В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка - кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата. В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога - ако се наложеше - и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар. Паркирах колата ... |
|
|
Той пристигна в Нова Гвинея, слязъл на пустинния бряг и останал там сам. След като видял диваците той тръгнал направо към тях без оръжие с вдигнати ръце - знак, че не иска да им причини зло. Папуасите не знаели какво да мислят, виждайки такова чудо. Имало и много опасни моменти за Миклухо-Маклай, но неговата искреност и доброта към, тези невежи хора победили тяхната връждебност и злоба. Три години с прекъсвания живял Миклухо-Маклай сам сред човекоядците... Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Не става дума за любов от пръв поглед, по-скоро за доверие: двама души, които се чувстват близки като брат и сестра. Връзката им е толкова силна, че оцелява въпреки тъмните страни на любовта и брака им, въпреки изневерите, индивидуалните и разделящи обсебености и дори въпреки раздялата. Най-сетне, след години, двамата споделят копнежа си да бъдат отново заедно. И когато всичко изглежда възможно и щастието е съвсем близо, идва внезапната загуба. След смъртта на Джером, изоставена и самотна, в битката си с невидимия и всемогъщ враг разказвачката възкресява в спомените си както моментите на щастие, така и тежките схватки, и ... |
|
|
Примо Леви (1919 - 1987) е италиански мислител и разказвач, една от най-светлите личности, преживели най-тъмните пропадания на миналия век. "Потъналите и спасените" (1986) е неговата последна книга, публикувана година преди смъртта му. В осем есета авторът на епохалните "Нима това е човек" и "Периодичната система" - химик, писател, буден гражданин на света - разсъждава над лагерите на смъртта, личната и груповата памет, насилието, общуването, отношенията на духа с материалния свят и пространната "сива зона" между доброто и злото. Книгата е част по поредицата "Памет" на ... |
|
|
От любов е луксозната автобиография на Веселин Маринов."Добър вечер, мили хора!"Обикновено това е моето обръщение към вас в началото на всеки концерт почти всяка вечер в някой град на България вече толкова много години... Когато изживях отново живота си чрез редовете, оставени в тази книга и знаейки, че това са последните думи от нея, за миг почувствах, че те са като последните думи от мой концерт. Ако решите да я разлистите и тя стане част от библиотеката ви, се надявам с всички изстрадани и преживени страници в нея да докосна с нещо и вашия живот. Нарекох тази книга От любов, защото докато самият аз ... |
|
|
Изданието включва романите "Бездетен" и "Звукът на самотата" на Ивайло Митев."Ако и утрешното поколение продължи да шепне проблемите ни, това след тях дори ще изкрещи, няма да има кой да чуе! Благодарение на всички вас, едно или повече български бездетни двойки ще получат своя шанс да бъдат подпомогнати финансово в трудната борба за най-скъпото. Моля, помогнете! Ивайло Митев ... |
|
|
В книгата си авторът е описал свои преживявания в които са вплетени срещи и премеждия с разни герои, както от градска така и от селска среда, като преимуществено е отделено място на типажи от циганското малцинство с тяхното характерно поведение. Героите са описани със симпатия и стремеж да бъдат обрисувани правдиво с техните качества и слабости. В някои случаи романтичната характеристичност преобладава, като резултат на силната впечатленост на автора от необикновени характери, способности и една влюбеност във всичко това, както се обичат природата, хармонията и силата на живота в една действително чиста обстановка. ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
|
Действието се развива през петте дни на пролетта на 2003 г., когато започва американското нападение над Ирак. За това кратко време пред нас се разкрива плашещият със своята забързаност и дори хаотичност ритъм на живота в Хърватия. Книгата заразява със завидния си хумор и лекота на повествованието, както и със своята авторефлективност. Като контрапункт на главния герой и на действителността, в която той се опитва да отстоява своята идентичност на бивш рокер и настоящ преуспяващ вестникар, се явява неговият роднина, ветеран от войната в бивша Югославия, изпратен като кореспондент в Ирак. "Наш човек от мястото на ... |
|
|
Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия - за себе си, но и за околните. Лошото няма какво да го търся, то само ни намира, но търся доброто - красивата версия. Сега правя един сборник с това заглавие - много му се надявам - "Красивата версия". Това сподели писателят Дончо Цончев, получавайки ... |
|
|
В "Преди да падне нощта" Аренас описва живота си от мизерното детство на село и краткото юношеско увлечение по бунта на Кастро. С характерна карибска чувственост Аренас описва многобройните си еротични завоевания и говори за "стотиците, ако не и хиляди" момчета, минали през леглото му. Тези епизоди се редуват с разкази за опитите му да скрие записките си и за това как му се налага да пренаписва ръкописите, конфискувани от тайната полиция (връх на материалния и творчески просперитет в Куба по това време е притежаването на пишеща машина). "Трудно ще различим кое в тази картина на постоянна ... |
|
|
"Тези разкази са за любовта. Но живеем в постмодернизма. Струва ми се, че доста хора не се чувстват пряко засегнати от този факт. И наистина, трудно ще схванеш какви са ярките светлини и дълбоките сенки, ако вече си свикнал със сумрака. Веднага ще предложа изчерпателно обяснение на постмодернизма, понеже на писателя всичко трябва да му се разбира: състояние в съвременната култура, което отрича търсенето на смисъл в хаотичния свят, избягва самата възможност за смисъл, изразявано понякога чрез пародията на този смисъл. И каква любов може да има тук? Откъде да знам, честно! Любов... Като морето е. Куп скъпоценности ... |
