Представени от Недялко и Чавдар Йорданови ... "Навършват се 100 години от рождението на нашия баща Асен Недялков Йорданов. Чувстваме с брат ми Чавдар за свой синовен дълг за извадим на бял свят неговите дневници, както и многобройните писма с майка ни, писани, когато той е бил в концлагерите Еникьой, Гиген и Белене. Малко са хората с толкова трагична съдба като неговата. Живял е само 34 години, като 9 от тях е прекарал в следствия, затвори и лагери. Бил е командир на нелегалния партизански щаб в Бургас по време на съпротивата срещу фашизма. Бил е осъден на смърт чрез обесване на рождения си ден 27 юли 1944 година. ... |
|
|
Най-поетичната, най-елегичната и най-българската творба на Амос Оз. Невзрачният счетоводител Албер Данон овдовява без време, ала в страданието си загубва диалога с непокорния си син и се изправя пред непосилното предизвикателство да приюти приятелката му – измамена от един и прелъстена от друг. Всеки от героите в тази книга е на кръстопът – между две жени, между двама мъже, между минало и настояще, между дълг и желание, между пари и любов... Целият роман е написан в мерена реч – с лапидарни станси, които не само носят имената на някои виртуозни музикални форми, но и звучат като химн в многогласието и хармонията на всяка ... |
|
|
Бинка Пеева е известно име в българската журналистика, особено от периода на в. "Репортер 7" - първия частен вестник, на който тя е съсобственик и главен редактор. Новата й книга също е репортерска - тя пише за нещата от битието ни без евфемизми и без недомлъвки. Мнозина я смятат за нахална и безсрамна. Нейното верую в литературата е истината. Погледът й към живота е ироничен и подчертано самоироничен, а опитът й - автентичен, а не изсмукан от маникюра. Затова ще ви разсмее, но също ще ви накара да поразмишлявате. Забавлявайте се! ... |
|
|
Защо Рамона трябваше да играе с Уила Джийн, след като сестра й не бе длъжна? Защото беше по-малка. Ето защо. Рамона беше поразена от цялата тази несправедливост. Само защото бе по-малка, от нея винаги се искаше да прави разни неща, които не желае: да си ляга по-рано, да носи старите дрехи на Бийзъс, грижливо запазени от майка им, да тича и да разнася какво ли не, понеже краката й били млади... А Бийзъс винаги си пишеше домашното! И ето че сега отново трябваше да се оправя сама с Уила Джийн – сякаш цялото й семейство зависеше от нея… Рамона погледна още веднъж към книгата си с приказки, която я чакаше върху стола до ... |
|
|
Най-големият проблем на Беатрис Куимби бе сестра ѝ Рамона. Беатрис, или Бийзъс - както всички ѝ викаха, понеже Рамона я нарече така, когато проговори, имаше достатъчно приятелки с по-малки сестри, ала никоя от тях не бе такова чудовище като Рамона. За деветгодишната Бийзъс четиригодишната ѝ сестричка бе истинска напаст. Така я дразнеше, че направо я изкарваше от нерви. Например когато Рамона пиеше лимонада, задължително първо духваше силно в сламката, уж за да види какво ще стане. Ако пък рисуваше на двора, накрая някак винаги сграбчваше съседската котка за гушата. Ето такива дразнещи неща правеше ... |
|
|
Йерусалим, 1947-а. Едно момче търси мястото си между понятия като дълг и предателство, любов и прошка, свой и чужд. Приятелите му го наричат Профи, съкратено от Професора, заради навика му да рови в книгите и да изследва и проверява думите. Именно този навик го сближава с войник от британските окупационни сили - реален враг, който "обича евреите и иска да научи езика на древните пророци". Ами ако това приятелство се превърне в предателство? Между фантазии и реалност, с тънка ирония и лека носталгия, Амос Оз разказва не просто историята на своя герой, но и живота на цяло поколение. Именно уникалните му стил и ... |
|
|
"Двадесет години след смъртта си КГБ на всемогъщия Съветски съюз все още обсебва въображението. От обикновения гражданин до професионалистите от ДСТ самото споменаване на магическото съкращение предизвиква особен блясък в погледите и неизменната въздишка на съжаление: "Тогава поне имахме достойни противници!". Противник, а не враг, защото някогашната най-могъща централа в света – не само по ресурси, но и по постижения и качества на своите служители – внушава уважение и дори възхищение у всички ветерани от единствения боен фронт, който си струва, този на сенките и мрака. За всички, които се съмняват, ще ... |
|
|
Книга четвърта от поредицата "Маговетри" ... Маша е надарена с необикновени способности: тя е странник преминаващ през тъканта на световете, или казано по-просто, маговерта. И при всяко свое пътешествие трябва да изпълни особена мисия. Този път от сурова зима, тя попада в горещо лято, но... в съвършена друга реалност! това е истинско царство на океана, тук пристигат от най-отдалечените кътчета на Космоса, за да си починат и да се полекуват на слънце и морски въздух. При това на всички гости се предоставя за седмица неограничен кредит за всякакви стоки и услуги. Истински рай! Но щом Маша е попаднала на това ... |
|
|
Назначиха отец Кънчо за енорийски свещеник на Плитки рид, Умляк и Метохия. Засели се той в недоизкусурена къщица с две стаички и запуснат от века двор. В този глух край, осеян с безнадеждност и студен камък, не се намери посветена Богу женица, която да му готви, пере и помага... ... |
|
|
"Принцеса съм била!" От думите им страшно я заболя. За да не заплаче, Маша се загледа през прозореца към блестящия под уличните лампи сняг. "Каква отвратителна дума, принцеса, трябва да се измисли нещо друго. Например коронела или пък коронеса - от корона. Или..."– Венцеса! - подсказа майка ѝ от мрака в стаята. – Точно така, венцеса от венец! Майка ѝ се отправи към тъмнеещата врата, шумолейки с дългата до пода рокля. Нещо не беше както трябва - не само в майка ѝ, но в цялата стая. Допреди миг Маша бе у дома, в кревата, с термометър под мишница и хапче под езика, а сега всичко се ... |
|
|
Книга втора от поредицата "Маговетри". Не подминавай вълшебството... ... Очите ѝ се напълниха със сълзи от обида. Искаше ѝ се да извика: "Аз не съм като другите! Аз съм маговетра, мога да правя вълшебства и да спасявам други светове!". Но си замълча. Кой щеше да ѝ повярва, че е извършила достатъчно подвизи, за да я смятат за истинска личност, след като не разполагаше с абсолютно никакви доказателства? Тя наистина беше преживяла невероятни приключения и беше рискувала живота си, но тук, в този свят, те ѝ се струваха само като страшен кошмар. Често я сърбяха ръцете да направи ... |
|
|
"Черната кутия" е написан през 1986 година, но и до днес си остава ненадминат пример за политически роман, майсторски пресъздаден през призмата на строго интимните отношения в един разпаднал се брак. Епистоларната форма на цялата книга е удобната канава, върху която Оз - без грам сантимент и сълзливост - разказва една изключително емоционална история на фона на динамичните събития в Израел от 70-те години на XX век. Като в черна кутия на катастрофирал самолет героите в този роман дирят причините за краха на живота и на надеждите си. Самият автор ги определя като хора, които "не могат да намерят покой в ... |
