитки рид, Умляк и Метохия. Засели се той в недоизкусурена къщица с две стаички и запуснат от века двор. В този глух край, осеян с безнадеждност и студен камък, не се намери посветена Богу женица, която да му готви, пере и помага... ... |
|
"Принцеса съм била!" От думите им страшно я заболя. За да не заплаче, Маша се загледа през прозореца към блестящия под уличните лампи сняг. "Каква отвратителна дума, принцеса, трябва да се измисли нещо друго. Например коронела или пък коронеса - от корона. Или..."– Венцеса! - подсказа майка ѝ от мрака в стаята. – Точно така, венцеса от венец! Майка ѝ се отправи към тъмнеещата врата, шумолейки с дългата до пода рокля. Нещо не беше както трябва - не само в майка ѝ, но в цялата стая. Допреди миг Маша бе у дома, в кревата, с термометър под мишница и хапче под езика, а сега всичко се ... |
|
Книга втора от поредицата "Маговетри". Не подминавай вълшебството... ... Очите ѝ се напълниха със сълзи от обида. Искаше ѝ се да извика: "Аз не съм като другите! Аз съм маговетра, мога да правя вълшебства и да спасявам други светове!". Но си замълча. Кой щеше да ѝ повярва, че е извършила достатъчно подвизи, за да я смятат за истинска личност, след като не разполагаше с абсолютно никакви доказателства? Тя наистина беше преживяла невероятни приключения и беше рискувала живота си, но тук, в този свят, те ѝ се струваха само като страшен кошмар. Често я сърбяха ръцете да направи ... |
|
"Черната кутия" е написан през 1986 година, но и до днес си остава ненадминат пример за политически роман, майсторски пресъздаден през призмата на строго интимните отношения в един разпаднал се брак. Епистоларната форма на цялата книга е удобната канава, върху която Оз - без грам сантимент и сълзливост - разказва една изключително емоционална история на фона на динамичните събития в Израел от 70-те години на XX век. Като в черна кутия на катастрофирал самолет героите в този роман дирят причините за краха на живота и на надеждите си. Самият автор ги определя като хора, които "не могат да намерят покой в ... |
|
Германският психоаналитик, философ и социален психолог Ерих Фром (1900 - 1980) е сред най-влиятелните мислители на ХХ век и един от изтъкнатите застъпници на тезата за интеракциите между психологията и обществото. Името му се свързва с известната Франкфуртска школа към Института за социални изследвания, а в творчеството му среща си дават както темите на религията, любовта, свободата и човешката природа, така и социално-икономическите тези на Карл Маркс, психоанализата на Фройд и екзистенциализмът на Киркегор. През целия си живот заема активна антивоенна позиция и призовава за по-хуманно общество, в което любовта и ... |
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес от страна на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Филип II (1556 - 1598) ... |
|
От най-древни времена човекът търси своето място в света и истината за мирозданието. Но постижимо ли е подобно знание? Различните епохи и цивилизации по различен начин подхождат към вечните философски въпроси, като се опитват да им дадат отговор по емпиричен път или пък чрез науката и религията. Опитът води до определени познания, науката ги систематизира и извежда на друго ниво, в което съществуват хипотези и доказателства. Религията пък им отваря вратата към онзи непроницаем свят, подвластен единствено на духа и вярата. А философията не само помирява разнопосочните стремления към познанието, но и ги обединява с обща цел ... |