"На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийската централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е мразовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдни вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова. В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: "Ние си пишем уроците, тя си седне и една ... |
|
|
Избрани стихотворения от носителя на Националната награда за поезия "Иван Пейчев". ... |
|
|
В "Любов до повръщане" са събрани най-горещите разкази, невинните фантазии на Атанас Стойчев от предишни книги. Ако и вие сте горещи, може да ви се наложи да вземате студен душ. Атанас Стойчев е писател от висок порядък - той е не само сладкодумен майстор на прозаичния сказ, но и умен, много наблюдателен и прозорлив събеседник. Стилът му на писане е забележителен - знае как да поддържа и да засилва сюжетното напрежение, подборът на думите му е напълно хармонизиран с поведението и манталитета на образите, всяко изречение е изпипано до блясък. Да не говорим за психологическия рисунък на героите му - той е ... |
|
|
"Придобитите от проучванията с методите на археологията на паметника и прилежащия му некропол данни позволиха да бъде хвърлена светлина не само върху архитектурната история на църквата, но и върху проблемите на градоустройствената структура на селището, проблема за произхода на архитектурно-композиционната форма на арбанашките храмове, мястото и ролята на църквата "Св. Димитър" в живота на Арбанаси и историята на Търновската митрополия. В настоящия труд са представени резултатите от това проучване." Хитко Вачев ... |
|
|
Сборникът "Завинаги" е трета книга от трилогията на Мартин Маринов, носеща горчивото ухание и безсрамния блясък на упадъка в съвременното българско общество. Предишните две белетристични книги "Играчки от кал" и "Лазурния бряг на болката" излязоха през 2017 и 2019 година. ... |
|
|
"Всеки добър Роман поема по своя път към читателите си само тогава, когато е повикан от Времето. Защото и Вдъхновението е събудено от времето. А Времето на нашето безвремие вече не вика, не събужда - то направо крещи неистово. Крещи, че закъсняваме да защитим най-святото, което е създало нашите деди, и дай Боже, ще създаде и нашите потомци - Любовта между Мъжа и Жената. И неслучайно този път Времето е призовало не един и двама автори едновременно. При това - Мъж и Жена. И мисля, че (както винаги) Времето не е сбъркало. Защото "Ключът на реката" е един, но е за двама души, които се обичат. Между другото ... |
|
|
Хенрик Мейнандер рисува една жива и смела картина на историята на Финландия от интегрирана част на шведското кралство до автономно Велико Херцогство в рамките на Руската империя, която постепенно се трансформира и съзрява в нация със самосъзнание, в независима държава, която умело се адаптира към съвременните технологии. Основният географски контекст за неговото изследване е Балтийският регион, и авторът свързва своя анализ със структурното развитие и повратните точки в европейската история. История на Финландия съчетава политиката, икономиката и културата, за да покаже начина, по който се използват човешките и ... |
|
|
Автор на книгите: "Приказки, прошепнати край морето", "Бях там" и "Мисия за двама: Далечната планета"."Как да владееш средата на чувствата? Както умееш да си въздържан и умерен в ежедневието? А махалото, което като с вълшебна пръчица се показва само в двете крайни позиции? Силно Да, силно Не. Разпъва те между мечти, илюзии или реални радости и горчивина, отчаяние, безверие, безнадежност, тъга. Вечните колебания, съмнения, но е истина и го изживяваш така. Трудно ти е спокойно да наблюдаваш плавния и вярно, скучен път на движението между днес и утре, сега и после, винаги и никога. Що за ... |
|
|
Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода, Дядо Ильо Малешевски или Малешевец, е български хайдутин и революционер. Често е определян и като последния хайдутин. Димитър Угрин (Димитър Стоянов Мишев) е български писател, роден на 10 декември 1917 г., Търговище. Завършва славянска филология в СУ Св. Климент Охридски (1943). Автор е на книгите Разбори на книгите: Светлина в Коорди от Ханс Леберхт; От все сърце от Елизар Малцев (1951), Пече се хляба на народа (1957, в съавторство), Въпроси на детската литература в 12 ч. (1964, в съавторство). Умира на 12 юни 2006 г."На 28 май 1805 година в семейството на ... |
|
|
Детската книжка "Приключения и вълшебства", е създадена за радост на малки и пораснали деца. Съдържа четиринадесет стихотворения, като към тях са и прекрасните рисунки на художничката Петя Папазова. Трите композиционни единици - Приключения на морския бряг, Вълшебни приключения и Приказни сезони, правят книжката разнообразна, развлекателна и интересна за читателите. Самите те, могат да помечтаят. Чрез книжката се дава възможност на малките читатели да опознаят света, да изберат вълшебен герой и да поиграят наум с него. Книгата е посветена на сина на авторката, което носи и послание за всички деца: да вярват ... |
|
|
В Епиграми и кратки разкази превръща ежедневните си преживявания и наблюдения юристът и преподавател ВТУ Св. св. Кирил и Методий гл. ас. д-р Христо Орманджиев. Вече няколко години той събира творчеството си. Злободневни, но не и злобни са кратките сатирични стихотворения на Христо Орманджиев, който работи като старши юрист и в Областна служба Изпълнение на наказанията във Велико Търново към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. И там, и в университетските аудитории той често става свидетел на ситуации, които го провокират да пише епиграми и разкази. Често персонажите му са реални, но като герои в разказите му те ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
