Разговорите с Екатерина Йосифова, водени от Николай Трайков между 2009 и 2013 г., тематизират поезията и живеенето от 50-те години на XX век насетне. Тяхното голямо достойнство е в свободния творчески подход към т.нар. "анкетен метод" и постигнатата атмосфера на реално общуване с една от най-значимите български поетеси. Читателите стават съпричастни на истински творчески диалог, прорязан от дълбинни споделяния за писането и съществуването. Диалог, в който въпросите и отговорите често се трансформират в прозорливи тълкувания и самотълкувания. ... |
|
|
"Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но като наслагва и редува различни форми на показване- представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която ... |
|
|
Обект на изследването са социологията на литературата и нейното историческо битие. Част от нейните "маршрути" са от книжарницата на Г. Бакалов през "Хайка за вълци", през клишетата на ученическите анализи, през Арцибашев и рецептивната съдба на "Санин", през големството на В. Фриче и трагедията на Бахтин и Медведев, през посмъртното разтерзаване на Н. Мар до Лукач и Валтер Бенямин, до новите африкански общества и оксимороните на Ноъм Чомски. Особен е и жанрът на тази книга: тя смело съвместява историческото изследване с моралистичния ангажимент на публицистичното слово, детайлния анализ с ... |
|
|
Кога започва селектирането на корпуса от канонични текстове, структурирането на "високо" и "ниско" литературно пространство? Защо една съществена част от стихотворенията на 40-те и 50-те години на XIX век се оказва обвързана с етикета на лошия вкус у поетическото бездарие. Този текст се опитва да доуплатни образа на периода, наречен Българско възраждане, допускайки, че в неговите предели има място както за храбри мустакати типове с оръжие в ръка, така и за по-семпли персони - любовници, хедонисти, "еволюционисти". Тяхното преимущество вероятно е тъкмо в невъзможността да се превърнат в ... |
|
|
Изданието има нормативен характер и съдържа основните правила на правописа и пунктуацията на българския език. Разработено е от екип езиковеди, специалисти по книжовен език от Института за български език при Българската академия на науките. Изданието има официален характер – правилата, формулирани в него, са задължителни за писменото общуване. Обхванати са най-важните правописни и пунктуационни проблеми. Всички обяснения са илюстрирани с внимателно подбрани примери от разнообразни източници, представителни за днешната писмена практика. Книгата е предназначена за всички, които си поставят за цел да овладеят правописа и ... |
|
|
Антоанета Алипиева е доцент по нова и най-нова българска литература в ШУ Епископ К. Преславски. Автор е на книгите Четене на себе си (1998; 2004), Национална идентичност в българската литература (1999), Български комплекси (2001; 2004), Българската поезия от 60 -те години на XX век. На повърхността. Под повърхността (2004), Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век (2007), Българската литература от 1878 до 1918 г. (2004), Българската литература от 20 -те години на XX век до наши дни (2004). Съставител е на сборника Списание Българска мисъл (1999), Петър Алипиев. Лирика (2000) и на антологията ... |
|
|
Библиотека личности - книга втора ... Библиотека „Личности” представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература – редицата от личности, които задават нейния висок смисъл. Иван Динков (1932–2005) чрез творчеството и поведението си е сред най-влиятелните автори в писателската ... |
|
|
Обект на изследователски интерес в книгата са емблематични за възрожденската литература текстове. Подбраните за анализ творби са обединени от идеята за непреходността им. Написани талантливо, искрено и вълнуващо, те създават традиции, провокират нови прочити. Отделните студии разглеждат представителни за епохата жанрове: историография, живописание, поезия, драматургия, публицистика. Книгата е насочена към широката културна общественост, като изпълнява и образователни цели. ... |
