"Слязох по стълбището. Не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е по-весело. И ето ти ме мен, застанала до Бога. Съвсем близо, както никога не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. Все пак беше толкова огромен, а просто не може нещо толкова огромно да се изпречи на пътя ти и ти да не повярваш в него. Нищо не каза, като го дръпнах за крачола. Само за момент протегна ръка и аз побързах да се метна на показалеца. Бавно и тромаво ме доближи до ухото си, като с другата длан не преставаше да прелива. Лявото му коляно все се пълнеше, дясното все се изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? - ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Новите лица на литературна Европа". ... В сборника "Тъмна материя" са включени единайсет разказа, чиито сюжети са обединени от стремежа на авторката да проникне и да тълкува психологията на иначе трудно разгадаемата "тъмна духовна материя" на своите герои, която в книгата ѝ изпълва пространството от любовта до смъртта. Още в първия си разказ "Обреченият" авторката потапя читателя в изключително сложния морален проблем на лекар-учен, поразен от неизлечима болест в последната фаза от живота му, когато хирурзите присаждат негов орган в друго тяло, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Известните жени в историята" на издателство "Емас". ... Днес името Марозия е известно на малцина. Нито императрица, нито принцеса, тя остава настрана от вниманието на официалните хроникьори и историята я забравя. Но средновековните историци наричат нейния век "saeculum obscurum" - "тъмният век", а модерните - "епохата на порнокрацията". В основата на тези мрачни понятия стои една жена - Марозия. Родена в семейство на сенатор, Марозия няма шанса да бъде властимаща, ала има божите дарове: красота и ум. Без царски произход, но предопределена от ... |
|
|
Джефри Мур е роден в Монреал и получава образованието си в Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента е преводач на свободна практика и преподавател по превод в Университета в Монреал. Работи за музеи, театри, танцови трупи и филмови фестивали по цял свят. Първият му роман, "Prisoner in a Red-Rose Chain", е писан в продължение на няколко години в Канада, Шотландия, Англия, Унгария и Бали. Удостоен с "Commonwealth Writers Prize", 2000. Романът му "Творците на памет" (2004) е публикуван в 15 страни по света и получава висока оценка както от критиката, така и от ... |
|
|
Надали има турист в Лондон, който да не е посетил музея "Мадам Тюсо". Славата на восъчните фигури, изобразяващи известни личности в техния ръст, вид и облекло, излиза далеч зад пределите на Англия и днес вече има музеи в Берлин и Хонг-Конг, в Сидни и Ню Йорк... Името "Мадам Тюсо" е станало синоним на уникална атракция, но малко са хората, които знаят кой стои зад него. Мари Гросхолц, родена в средата на XIII в. в немския по онова време град Страсбург - това е жената, известна с името си по мъж Тюсо. Останала без баща, преди да се роди, живяла през първите години от живота си в немска Швейцария, ... |
|
|
"Каква следа оставяме? На какво сме готови, за да постигнем целта си? Какво бихме пожертвали, за да сме в мир със себе си? Две двойки, чиито пътища не би трябвало да се пресекат - различно социално положение, образование, среда. Общото помежду им - мечтата за дете. Тя ги изправя един срещу друг в най-важната битка в живота им." Надежда Радулова Невена Митрополитска си поделя времето между няколко поприща: на майка, съпруга, дъщеря, авторка и библиотекарка. В миналото е събирала опит като журналистка, учителка, преводачка, социална изследователка, продавачка и гладачка и всяка една от тези професии ѝ ... |
|
|
Заглавието на романа е заимствано от трактата по демонология Malleus maleficarum, публикуван през 1487 г. и служил почти два века като ръководство за инквизиторите в съдебните процеси срещу вещиците. Към този зловещ документ се придържа и адвокатът Боблиг от Еделщат, който в края на XVІІ в. пристига във владенията на знатния род Жеротин, за да разследва и съди лицата, обвинени в черна магия. Възползвайки се от прегрешението на една стара просякиня, набедена в оскверняване на светото причастие, този алчен и морално пропаднал човек инсценира серия от публични процеси, в които въвлича мнозина уважавани, почтени и най-вече ... |
|
|
В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка - кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата. В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога - ако се наложеше - и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар. Паркирах колата ... |
|
|
Не става дума за любов от пръв поглед, по-скоро за доверие: двама души, които се чувстват близки като брат и сестра. Връзката им е толкова силна, че оцелява въпреки тъмните страни на любовта и брака им, въпреки изневерите, индивидуалните и разделящи обсебености и дори въпреки раздялата. Най-сетне, след години, двамата споделят копнежа си да бъдат отново заедно. И когато всичко изглежда възможно и щастието е съвсем близо, идва внезапната загуба. След смъртта на Джером, изоставена и самотна, в битката си с невидимия и всемогъщ враг разказвачката възкресява в спомените си както моментите на щастие, така и тежките схватки, и ... |
|
|
Примо Леви (1919 - 1987) е италиански мислител и разказвач, една от най-светлите личности, преживели най-тъмните пропадания на миналия век. "Потъналите и спасените" (1986) е неговата последна книга, публикувана година преди смъртта му. В осем есета авторът на епохалните "Нима това е човек" и "Периодичната система" - химик, писател, буден гражданин на света - разсъждава над лагерите на смъртта, личната и груповата памет, насилието, общуването, отношенията на духа с материалния свят и пространната "сива зона" между доброто и злото. Книгата е част по поредицата "Памет" на ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
|
Действието се развива през петте дни на пролетта на 2003 г., когато започва американското нападение над Ирак. За това кратко време пред нас се разкрива плашещият със своята забързаност и дори хаотичност ритъм на живота в Хърватия. Книгата заразява със завидния си хумор и лекота на повествованието, както и със своята авторефлективност. Като контрапункт на главния герой и на действителността, в която той се опитва да отстоява своята идентичност на бивш рокер и настоящ преуспяващ вестникар, се явява неговият роднина, ветеран от войната в бивша Югославия, изпратен като кореспондент в Ирак. "Наш човек от мястото на ... |
