В края на романа Яж, моли се и обичай Елизабет Гилбърт се влюбва в бразилец с австралийско гражданство, който при запознанството им живее в Индонезия. Двамата се преместват в Америка и се вричат един на друг във вечна вярност, но се заклеват при никакви обстоятелства да не сключват брак заради тежкия си опит с предишни разводи. Но един ден Фелипе е задържан на американската граница и повече няма да може да влиза в страната, освен ако двамата с Елизабет не се оженят. С присъщите за нея увлекателност, остроумие и чувство за хумор авторката съпоставя различни гледни точки, сватбени обичаи и практики през вековете, ... |
|
“Някога, в далечни времена, когато земите ни владеели византийците, в Балкана живели трима братя – българи от царска кръв. Наричали ги Асеневци. Те изгубили благоволението на чуждия владетел, но преди да бъдат прогонени от своите земи, отправили горещ молитва към Бог – да им помогне да върнат могъществото на българската държава…И още нещо направили братята…” ... |
|
Книгата разказва за юначните подвизи на нашите ханове, князе и царе, чиято смелост и жертвоготовност, твърдост и достойнство трябва да се пренесе и в бъдещето ни. ... |
|
Добрите момичета отиват в Рая, лошите момичета ходят където си поискат. Малка книжка с цитати на известни личности. ... |
|
Събития, факти, идеи. ... "През десетте години на двата ни мандата с вицепрезидента Ангел Марин сме се старали периодично да отчитаме работата си - под формата на обръщение към Народното събрание, обстойни пресконференции и други. Правили сме го не защото конституцията и законите са ни задължавали, а заради моралния ангажимент към гражданите, за равносметка на свършеното, пропуснатото и грешките. Като свидетелство на позициите на президентската институция подготвихме книга с речи, лекции и други, с ясното съзнание, че това не дава пълната картина. Мисля, че е редно в края на втория ни мандат да публикуваме такъв ... |
|
Тя се е появила на Земята преди 200 милиона години. Оттогава тя убива и спасява от смърт. Наричат я дяволски хляб и Божия плюнка. Тя е приказно красива, но предизвиква отвращение. Вездесъща е и е неунищожима. Придружава човека от раждането до смъртта. Може би тъкмо тя подхранва живота на Земята, но е възможно да се превърне в чумата на XXI век. Ние дори не предполагаме какви древни тайни и скрити сили пази тази прокълната и благословена плесен. Сблъскваме се с нея постоянно - обичайна, разноцветна, обикновена. Човек или не я забелязва, или самонадеяно се избавя от нея, като си мисли, че именно той е господар на планетата. ... |
|
На 9 май 1875 г. Ботев пише във в. "Знаме": "В руската литература са се появили две знаменити и важни за нас съчинения под заглавие: "Турците и техните жени, султанът и неговият харем“ от майора Осман бей и "Тридесет години в турските хареми“ от майка му Мелек ханъм. [...] Тия съчинения са написани с един лек, жив и пикантен език и имат пълно право на гражданственост и в нашата бедна литература. Мелек ханъм е била жена на едновремешния велик везир Къбръзли Мехмед паша и е играла твърде важна роля в турските дипломатически и политически кръгове, а синът Осман бей, Фридерик, като офицер в генералния ... |
|
101 притчи за истински ценното в живота. ... Имало едно време един абитуриент, който се надявал, че богатият му баща ще му подари скъпа кола за завършването. Вместо това обаче получил... Библия. Ядосан, той напуснал дома си и така и не разбрал, че между страниците на книгата бил скрит ключът за мечтания автомобил. Колко често ни се случва да се прехласваме по опаковката на това, което животът ни поднася, или да се разочароваме, че тя не е така лъскава, както сме очаквали! А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие ... |
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |